Определение по дело №70/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 95 от 22.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 45/2009 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Е. Ф. Ю. от с. С., О., против Община Джебел иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Община Джебел да преустанови откритата процедура по провеждане на търг и продажба правото на собственост върху УПИ І-412, кв.52 по ПУП на Г., с площ от 617 кв.м., актуван с акт за частна общинска собственост № 246/06.03.2007 г., находящ се в Г. и е осъдил Е. Ф. Ю. да заплати на Община Джебел разноски по делото в размер на 500 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. Ф. Ю., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е порочно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Твърди, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46/2003 г. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № 412 в кв.52 по плана на Г., от който били образувани УПИ ІІ – 412 с площ 629 кв.м. и УПИ І – 412 ± площ от 617 кв.м. Счита, че действията на кмета на Община Джебел за продажба на процесния УПИ І – 412, върху който било отстъпено право на строеж, стойността му заплатена и строежа реализиран, на трето лице освен него, били незаконосъобразни и му пречели да упражнява правото си на собственост. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – Община Джебел. В съдебно заседание въззиваемия, чрез своя представител по пълномощие, излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд е предявен от Е. Ф. Ю. /въззивник в тази инстанция/ против Община Джебел /въззиваем/ иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на Община Джебел да преустанови откритата процедура по провеждане на търг и продажба правото на собственост върху УПИ І-412, кв.52 по ПУП на Г., с площ от 617 кв.м., представляващ част от ПИ № 412 с площ от 1 246 кв.м., върху който било реализирано право на строеж и изградена двуетажна масивна жилищна сграда през 1962 г.

Не се спори по делото, че въззивникът Е. Ф. Ю. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м., находяща се в УПИ ІІ – 412 в кв.52 по действащия ПУП на Г., построена с отстъпено през 1962 г. право на строеж върху собствен на селски общински народен съвет с.Джебел /към онзи момент/ имот, представляващ парцел І-34 в кв.38 по плана на с.Джебел /към онзи момент/, състоящ се от 1330 кв.м. В тази насока са и представените по делото като доказателства: договор за учредяване право на строеж върху държавна земя от 24.02.1962 г., нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя № 42/1962 г., нотариален акт за дарение на недвижими имоти със запазване вещното право на ползване и обитаване № 148/1994 г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ */20.10.2008 г. на Община Джебел.

Не е спорно също така, че парцел І-34 в кв.38, върху който е отстъпено право на строеж по тогава действащия план на Г., е идентичен с поземлен имот № 412 в кв.52 по действащия план на Г. от 1985 г., до прилагане на регулацията, при която част от имота попада в парцел Х кв.52, както и че за имот с пл. № 412 в кв.52 са отредени два парцела, собственост на Община Джебел – І и ІІ, в който е построена с отстъпеното право на строеж посочената по – горе двуетажна масивна жилищна сграда. Тези обстоятелства се установяват и от назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда.

На 08.10.2008 г. е бил проведен от Община Джебел търг за процесния урегулиран поземлен имот І – 412, кв.52 по ПУП на Г., с площ 617 кв.м., като със заповед № 785/10.10.2008 г. на кмета на Община Джебел за спечелил търга е бил обявен въззивникът Е. Ф. Ю.. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото: препис – извлечение от Решение № 79/26.05.2008 г. на Общински съвет – Джебел, протокол от 08.10.2008 г. на комисия при Общинска администрация – Джебел и заповед № 785/10.10.2008 г. на кмета на Община Джебел. В тази връзка самият ищец признава, че се е отказал и не заплатил достигнатата цена. Не е спорно също така, че след отказа на последния, Община Джебел е предприела действия за провеждането на търг за продажба на общински недвижим имот: урегулиран поземлен имот І – 412, кв.52 по ПУП на Г., с площ 617 кв.м., актуван с акт за частна общинска собственост № 246/06.03.2007 г.

При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за неоснователен. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В тази връзка от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че ищецът Е. Ф. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІ – 412 в кв.52 по действащия ПУП на гр. Джебел, построена с отстъпено през 1962 г. право на строеж, както и че Община Джебел е собственик както на УПИ ІІ – 412, така и на процесния УПИ І – 412, в кв.52 по плана на Г.. При това положение липсва каквото и да е основание да се приеме, че с предприемането на действия по провеждането на търг за продажбата на УПИ І – 412 в кв.52 общината смущава правото на собственост на ищеца, респективно – му пречи да упражнява своето право. Това е така, тъй като ищецът е собственик единствено на построената в УПИ ІІ – 412 сграда, поради което и на основание чл.64 от ЗС, може да се ползва от земята доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение. Тук следва да се посочи, че правото на ползване върху терена на общинския урегулиран поземлен имот е акцесорно от отстъпеното право на строеж върху него и се простира в рамките на урегулирания поземлен имот, като границите на този имот определят пределите на ограниченото вещно право. В случая правата на въззивника са в рамките на УПИ ІІ – 412, кв.52 по ПУП на Г., като за съседния УПИ І – 412, който е предмет на предявения иск, Е. Ф. няма вещни права, поради което и с предприемането на действия за продажбата му не се пречи на въззивника да упражнява своето право, което както бе отбелязано по – горе, се разпростира до правото да ползува терена на УПИ ІІ – 412.

Впрочем, въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Ето защо като е приел, че предявения иск е неоснователен и го е отхвърлил, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че по така предявения иск не е внесена дължимата държавна такса, която предвид стойността на определения за продажба УПИ І-412, а именно – 25 400 лева, посочена в заповед № 812/24.10.2008 г. на кмета на Община Джебел, е в размер на 254 лева, от които с исковата молба са внесени 50 лева. Ето защо следва да се осъди ищецът да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 306 лева, от които 204 лева – държавна такса за предявения иск и 102 лева – държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 22.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 45/ 2009 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Е. Ф. Ю. от С., махала „Ц” № *, общ. К., обл.К., с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 306 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.