№ 364
гр. Шумен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201540 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001575 от 27.05.2025 год. на
Началник група в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Н. М.
Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата и
молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излагат конкретни
мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Началник група в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
Пътна полиция Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2025 год. около 13.12 часа жалбоподателят Н. М. Н. управлявал собствения
си лек автомобил марка “БМВ” с рег. №Н0446КМ, като се движел в гр.Шумен от
кръстовището на бул.“Велики Преслав“ и бул.“Мадара“ в посока ул.“Добруджа“.
След потегляне от посоченото кръстовище водачът при извършване на маневрата
завой надясно форсирал двигателя на автомобила, като привел задната част на автомобила
до неконтролируемо поднасяне, преминавайки няколкократно последователно през двете
пътни ленти за движение. Тъй като по същото време свидетелите А. Д. А. и Ц. Е. Ц. – и
двамата служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Шумен, се намирали на
бул.“Мадара“, пред сградата на ПЕГ „Никола Вапцаров“, гр.Шумен възприели поведението
на жалбоподателя и управлявания от него автомобил. По този повод след спиране на
автомобила за проверка на водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA №4033554 от 22.04.2025 год. Актът бил подписан от жалбоподателя
без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-001575 от
27.05.2025 год. на Началник група в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен,
с което на Н. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1,
предл. трето от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя А. Д. А., на свидетелите Ц. Е. Ц. и отчасти на
свидетеля А.Г.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
А. Д. А. и Ц. Е. Ц., доколкото същите са се намирали в непосредствена близост до мястото
на нарушението, като лично са възприели извършената от жалбоподателя маневра,
регистрационния номер на автомобила и цялостната обстановка около автомобила.
Показанията на посочените свидетели са еднопосочни, последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си така също и с установената по-горе фактическа
обстановка, поради което настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло.
По отношение на показанията на свидетеля А. Д. А. съдът намира, че същите следва
2
да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същия заявява, че на посочената дата и
час, заедно с жалбоподателя наистина са се намирали на посоченото в наказателното
постановление место, както и че жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил. В
същото време в частта, в която свидетелства, че всъщност жалбоподателят е предприел
посоченото действие, за да избегне удара с бързо приближаващ се от пл.Кристал лек
автомобил, не следва да бъдат кредитирани. Тази част от същите противоречи на останалия
доказателствен материал и на установената от съда фактическа обстановка. Подобно
твърдение не е било въведено от страна на жалбоподателя с възражения или с жалбата
срещу наказателното постановление. В същото време доколкото свидетелят е в близки
приятелски отношения с жалбоподателя, настоящият състав намира, че показанията му, са до
голяма степен заинтересовани, предубедени и имат за цел единствено оневиняване на
жалбоподателя за деянието, в което е обвинен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Д. А. и Ц. Е. Ц. се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят Н. М. Н. на 22.04.2025 год.,
управлявайки лек автомобил марка “БМВ” с рег. №Н0446КМ, като се движел в гр.Шумен от
кръстовището на бул.“Велики Преслав“ и бул.“Мадара“ в посока ул.“Добруджа“ при
извършване на маневрата завой надясно форсирал двигателя на автомобила, като привел
задната част на автомобила до неконтролируемо поднасяне, като приплъзнал гумите на
автомобила и по този начин преминал няколкократно последователно през двете пътни
ленти за движение. От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен
за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а за описаните по-горе цели.
В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от
разпита на свидетелите А. Д. А. и Ц. Е. Ц., които по време на извършване на нарушението са
се намирали на бул.“Мадара“, пред сградата на ПЕГ „Никола Вапцаров“, гр.Шумен и след
като са чули „свистене“ на гуми и „рев“ на двигател са погледнали към кръстовището и са
възприели движението на автомобила на жалбоподателя. Както става ясно от разпита на
свидетелите същите ясно са възприели движението на автомобила, което е станало причина,
последният да бъде спрян за извършване на проверка. В същата насока са и показанията на
свидетеля А.Г.Д., който също потвърждава факта, че при движението си по посочената улица
задната част на автомобила на жалбоподателя се е подхлъзнала и автомобилът е поднесъл,
въпреки, че дава свое обяснение на ситуацията.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, изложено в
съдебно заседание чрез процесуалният му представител, че не е извършил посоченото в
3
наказателното постановление деяние съзнателно, а поради неопитност с цел избягване на
удар с друг автомобил, е натиснал по-силно газта и това е довело до завъртане на
автомобила. На първо место подобно твърдение за участие на друг автомобил, движещ се от
пл.Кристал не е било направено нито с възраженията по акта, нито е въведено с жалбата
срещу наказателното постановление. От материалите по делото и по-конкретно от разпита
на свидетелите А. Д. А. и Ц. Е. Ц. не се установява наличие на друг автомобил, който да е
създал опасност за ПТП. Още повече, че жалбоподателят е тръгвал от кръстовище, след
спиране на знак „Стоп“, който дава възможност за пряка видимост във всички посочи,
включително и в посока пл.“Кристал“ и в случай, че е идвал друг засилен автомобил водачът
е бил длъжен да изчака неговото преминаване, а не да потегля преди него. Както бе
посочено и по-горе в разпита си свидетелите А. и Ц. категорично заявяват, че са чули „рев“
от двигателя на автомобила и „свистене“ на гуми и ясно са възприели поведението на водача
и движението на автомобила, който още от пешеходната пътека е започнал да преплъзва
автомобила от едното платно в другото и то няколкократно. От разпита на свидетелите се
установява по безспорен начин, че именно автомобилът на жалбоподателя е извършвал
посочената маневра, като свидетелите ясно са възприели, както движението на автомобила,
така също и регистрационния номер на същия още преди спирането му за проверка.
Изложеното опровергава твърденията на жалбоподателя, изложено в жалбата и в съдебно
заседание, че всъщност посочената маневра е била извършена в резултат на непреценено
подаване на газ и с цел избягване на ПТП. Съдът възприема това твърдение, като негова
защитна версия, неподкрепена от категорични доказателства по делото.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Деянието е
осъществено както от обективна, така също и от субективна страна. Доколкото водачът е
притежавал свидетелство за управление на МПС от около година, а автомобилът – от
14.01.2025 год. не може да бъде споделено твърдението, че същият е неопитен шофьор,
който не е познавал възможностите на автомобила и е допуснал несъзнателно посоченото
нарушение. В настоящия случай водачът виновно е допуснал опасно шофиране, посредством
приплъзването на превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване
на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на
хора и товари, като по делото не са налице доказателства, сочещи това "приплъзване" да се
дължи на нецелена от водача загуба на контрол върху автомобила. А както бе посочено и по-
горе такива възражения не са изложени и от него при съставяне на АУАН.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл.175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП,
предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в
4
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и двете кумулативно предвидени наказания, налагайки ги в техния
абсолютен размер.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че деянието не може да бъда квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въпреки, че в самото наказателно постановление не са
изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушенията в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по
пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена
опасност. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че във времевия интервал в който е
извършено деянието, на това место, обичайно се намират много ученици, които отиват или
се връщат от училище, пресичат пешеходната пътека, през която е преминал жалбоподателя
и биха могли да пострадат от поведението на последния. Подобно целенасочено поведение в
населените места, явно несъобразено с изискванията на Закона за движение по пътищата,
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на
останалите пътници в превозното средство, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, като в
случая безспорно е установено, че приплъзването е реализирано в непосредствена близост
до обозначена пешеходна пътека и до множество училища. С оглед на изложеното
настоящия състав намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може
да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Същото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи и не крие по-малък риск за
останалите участници в движението.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
5
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0869-001575 от 27.05.2025 год. на
Началник група в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Н. М.
Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6