№ 10668
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря Т.В.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110148495 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Е. О. И., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка и законен представител Д. И. С., ЕГН **********, иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу О. Ц. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 160,00 лв. на 350,00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /23.08.2021г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение, постановено по гр.д. № 70831/2016 г., да му заплаща месечна издръжка в
размер на 160,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Твърди се
наличие на възможност на ответника да заплаща увеличен размер на издръжката на ищеца.
Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 160,00 лв. месечно на 350,00 лв.
месечно. Прави се искане за присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител по делото, е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията по размер /над 162,50 лв.
месечно/.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 5 от делото/, родители на Е. О. И., ЕГН
**********, са Д. И. С., ЕГН **********, и О. Ц. И., ЕГН **********. С решение №III-113-
116/17.05.2013 г., постановено по гр. д. № 2762/2013 г. по описа на СРС, 113-ти състав,
1
влязло в сила на 17.05.2013 г. /л. 8 от делото/, бракът между родителите на детето е
прекратен и е утвърдено постигнато между тях споразумение, по силата на което ответникът
се е задължил да заплаща на ищцата издръжка в размер на 100,00 лв. месечно, считано от
17.05.2013 г. Установява се също, че с решение № 178526/24.07.2017 г., постановено по гр.д.
№70831/2016 г. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на 17.08.2017 г. /л. 9-11 от
делото/, издръжката е увеличена на 160,00 лв. месечно, считано от 05.12.2016 г. Установява
се, че ищцата е записана като ученичка в дневна форма на обучение в професионална
гимназия по транспорт „Макгахан“, гр. София, като в периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г. е
получавала стипендия в размер на 35,00 лв. месечно /л.16 от делото/. От представените по
делото писмени доказателства /л. 14-15, 70 и л. 80 от делото/ се установява, че майката на
ищцата е страна по трудово правоотношение с „Калисто – Ди“ ЕООД, по силата на което
заема длъжността „оперативен счетоводител“ при определено трудово възнаграждение в
размер на 700,00 лв. Видно от приложените справки-данни за осигуряването на майката на
ищцата и на ответника /л. 71 и л. 82 по делото/, в периода 01.01.2021 г. - 30.04.2022 г.
същите са реализирали средномесечен осигурителен доход в размер съответно на около
740,00 лв. и на 800,00 лв. Установява се и че ответникът е страна по трудов договор с „Ен
Си Финанс“ ЕООД /л. 81 от делото/. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ /л. 32-33 и 36-37 от
делото/, ответникът е едноличен собственик на капитала на „Ди Г Антонов-транс“ ЕООД с
капитал от 2,00 лв. и на „Бектур инвест“ ЕООД с капитал от 10,00 лв., като не са ангажирани
доказателства за реализиран от него доход и получаван дивидент във връзка с
осъществяваната от посочените дружества дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издърЖ.ия или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищцата
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно решение № 178526/24.07.2017
г., постановено по гр.д. №70831/2016 г. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на
2
17.08.2017 г., ответникът е задължен да заплаща издръжка на ищцата в размер на 160,00 лв.
месечно, считано от 05.12.2016 г. От определяне размера на издръжката на ищцата са
изминали повече от пет години, като към датата на устните състезания същата е на
шестнадесет години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на бащата, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. По делото се установи, че ответникът реализира средномесечен осигурителен
доход в размер на 800,00 лв., както и че същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/, както и да има други алиментни
задължения. По изложените мотиви и като съобрази установените възможности на
ответника, нуждите на ищеца и възможностите на другия родител, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен – до размера от 230,00 лв., който съдът намира, че
ответникът може да заплаща на детето си. Издръжката се дължи от датата на подаване на
исковата молба – 23.08.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, като претенцията за разликата над уважения размер до пълния предявен
такъв следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането за присъждане на
законната лихва за забава на основание чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат
съобразно уважената част от иска. Установява се по делото и направата на такива в размер
3
на 500,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 184,21 лв. с оглед на уважената част от иска. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същия в
размер на 100,80 лв., както и сумата от 300,00 лв., представляваща възнаграждение за
назначения му особен представител в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от О. Ц. И., ЕГН **********, определена решение № 178526/24.07.2017 г.,
постановено по гр.д. №70831/2016 г. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на
17.08.2017 г., в полза на Е. О. И., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Д. И. С., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК О. Ц. И., ЕГН **********, да
заплаща на Е. О. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Д. И. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230,00 лв.,
считано от 01.06.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 230,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. Ц. И., ЕГН **********, да заплати на Е. О.
И., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. И. С., ЕГН **********, сумата от 184,21 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК О. Ц. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в общ размер на 400,80 лв., представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка, както и възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5