Р Е Ш Е Н И
Е № 248
Гр. Сливен, 21.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Х. Куков
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 404 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Т.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на
обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева за вреди, претърпени от направени
разходи за адвокатско възнаграждение по водено в Районен съд Сливен АНД № 1619/2018
г., приключило с отмяна на издадено срещу Д. Наказателно постановление № 18-0804-003366/28.11.2018
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.04.2019 г. (датата на влизане
в сила на съдебното решение) до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че с Наказателно постановление № 18-0804-003366/28.11.2018 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен на Т.С.Д. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за
извършено нарушение на Кодекса за застраховането. Д. обжалвал това наказателно
постановление пред Районен съд – Сливен, като образуваното по жалбата АНД № 1619/2018
г. по описа на този съд приключило с Решение № 140/03.04.2019 г. С този съдебен
акт наказателното постановление било отменено, а в хода на производството Д.
бил защитаван от адвокат, за чиито услуги жалбоподателят заплатил адвокатски
хонорар в размер на 300,00 (триста) лева. Решението влязло в законна сила на 22.04.2019
г. Моли съда да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Сливен да му заплати
така направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебния акт на РС – Сливен до окончателното й изплащане. Претендира разноските
в настоящото съдебно производство.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. Х. ***,
който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Заявява съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление, както и твърди, че претендираното от него
възнаграждение за настоящото производство не е прекомерно.
В с.з. ответникът
по исковата молба Областна дирекция на МВР Сливен, не се представлява. В
писмено становище от упълномощен гл. юрк. К. Б. моли съда да остави без
уважение исковата молба. Заявява, че в приложения по АНД № 1619/2018 г. договор
за правна защита и съдействие, който се намира на гърба на представеното пред
РС – Сливен пълномощно в оригинал няма вписване нито относно размера на
договореното възнаграждение, нито каквито и да било данни за това дали е била
платена някаква сума по банков път или в брой. Счита, че очевидно в
представеното към исковата молба в настоящото производство копие от този
договор със същия номер е вписана по – късно като получена сумата, предмет на
исковата претенция. В тази връзка заявява недоказаност на иска и моли съда да
го отхвърли, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
формулирана претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност
на иска по основание и размер, предвид липсата на доказателства по АНД №
1619/2018 г. за направени разходи по адвокатски хонорар.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 18-0804-003366/28.11.2018 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен на Т.С.Д. ***, за нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638 ал. 1, вр.
чл. 461 т. 1 от КЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на
2 000,00 (две хиляди) лева. По жалба на Д. срещу това наказателно постановление
в Районен съд – Сливен било образувано АНД № 1619/2018 г., приключило с Решение
№ 140/03.04.2019 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Решението
не било обжалвано пред касационна инстанция и влязло в законна сила на 22.04.2019
г. В хода на съдебното производство пред Районен съд Сливен Д. бил защитаван от
адв. Х.Х. по силата на Пълномощно за процесуално представителство от 25.01.2019
г. Същото е било представено в оригинал в проведеното о.с.з. на 18.03.2019 г.,
видно от приобщеното към настоящото производство АНД № 1619/2018 г. по описа на
РС – Сливен (л. 27). В наличния на гърба на това оригинално пълномощно Договор
за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г., подписан от двете страни,
липсват каквито и да било вписвания в р. III Договорено
възнаграждение, начин и срок за плащане, платена сума (в брой или по сметка).
Към настоящата искова молба е представено копие от същия договор, но в него
вече цитираните реквизити са попълнени със сума в размер на 300,00 лева,
заплатена в брой. По АНД № 1619/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен не се
установяват никакви други писмени доказателства или данни, че между страните по
цитирания договор за правна защита и съдействие е било уговорено, респ.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по
повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. На първо място, цитираната норма изисква наличие на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по
повод изпълнявана административна дейност. Във връзка с това следва да се
приеме, че издаването на наказателни постановления от нормативно оправомощени
длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато
в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове, наказателното
постановление следва да се приеме като издадено от административен орган във
връзка с упражняваните от него правомощия, следователно – като властнически акт
на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на
административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност.
Административният характер на издаване на наказателно постановление, както и
действията по налагане на административно наказание, при или по повод на които
са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото
в Тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС.
Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата
по делото се установява, че е налице и втората такава – наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение
№ 140/03.04.2019 г., постановено по АНД № 1619/2018 г. по описа на Районен съд Сливен.
При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът
намира, че в случая не са налице обаче другите изискуеми предпоставки, визирани
в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и съответно - пряка причинно –
следствена връзка между акта и вредоносния резултат.
Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. С оглед мотивите на тълкувателното решение, когато
възнаграждението е заплатено в брой, фактът на заплащане следва да бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. С
прилагането на договора по делото и отразяването на начина на плащане се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение. В настоящия случай в кориците по АНД № 1619/2018 г. по описа на
Районен съд - Сливен е приложено адвокатско пълномощно (л. 27), като в наличния
на гърба на същото Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г.,
подписан от двете страни липсват каквито и да било вписвания в р. III Договорено
възнаграждение, начин и срок за плащане, платена сума (в брой или по сметка). Едва
към процесната искова молба е
представено копие от същия договор, но в него вече цитираните реквизити са
попълнени със сума в размер на 300,00 лева, с посочване, че е заплатена в брой.
По делото пред районната съдебна инстанция не са налице други доказателства,
удостоверяващи плащането на адвокатско възнаграждение по банков път.
Представеният в по-късен етап договор за
правна защита и съдействие с вписано адвокатско възнаграждение съдът не може да
цени, доколкото това доказателство не е било приобщено към производството пред Районния
съд. В случая договорът за правна защита
и съдействие съставлява частен документ и се ползва с формална доказателствена
сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съобразно
разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частните документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство само относно това, че съдържащите се в
тях изявленията са направени от тези лица, но не и досежно верността на
фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ,
частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва
с достоверност на датата и мястото на съставянето си. Частният документ има
достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181 ал. 1 от ГПК, но
в настоящия случай нито една от тях не е налице. Представеният за пръв път с
исковата молба договор за правна защита с вписано възнаграждение за адвокат не
съставлява и не може да се приеме като своевремненно представен в рамките на
производството по отмяна на наказателното постановление документ. За да бъде
такъв, документът е следвало да се представи в хода на съдебното
административнонаказателно производство преди постановяване на съдебния акт, с
който процесното НП е отменено, а не месеци след приключването му с влязло в
сила решение (в т.см. е Решение № 10957 от 15.07.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 5500/2018 г., III о.). Представеният
към процесната искова молба с вписани реквизити досежно заплащане на адвокатско
възнаграждение договор не установява нито навременното плащане на сумата от 300,00
лв. При тези данни настоящата съдебна инстанция
счита, че наличието единствено на отменено наказателно постановление и
ползването на адвокатска защита в съдебното производство при което е отменено
НП, не е достатъчно основание за реализирането на отговорността по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ.
Предвид изложеното,
настоящата съдебна инстанция приема, че в случая не са налице другите изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и произтичащата
от нея пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между отменения акт
и вредоносния резултат, поради което настоящият случай не попада в хипотезата
за правна защита срещу непозволено увреждане от действие на орган на държавна
власт, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора, неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направени
по делото разноски. Основателна е в тази насока и следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер
на 100,00 (сто) лева, съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова
молба от Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция на МВР -
Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева, които
вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение по водено
в Районен съд Сливен АНД № 1619/2018 г., приключило с отмяна на издадено срещу Д.
Наказателно постановление № 18-0804-003366/28.11.2018 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 22.04.2019 г. (датата на влизане в сила на
съдебното решение) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Сливен сумата от 100,00 (сто)
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: