Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 266
гр. Сливен, 22. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 382 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Я.П.С. с
ЕГН: ********** и Г.А.С. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ************,
подадена против Заповед № РД 15-1895 от 19.10.2021 г., издадена от Кмета на
Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение.
В жалбата си оспорващите твърдят, че заповедта в
оспорената й част е незаконосъобразна. Изразяват несъгласие с определеното
обезщетение, като считат, че същото е под пазарната цена на имота. Правят
искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение, като им бъде
определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите,
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че при издаването на заповедта са спазени процедурата и
материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица: К.Л.И. с адрес: ***; и Д.Л.С. с
адрес: ***, редовно призовани, се явяват лично и изразяват съгласие с
подадената жалба.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-1895 от 19.10.2021 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, в
съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на м. „О. с.“ и „А.ч.– с.“, СО „И.“,
землище гр. С., одобрен с Решение № 808 от 22.12.2005 г. на Общински съвет – Сливен,
предвиждащ реализиране на част от улица от о.т. 583, през о.т. 582, о.т. 601,
о.т. 600, о.т. 599 до о.т. 598 за осигуряване на достъп до имоти, е наредено:
I. Да се отчуждят в полза на Община Сливен 54 кв.м. земя, представляваща част
от поземлен имот с идентификатор 67338.406.262, м. „О. с.“, СО „И.“, землище
гр. Сливен; трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, граници на имота: 67338.406.260, 67338.406.320,
67338.406.263 и 67338.406.576; II. Определено е дължимото парично обезщетение за
предвидената за отчуждаване земя в общ размер на 2 100 лева; III.
Разпоредено е дължимото парично обезщетение по т. II в размер на 2100 лева да се депозира по сметка на Община Сливен в
„О. б.“ АД и изплати по банков път на собствениците на имота, съгласно Нотариален
акт № 198, том II, дело 900 от 18.03.1993 г., Нотариален акт № 8, т. III, дело
908 от 01.07.1971 г. и Удостоверение за наследници Изх.№ ОРД 04-883 от
11.08.2021 г., разпределено съобразно квотите на съсобственост, както следва:
1. На Г.А.С., с.на ** и.ч., сума в размер на 1 400
лева; 2. На К.Л.И., с.на ** и.ч., сума в размер на 350 лева; 3. На Д.Л.С., с.на ** ид.ч., сума в размер на
350 лева.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.406.262 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, целият с площ по
скица от 1235 кв.м., е собственост на: оспорващите Я.П.С. и Г.А.С., и
заинтересованите лица К.Л.И. и Д.Л.С., видно от приложените по делото: Нотариален
акт № 198, том II, дело № 900 от 18.03.1993 г. по описа на Районен съд – Сливен;
Удостоверение за граждански брак № 10 от 04.11.1962 г. по описа на Кметство С.,
област Я.; Нотариален акт № 8, том III, дело № 908 от 01.07.1971 г. по описа на
Районен съд – Сливен; и Удостоверение за наследници Изх.№ ОРД 04-883 от 11.08.2021
г. по описа на Община Сливен. Квотите им на съсобственост по отношение на
поземления имот са: за Я.П.С. и Г.А.С. – ** идеални части от имота; за К.Л.И. –
** идеална част от имота; и за Д.Л.С. – ** идеална част от имота.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Оценителска компания“ ООД – гр. Сливен, съгласно която пазарната
стойност на частта от ПИ 67338.406.262, която подлежи на отчуждаване, ведно с
подобренията, които се засягат от отчуждителните
мероприятия, е в общ размер на 2 100 лева, от които: за частта от имота с площ
54 кв.м. – 1870 лева, за дървена ограда – 90 лева, и за дървена портална врата
– 140 лева. Оценката е изготвена на 31.07.2021 г. Оценителят е приел, че отчуждителното мероприятие ще засегне площ от 54 кв.м. в
най-северния края на източната имотна граница, както и съществуваща дървена
ограда с площ на засегнатата част 12 кв.м и дървена портална врата с площ 5 кв.м.;
определил е пазарна стойност на отчуждаваната площ чрез прилагане на
сравнителен подход – сравнение на обекта с идентични или сходни обекти, за
които е налична пазарна информация; изчислил е пазарна стойност на засегнатите
от отчуждителните мероприятия дървена ограда и дървена портална врата по разходен
подход – метод на вещната стойност. Изготвената експертна оценка е възприета от
административния орган и с процесната заповед е определено парично обезщетение
в размер на 2 100 лева.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е
581 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 02.09.2021 г.
от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И.– с.
о.. Съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на отчуждаваната
земя и подобрения и трайни насаждения, попадащи в отчуждаваната част, е в общ
размер на 2 434 лева към 31.07.2021 г. и към 19.10.2021 г., от които:
пазарна стойност на земята – 54 кв.м. – 1 923 лева; пазарна стойност на
подобренията – 322 лева /ограда – 116,42 лева, дървена входна врата – 120,75
лева, и стоманена конструкция за асма – 85,00 лева/; и пазарна стойност на трайните
насаждения /4 броя бадеми и 3 броя орехи/ – 189 лева. Вещото лице е оценило
стойността на земята по метода на сравнителната стойност, стойността на
подобренията – чрез метода на вещната стойност, а стойността на трайните
насаждения – съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
27, ал. 1 от ЗОС 14-дневен преклузивен срок, от надлежни страни, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на
данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата
от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част
от поземлен имот ведно с подобрения в нея е по-висока от данъчната му оценка и
е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо
лице към дата 31.07.2021 г. /на която дата е изготвена оценката в
административното производство/ и към дата 19.10.2021 г. /на която дата е
издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители
са достигнали до различни цени на оценяваните земя и подобрения към едни и същи
периоди от време. Оценителят в административното производство не е оценил
трайните насаждения и част от подобренията, попадащи в предвидената за
отчуждаване земя, които е следвало да бъдат оценени отделно от земята. А назначеното
от съда вещо лице е определило пазарната стойност на тези трайни насаждения и
подобрения. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И.
пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот ведно с подобрения и
трайни насаждения, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно
заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа
за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 2 100
лева на 2 434 лева, което съобразно квотите на съсобственост, е както следва:
на Г.А.С. и Я.П.С. – 1 622,67 лева, на К.Л.И. – 405,67 лева, и на Д.Л.С. –
405,67 лева.
С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на оспорващите претендираните и направени от тях по делото
разноски в размер на 520 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, 400
лева– договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 110 лева – внесен депозит
за вещо лице.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1895 от 19.10.2021 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ, в която е определен размер на
дължимото парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя, ведно с
подобренията и трайните насаждения, които се засягат от отчуждителните
мероприятия в поземлен имот с идентификатор 67338.406.262, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично
обезщетение от 2 100 /две хиляди и сто/ лева на 2 434 /две хиляди
четиристотин тридесет и четири/ лева, разпределено съобразно квотите на съсобственост,
както следва: на Г.А.С. и Я.П.С. – 1 622,67 /хиляда шестстотин двадесет и два
лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, на К.Л.И. – 405,67 /четиристотин и пет
лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, и на Д.Л.С. – 405,67 /четиристотин и
пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на: Г.А.С. с ЕГН: **********
и Я.П.С. с ЕГН: **********,***, сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: