Р Е Ш Е Н И Е
№ 380/15.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ-и
касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Радослава Манова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Тихомир Гергов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|||
|
|
||||
к.а.н.
дело № 386 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано е по касационната жалба
на К.Г.М. – Земеделски производител от гр. Костенец, ул. „Белмекен“ № 87, ЕИК
*********, подадена чрез адв. М.,***, срещу Решение № 144/16.03.2023 г.,
постановено по АНД № 1361/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200267/10.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) му е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл.
1, ал. 2 от КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по
които се претендира отмяната му.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик, не се представлява. Постъпило е писмено
становище с вх. № 4189/16.05.2023 г., в което процесуалният представител юрк. М.
Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено.
Административен съд – Пазарджик, ХІ-и
състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество –
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на К.Г.М., в качеството му на земеделски производител,
срещу Наказателно постановление № 13-2200267/10.08.2022 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на посочено правно основание
чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена глоба в размер на 1500 лв., за нарушение на
чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че при извършена проверка на
19.07.2022 г., около 12:45 часа, на обект „Нива с малини“, находящ се в с.
Братаница, общ. Пазарджик, координати 42.16537 N, 24.19562 Е, местност „Песо
поле“, ПИ с идентификатор № 06149.99.4, лицето В. М. К. е заварено да престира
труд – бере малини, като липсва сключен трудов договор в писмена форма.
Нарушението е констатирано на 22.07.2022 г. в ДИТ – Пазарджик при прегледа на
документацията, към която е представен еднодневен Трудов договор № 13-1600372/08.07.2022
г., получен на 19.07.2022 г. в 13:20 часа, след извършване на проверката. Също
така при извършена справка по ЕГН на лицето в Информационната система на ИА ГИТ
– Регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено
уведомление за сключен трудов договор между ЗП К.Г.М. и В. М. К.. Констатирано
е, че М. е закупил 70 броя еднодневни трудови договори за 2022 г., като
всичките са получени на 19.07.2022 г. в 13:20 часа.
За изясняване на фактите по делото,
районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал
показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното
постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в
кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон.
Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни
такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ – Пазарджик
лицето е полагало труд, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно
изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор. Посочил е, че бланките
на договорите са заявени, закупени и изготвени от длъжностните лица още на
08.07.2022 г., като жалбоподателят не е представил обективни причини, които да
са го възпрепятствали да ги вземе преди деня на проверката. Приел е, че М. е
действал с пряк умисъл да не сключи договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ на
19.07.2022 г., като такъв е бил сключен едва след извършената от органите на
ДИТ проверка и е констатирано нарушение. Съдът е изложил мотиви и за
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН като се е позовал на специалната разпоредба
на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изключва маловажност на нарушението по чл. 62,
ал. 1 от КТ.
Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират доводи
за неправилност на оспореното решение, като се излагат аргументи за
недоказаност на вмененото на дружеството нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1
от КТ. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен
материал по делото, Районен съд – Пазарджик е установил правилно спора от
фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, включително и относно твърдението за липса на
яснота физическото лице К.М. в какво качество е наказан – като работодател или
като виновно длъжностно лице, поради което и на основание чл. 221 от АПК, съдът
препраща към тях.
Първоинстанционният съд в оспореното
решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен
към административнонаказателна отговорност.
Правно значение за определянето на едно
правоотношение като такова от граждански или трудов характер е същността на
извършваната работа. Установено е, че лицето е извършвало конкретна дейност –
бране на малини, което се потвърждава от свидетелските показания и впоследствие
от представения договор, в който фигурират определени часове и договорено
възнаграждение за положен труд. Предоставянето на работната сила съществува
винаги, когато за изпълнението на даден вид работа, нейният извършител се
подчинява на определен работен режим като работно време и работно място, спазва
определени правила, ред и дисциплина, установени от работодателя и работата му
подлежи на контрол от същия работодател, каквото безспорно в случая е налице.
Неоснователен е доводът в касационната
жалба за неправилно определяне на правното основание, като се твърди, че е
налице евентуално нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като земеделският
производител е допуснал до работа лице, на което не е предостави екземпляр от
сключения трудов договор. За съставомерността на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ е необходимо наличието на сключен писмен трудов договор между страните,
какъвто с оглед доказателствата по делото не е налице към момента на извършване
на нарушението – 19.07.2022 г., около в 12:45 часа. Видно от попълнената
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, М. сочи, че заварените в обекта му
лица работят за него, както и че на 08.07.2022 г. са му се обадили от ДИТ – Пазарджик,
че договорите са готови, но той не е имал възможност да отиде и да ги вземе. От
друга страна, на проверяващите органи при извършената проверка на място не им е
представен сключен трудов договор в писмена форма, като след извършена справка
е установено, че бланките са получени на 19.07.2022 г. в 13:20 часа, т.е. след извършената
проверка на място. В тази връзка, предвид липсата на трудов договор между
страните, за работодателя обективно не би могло да възникне задължение да
предостави екземпляр от такъв и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, както
и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до
работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.
1 от КТ. При това положение неправилно е твърдението на касатора, че описаното
в наказателното постановление деяние е съставомерно по посочения текст – чл.
63, ал. 2 от КТ. При липса на писмен трудов договор работодателят следва да
понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в
писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа
обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и
непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
В случай че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63,
ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал.
2 от КТ.
Неоснователно и недоказано е
твърдението, че за касатора са били налице условията на крайна необходимост.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.
13, ал. 1 от Наказателния кодекс, към която препраща чл. 11 от ЗАНН, определя
понятието „крайна необходимост“ – за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. В разглеждания случай
разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на
обичайната дейност, с която се занимава земеделският производител, а именно
отглеждането и брането на малини. Безспорно, за да се извършва тази дейност, е осъществено
планиране, а наемането на работа на лица за беритбата представлява обичайна
практика, която е предварително планирана. Следователно крайната необходимост
се прилага и е оправдана само и единствено, когато не е имало друг начин,
когато това е единственият, последният, крайният начин за избягването на
опасността. Крайната необходимост е субсидиарна разпоредба, тя влиза в действие
само, когато няма какво друго да се направи. В случая К.М. е закупил 70 броя
еднодневни трудови договори на 08.07.2022 г., като всичките са получени едва на
19.07.2022 г. В тази връзка не може да се приеме, че са доказани условията за
приложение на цитираната норма, както и че процесното нарушение е извършено при
условията на крайна необходимост.
Съответна на чл. 28 от ЗАНН е и
обоснованата в решението липса на „маловажен случай“, с оглед разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изрично изключва маловажност на нарушението,
извършено при условията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Следва също да се има предвид,
че цитираната норма е предназначена да осигури нормално функциониране на
обществените отношения, свързани с престирането на труд и защита правата на
работниците, поради което поначало нейното нарушаване представлява деяние с
по-висока степен на обществена опасност.
По изложените съображения съдът приема,
че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът
следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХІ-и
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/16.03.2023
г., постановено по АНД № 1361/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА К.Г.М., в качеството му на
земеделски производител, ЕИК *********, с адрес: гр. Костенец, ул. „Белмекен“ №
87, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(п)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (п)
2. (п)