Решение по КНАХД №223/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от Д. Т. М., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 54 от 23.05.2025г., постановено по АНД № 179/2025 г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 9576623 на ОД на МВР - Разград за налагане на Глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което се иска да бъде отменено, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш.

Ответникът ОД на МВР – Разград чрез упълномощен гл. юрисконсулт С. М., ангажира становище в писмен отговор по реда на чл. 213а, ал. 4 от АПК и лично пред съда, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 26.04.2024 г. в 16:32 ч., в гр. Разград, по ул. “Търг. шосе“, до СБ „Гнездо на орли“, с автоматизирано техническо средство № 11743d2 - камера, насочена в посока бул. „Апр. въстание“, посока на задействие - в двете посоки, при отчетен толеранс от -3 км/ч възможна грешка на техническото средство, е заснето движение на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № [рег. номер], със скорост 84 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, при допуснато превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

За извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП бил издаден Електронен фиш, серия К, № 9072300, с който на собственика на превозното средство В. Д. В. - Т. била наложена „Глоба“ в размер на 800 лева, като нарушението е квалифицирано като повторно, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8113712 на 02.02.2024г.

Към ЕФ са приложени разпечатка/снимка на записа № 11743D2/0023809 от 26.04.2024г., Справка от Централна база КАТ относно собствеността върху посочения горе лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № [рег. номер], Протокол № 119-СГ-ИСИС от 22.08.2024г. за последваща периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабр.№ 11743d2, Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за одобрен тип средство за измерване относно посочената горе преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, със срок на валидност до 07.09.2027г. и Протокол за използване на Автоматизирано средство или система от 26.04.2024 г. (Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата). В този протокол са отразени данните относно използваното АТСС, дата на използването му, мястото за контрол и посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта, липсата на пътен знак за ограничение, използван стационарен режим на измерване и времетраене на работата (от 15:02 ч до 18:02 ч), като Протоколът е подписан от съставилия го служител.

С Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на лекия автомобил е предоставил информация за конкретния извършител на нарушението – ползвател и водач на превозното средство, в лицето на жалбоподателя Д. Т. М. от [населено място], като е приложено и копие на Свидетелството му за управление на МПС.

По този начин, за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, последвало издаване на процесния Електронен фиш, серия К, № 9576623, с който на виновния водач Д. Т. М., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

При горните факти въззивният съд е приел, че ЕФ отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като са посочени ясно всички съставомерни признаци на описаното в него административно нарушение, санкционната норма и размера на наложеното наказание. Направен е извод, че събраните писмени доказателства установяват по несъмнен начин както административното нарушение, така и неговият автор, засеченото МПС е ясно идентифицирано, действащите нормативни текстове са точно приложени, с оглед на което въззивният съд е преценил, че ЕФ е законосъобразен и го е потвърдил.

Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на районния съд са изградени въз основа на събраните писмени доказателства, при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на възраженията по въззивната жалба. Изложените мотиви за потвърждаване на електронния фиш изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни и съдът препраща към тях.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба (в относимата редакция) е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които индивидуализират същото от обективна и субективна страна. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност (арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП). Същата не е била оборена в хода на въззивното производство. Пред районния съд не са направени доказателствени искания във връзка със заявените и в касационната жалба съмнения относно начина на идентифициране на превозното средство.

Процесният Електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Според последната, когато превишаването на разрешената скорост в населено място е от 31 km/h до 40 km/h, наказанието е „Глоба“ в размер на 400.00 лева.

С оглед на горното касационната инстанция приема, че не са установени отменителни основания по чл. 348 от НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 23.05.2025г., постановено по АНД № 179/2025 г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА Д. Т. М., [ЕГН], от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Разград сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.