№ 19212
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110126184 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т бл...., чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.С, ж.к.Я, ул.“Х О“ № 74, ет.1, за осъждане на „И А М“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л, бул.“Д Н“ № 28, С Ц ет.2, офис 40-46,
представлявано от Г Т и А М, да заплати на ищеца сумата от 1807.25 лв., представляваща
платена без основание по договор за заем № .../17.06.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 17.06.2022 г. е сключил а с „И А М“ АД договор за паричен
заем № ..., по силата на който тя е получила сумата в размер на 3000.00 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 35% ГПР от 41.35 %, при 12 седмични погасителни вноски.
Отбелязва се, че с чл.4, ал.1 от договора, заемателят е поел задължение в срок до три
дни от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните
обезпечения: две физически лица, отговарящи на изрично изброени условия или банкова
гаранция с одобрено от заемодателя дружество-гарант. Сочи се, че с погасителния план е
определена месечна вноска, в която е включено възнаграждение за предоставяне на гаранция
от 225.11 лв. Обръща се внимание, че съгласно договора, възнаграждението на гаранта се
събира от заемодателя.
В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на
договора с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от
ЗПК, поради което се поддържа нищоност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Според ищеца в договора неправилно и неточно е отразен ГПР, а също и липсва
1
разписана методика за формирането му. Твърде си, че в ГПР не е включен разхода за
възнаграждение на поръчителя, доколкото осигуряването на такъв се явява необходимо и
задължително условие за сключване на договора за кредит.
Навеждат се и доводи за недействителност на уговорения годишен лихвен процент,
доколкото същият надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Прави се извод, че поради недействителността на договора за кредит, приложим е
чл.23 от ЗПК, който предвижда, че потребителя връща само чистата стойност на кредита.
Доколкото ищцата е заплатила до момента 4807.25 лв., от ответника се иска да й върне
1807.25 лв.
В исковата молба са изложен и подробни съображения относно недействителността
на договора за предоставяне на гаранция.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит,
като по него е постъпила сума, която е разпределена както следва: 2150.36 лв. з аглавница и
548.65 лв. за лихва.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на
договора, като обръща внимание, че той съдържа всички изискуеми по ЗПК реквизити –
ГПР, общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, годишен лихвен процент, брой погасителни вноски, размер и падеж на
погасителните вноски. В отговора се сочи, че за заемодателя липсва задължение да посочи в
договора формулата, методиката, по която се изчислява ГПР.
Според ответника разходът за възнаграждение на поръчител не е сред тези,
предвидени в чл.19, ал.2 от ЗПК, които участват при формиране на ГПР. Освен това се
обръща внимание, че ищцата е била запозната предварително, с предоставения й стандартен
европейски формуляр, за необходимостта от предоставяне на обезпечение по процесния
кредит. В този симъл се извеждат доводи, че кредиторът е действал добросъвестно, като е
предоставил възможност на ищцата да избира измежду три вида обезпечения, които да
предостави, като на кое от тях ще се спре е оставено на нейната преценка.
Освен това, според ответника оценката на кредитоспособността на потребителя,
която заемателят извършва е независима процедура и няма връзка с искането за
предоставяне на обезпечение.
Ответникът оспорва и доводите на ищеца за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, като твърди, че нейния размер е ограничен единствено от чл.19 от
ЗПК, като няма основание да се прилагат други критерии.
В отговора е взето становище и по твърденията на ищеца за недействителност на
договора за поръчителство.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
2
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи извършено в полза на ответника плащане в предявения
размер, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание, на което да е
получил плащането.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата и ответника „И А М“ АД са страни по договор за паричен заем №
.../17.06.2022 г., а между ищцата и „Ф Б“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по
договор за предоставяне на гаранция № .../17.06.2022 г.
По силата на сключения договор за паричен заем № .../17.06.2022 г. кредиторът се е
задължил да предостави на ищеца сума в размер на 3000 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя на 12 погасителни вноски в срок до 14.06.2023 г. съгласно погасителен
план по т. 5 от договора, при уговорен ГПР в размер на 41,35 % и фиксиран годишен лихвен
процент - 35,00%.
Съгласно чл.4 от договора заемателят е длъжен в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави едно от следните обезпечения: 1) две физически лица-поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му
доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И А М“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към банкови или други
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задължението
по настоящия договор; 3) одобрено от заемателя Дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Въз основа на посочената уговорка между „Ф Б“ ЕООД и ищцата е сключен договор
за предоставяне на поръчителство № .../17.06.2022 г. Съгласно чл.3, ал.1 от този договор, за
поемане на задълженията по договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение на
гаранта в размер на 2701,32 лв., като потребителят заплаща възнаграждението разсрочено на
3
12 вноски от по 225,11 лв. В чл.3, ал.3 от договора изрично е посочено, че гарантът
овластява „И А М“ АД да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на това възнаграждение .
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след извършената проверка се установява, че по договор за паричен заем №
.../17.06.2022 г. са заплатени следните суми: 2150,36 лв. – главница и 548,65 лв. –
възнаградителна лихва, а по договор за предоставяне на поръчителство № .../17.06.2022 г. са
заплатени общо 2 108,24 лв. Установява се още, че размерът на ГПР би бил 371,41 %, ако в
него се включат размера на възнаградителната лихва и възнаграждението за гарант.
Съдът кредитира заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като
обективно, пълно, компетентно дадено и отговарящо на останалия по делото фактически и
доказателствен материал.
Установи се по делото, че общо заплатената сума по договора за поръчителство,
сключен с „Ф Б“ АД, е 2 108,24 лв. Ищецът твърди, че договора за кредит, както и договора
за поръчителство са нищожни по подробно изложени в исковата молба съображения, поради
което възнаграждението за предоставяне на поръчителство е заплатено без основание.
Съдът намира, предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за неоснователен поради липса на
пасивна материалноправна легитимация на ответника, доколкото сумите са дължими не на
ответника, а на поръчителя „Ф Б“ ЕООД, поради което в случай не заплащането им без
основание могат да се претендират от това дружество. Възнаграждението за представяне на
поръчителство е дължимо по договора за поръчителство и независимо от това, че е платимо
едновременно с погасителната вноска по договора за кредит, тази сума е част от
патримониума на дружеството - поръчител, което е различно дружество от дружеството -
кредитор. Поради това исковата претенция за връщане на заплатената сума за гарант от
дружеството кредитор подлежи на отхвърляне.
Когато се претендира връщане на парична сума, платена без основание, пасивно
легитимирано по иска е дружеството, в чийто патримониум постъпва тази парична сума.
Допълнителен аргумент в подкрепа на посочената теза е разпоредбата на чл.34 ЗЗД, според
която при прогласяване на недействителността на договор, страните по договора следва
взаимно да върнат всичко, което са получили по договора. Следователно, задължението за
връщане на получените суми тежи върху страната по договора, а не върху лицето, което е
овластено от нейно име по реда на чл.75, ал.1, изр.1 ЗЗД да получава сумите. Доколкото
страна по договора за поръчителство, в който е уговорено задължение на потребителя за
заплащане на суми за предоставяне на поръчителство, е „Ф Б“ ЕООД, именно това
дружество може да отговаря за връщане на недължимо платените суми поради
недействителност на договора за поръчителство. Независимо от обстоятелството, че „И А
М“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф Б“ ЕООД и поради това двете дружества
представляват свързани лица, те са самостоятелни правни субекти и насочването на иска
срещу заемодателя налага извод за неоснователността му.
4
Поради изложеното и доколкото предявеният иск подлежи на отхвърляне само на
това основание, съдът намира за безпредметно да обсъжда възраженията на ищеца, свързани
с действителността на процесните договори.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т бл....,
против „И А М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л, бул.“Д Н“ №
28, С Ц ет.2, офис 40-46, представлявано от Г Т и А М, иск за осъждане на ответника да да
заплати на ищеца сумата от 1807.25 лв., представляваща платена без основание по договор
за заем № .../17.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
09.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т бл...., да заплати на „И А
М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Л, бул.“Д Н“ № 28, С Ц ет.2,
офис 40-46, представлявано от Г Т и А М, сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5