Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1393 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове
с правно основание чл.372, във вр. с чл.367 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***, ЕИК ***против ***, ЕИК ***, в която се твърди,
че по заявка договор за автомобилен превоз на товари на ответното дружество,
ищеца извършил транспортна услуга с товарен автомобил ***, с посочен товарен
адрес и разтоварен адрес ***. Сочи се, че за извършената услуга била издадена
фактура №***. с получател ***и доставчик ***, на стойност 3 778,67лв. с
включен ДДС. Сочи се, че фактурата, ведно със СМР била получена от ***. Твърди
се, че в 30-дневния срок от получаване на фактурата и СМР товарителницата
нямало извършено плащане. Навеждат се доводи, че поради забава в плащането,
ответника дължал мораторна лихва за периода от 08.05.2017г. (датата на изпадане
в забава) до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 666,51лв.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 778,67лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по процесния договор за автомобилен
превоз на товари и сумата от 666,51лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 08.05.2017г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът *** е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който се излагат твърдения, че ответното
дружество е заплатило претендираното по процесната фактура вземане. Навеждат се
доводи, че ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
признал е иска и е платил сумата, поради което се оспорва претенцията на ищеца
за разноски и се заявява претенция за присъждане на разноски в полза на
ответника по правилото на чл.78, ал.2 от ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните
и доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно и се
установява от приложените преписи на Заявка-договор за автомобилен превоз на
товари, международна товарителница, Кантарна бележка №***и фактура №***., че в
отношенията им е възникнала облигационна връзка, произтичаща от договор за
превоз на товари, по силата на която ищецът ЕТ „Ш.- М.Б. е следвало да превози стоки,
товар по посочена дестинация, с дата на товарене 04.04.2017г. и срок на
доставката – една седмица след датата на товарене.
Не е спорно също така между
страните, че превозът е бил осъществен.
При наличието на тези
обстоятелства – договор за превоз с твърдяното от ищеца съдържание и изпълнение
на задължението на превозвача, последният на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ има право на
възнаграждение.
Не се спори относно размера на уговореното
и дължимо възнаграждението – 3 778,67лв. с ДДС, както и че е било
заплатено след завеждане на исковата молба – на 16.05.2019г.
Спори се между страните относно
падежа на задължението за плащане на възнаграждението и настъпил ли е преди
завеждане на исковата молба, и в този смисъл – дължи ли ответника
претендираното обезщетение за забавено плащане.
Видно е от приложения препис на Заявка-договор за автомобилен превоз на товари, изходяща от
ответното дружество и приета за
изпълнение от ищеца, че е било постигнато съгласие плащането да се извърши до
30 дни след получаване на оригинална CMR
товарителница, подписана и подпечатана от изпращач и получател без забележки и
оригинална фактура за извършен транспорт, и всички останали документи, които
придружават товара.
Видно е от приложения препис на фактура №***, че е била издадена на 05.04.2017г., а от приложеното копие на международна товарителница се установява, че е била
подписана и подпечатана от представляващ ответното дружество на 06.04.2017г.
С оглед на това, определения
30-дневен срок за плащане на уговореното възнаграждение е изтекъл на
08.05.2017г. Ето защо, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си за плащане на посочената дата.
В съответствие с правилото на
чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за тази забава в размер на законната лихва
върху главницата от 3 778,67лв. за периода от 08.05.2017г. до датата на
завеждане на исковата молба – 05.03.2019г. Между страните не е налице спор, че
по посочения начин обезщетението се изчислява в претендирания размер от
666,51лв., а това се установява и при използване на онлайн калкулатор за
законна лихва.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск за главницата от 3 778,67лв. следва да се
отхвърли, като погасен чрез плащане в хода на производството, а претенцията за
мораторна лихва следва да се уважи изцяло, като се присъди в полза на ищеца
сумата от 666,51лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 08.05.2017г. до 05.03.2019г.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски. След като не е изпълнил задължението си
за плащане на уговореното възнаграждение на определената в отношенията между
страните дата на падеж, ответника е станал причина за предявяване на иска. Поради
това не са налице основанията по чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските
в тежест на ищеца. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 201,16лв.
и за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Ответникът е въвел възражение
в съдебно заседание за прекомерност на заплатеното възнаграждение и е
претендирал намаляването му до установения с приложимата Наредба минимум. Съдът
обсъди това възражение и го намира за основателно. По правилото на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед оценяемия интерес по спора, минимално дължимото адвокатско възнаграждение
се изчислява на 542лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно и в съответствие с разпродебта на чл.78, ал.5 от ГПК следва да
бъде намалено до посочения по-горе минимум от 542лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***против
***, ЕИК *** ИСК с правно основание чл.372, във вр. с чл.367 от ТЗ за
сумата от 3 778,67лв., представляваща възнаграждение по договор за
автомобилен превоз на товари и фактура №***., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода
на производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Търново, сумата от 666,51лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 778,67
лв. за периода от 08.05.2017г. до 05.03.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 201,16лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса и сумата от 542лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :