ЕПУБЛИК
А БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1537
гр.
Пловдив, 16.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, трети състав, в закрито заседание на шестнадесети юни, две
хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД №1499 по
описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4
от Административно-процесуален кодекс /АПК/.
Образувана е по жалба на П.П.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на длъжност – Началник на РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар,
депозирана чрез адвокат А., против Заповед № 8121К-4746 от 26.05.2023г. на
Министъра на МВР в частта й, с която временно е отстранен от длъжност главен
инспектор П.П.А. за срок от два месеца, считано от датата на запознаване със
заповедта.
С жалбата е направено особено искане за
спиране предварителното изпълнение на
заповедта в частта, отнасяща се за временно отстраняване от длъжност на главен
инспектор П.П.А..
Искането за спиране е направено, за да може
да се осигури адекватна защита и съдебен контрол върху издадената заповед.
Към жалбата са приложени Епикриза с дата 15.05.2023г. от Неврологично отделение
при Многопрофилна транспортна болница – гр. Пловдив, Болничен лист №
Е20230676610 от 25.04.2023г.
Във
връзка с Разпореждане на съда с № 3792/13.06.2023г. ответникът представя
становище, депозирано чрез юрисконсулт Р. Михайлова, с приложено пълномощно.
В същото се сочи, че спиране на
изпълнението по т.2 от Заповед №
8121К-4746/26.05.2023г. на Министъра на МВР води до накърняване на обществения
интерес и до затрудняване работата на дисциплинарно-разследващия орган, на
РУ-Хисар и на ОДМВР-Пловдив. Изразява още съображения в тази посока.
В изпълнение на Разпореждане на съда с № 3833/14.06.2023г. е представена пълната
административна преписка от Директора на ОДМВР-Пловдив.
Съдът
след като съобрази, че е налице допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административния акт, същият е обжалван по съдебен ред в срок и
не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното
изпълнение, приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение е
процесуално допустимо.
За да се произнесе по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед №8121К-4746 от 26.05.2023г. на Министъра на МВР, на основание чл. 207,
ал. 1, т. 1 , ал.2, чл. 214, ал.1, т.1, чл. 214, ал.3 от ЗМВР и чл. 40, ал.3 от
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в Министерството на вътрешните работи, е образувал дисциплинарно производство
срещу главен инспектор П.П.А., началник на РУ Хисар при ОДМВР-Пловдив, за три
дисциплинарни нарушения съставомерни по чл. 203, ал.1, т.4 от ЗМВР, за всяко от
които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съобразно
т. 2 от заповедта, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, главен инспектор П.П.А.
е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на
запознаване със заповедта.
Съгласно
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, заповедта за временно
отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и за налагане на дисциплинарно наказание,
може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г.
на ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален
закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесният акт),
приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е
чл. 166, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко
положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия,
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно
чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в
тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже
вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима
вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за
причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение
на жалбоподателя. Доказателства в тази насока не са представени заедно с
жалбата.
Жалбоподателят
следваше да посочи в какво ще се изрази тази вреда, както и обстоятелствата,
поради които определя същата като значителна или като труднопоправима.
Съдът служебно не може да направи обоснован извод за размера на евентуално
причинените вреди или пък да обоснове тяхната значителност или трудна
поправимост, тъй като липсва изявление на жалбоподателя в тази насока.
Евентуално претърпените вреди от жалбоподателя
не могат да се определят и като
труднопоправими, доколкото същите имат имуществен характер и биха могли да
бъдат възмездени, като П.А. може да претендира обезщетение за евентуално
претърпени вреди.
Волята
на законодателя да допусне предварително изпълнение на заповедта за временно
отстраняване от длъжност и по този начин да даде приоритет на обществения и
държавния интерес се основава на целта на дейността на МВР – съгласно чл. 2,
ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Съответни на целта на дейността на МВР са и установените чл. 155, ал. 1 от ЗМВР
завишени изисквания за заемане на служба в МВР. Законодателят е преценил също
така, че предварителното изпълнение на временното отстраняване от длъжност е необходимо
с оглед осигуряване на обективност и безпрепятствено протичане на
дисциплинарното производство.
Както
се коментира по-горе доказателствената тежест за установяване на предпоставките
по чл. 162, ал. 2 от АПК е за жалбоподателя. В случая не са представени доказателства, които да установят настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение на административния акт.
Налага се изводът, че искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, в частта
относно временно отстраняване от длъжност, се явява неоснователно.
С оглед на горепосоченото и на основание чл.
166, ал. 4 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, на длъжност
– Началник на РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
8121К-4746 от 26.05.2023г. на Министъра на МВР, в частта й, с която временно е
отстранен от длъжност главен инспектор П.П.А. за срок от два месеца, считано от
датата на запознаване със заповедта.
Определението
може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: