Решение по дело №5106/2011 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 410
Дата: 9 май 2012 г. (в сила от 20 юни 2012 г.)
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20115220105106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                

                     Гр.Пазарджик, 09.05.2012г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№5106/11г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.

В исковата си молба против Г.К.К., ЕГН**********, М.Г.К., ЕГН********** и Н.Г.К., ЕГН**********,*** ищците Е.Л.З., ЕГН********** *** и Н.С.З., ЕГН********** ***, чрез адв.Б. твърдят, че с нот.акт №60, том VІІ, н.д.№2033/97г. по описа на нотариуса при ПРС на 27.06.1997г. ищците прехвърлили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 695кв.м., съставляващо имот пл.№2085, п-л VІ в кв.151 по плана на гр.С., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 115кв.м. на ответника Г.К..

По предявени от ищците против ответниците Г.К.К. и М.Г.К. за обявяване недействителността на сделката били образувани гр.д. №1512/98г. и №2334/98г., двете по описа на ПРС. Двете дела били съединени на основание чл.123 от ГПК/отм./ под общ  №1512/98г.

Исковите молби били вписани съответно на 23.04.1998г. и на 27.07.1998г.

С решение №235 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д.№513/10г. в производство по чл.290 от ГПК била прогласена недействителността на договора за покупко-продажба от 27.06.1997г., оформен с нот.акт №60, том VІІ, н.д.№2033/97г. по описа на нотариуса при ПРС. Това решение било вписано в Служба по вписвания при ПРС в том ІІІ, №61, дв.вх.рег.№6495/21.11.2011г. и в том ІІІ, №62, дв.вх.рег.№6498/21.11.2011г.

 След постановяване на решението на ВКС и вписването му се установило, че ответниците Г.К.К. и М.Г.К. дарили процесния имот на третия ответник – сина им Н.Г.К.. Това било сторено след вписване на двете ИМ за обявяване недействителността на сделката и по време на висящността на производството по гр.д.№1512/98г. Така те се разпоредили с имот, който не е тяхна собственост.

Имотът винаги се владял от ищците, ответниците никога не били упражнявали фактическа власт върху него.

 Молят при наличие на правен интерес съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответниците,  че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

 Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и предполага наличие на правен интерес от търсената с него защита, която предпоставка е от категорията на абсолютните такива относно допустимостта на иска. За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право, както е в настоящата хипотеза. Правният интерес в конкретния случай е налице и заради това, че при продажба на чужда вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. Те не могат да се изменят или погасяват по иск за отмяна на нотариален акт, предявен от трето лице. Същевременно с вписване на отмяната на нот. акт за сделка по партидата на отчуждителя, който не е собственик, няма да се защитят правата на действителния собственик, който има друга партида. Единствено при уважаване петиторен иск на лицето, което се легитимира като собственик, чиито права са засегнати със сделка, непораждаща вещно правно действие, на вписване подлежи исковата молба и съдебното решение и по този начин се дава гласност на това кому принадлежи правото на собственост. От друга страна с установителното решение ще се постигне целеният от ищеца резултат с оглед данните по делото. Поради това и с оглед изложеното в исковата молба съдът приема предявеният иск за ДОПУСТИМ.

Разгледан по същество искът е и ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно е по делото, че с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №60, том VІІ, н.д.№2033/97г. по описа на нотариуса при ПРС на 27.06.1997г. ищците са прехвърлили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 695кв.м., съставляващо имот пл.№2085, п-л VІ в кв.151 по плана на гр.С., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 115кв.м. на ответника Г.К..

По предявени от ищците против ответниците Г.К.К. и М.Г.К. за обявяване недействителността на сделката са образувани гр.д. №1512/98г. и №2334/98г., двете по описа на ПРС. Двете дела са съединени на основание чл.123 от ГПК/отм./ под общ  №1512/98г. Исковите молби са вписани съответно на 23.04.1998г. и на 27.07.1998г.

С решение №235 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д.№513/10г. в производство по чл.290 от ГПК е прогласена недействителността на договора за покупко-продажба от 27.06.1997г., оформен с нот.акт №60, том VІІ, н.д.№2033/97г. по описа на нотариуса при ПРС. Това решение е вписано в Служба по вписвания при ПРС в том ІІІ, №61, дв.вх.рег.№6495/21.11.2011г. и в том ІІІ, №62, дв.вх.рег.№6498/21.11.2011г.

С договор за дарение, оформен с нот.акт №19, том І, нот.д.№18/02г. по описа на нот.Д. ответниците Г.К.К. и М.Г.К. прехвърлили собствеността върху процесния имот на третия ответник – сина им Н.Г.К.. Несъмнено това е сторено след вписване на двете ИМ за обявяване недействителността на сделката и по време на висящността на производството по гр.д.№1512/98г.

Както е отбелязано по-горе с решение на ВКС по гр.д.№513/10г. е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба. Като са се разпоредили с имота в описания период ответниците са сторили това с имот, който не им принадлежи, напротив имотът е собствен на ищците.

От показанията на разпитания свидетел се установи, че имотът винаги се е владял от ищците.

Поради това искът като основателен следва да бъде уважен, като в тежест на ответниците се възложат сторените от ищците разноски в размер на 1669,87лв.

Водим от горното Пазарджишки районен съд

      

                                     Р       Е       Ш     И:

 

 

ПО ИСКА НА Е.Л.З., ЕГН********** *** и Н.С.З., ЕГН********** ***, чрез адв.Б. ПРОТИВ Г.К.К., ЕГН**********, М.Г.К., ЕГН********** и Н.Г.К., ЕГН**********,*** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ VІ-2085 в кв.151 по плана на гр.С. с площ от 695кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 115кв.м. при съседи УПИ VІІ-2086, УПИ ХV-2092, УПИ V-2084 и улица.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищците сторените разноски в размер на 1669,87лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

           

 

 

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: