Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13511 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът –
„П.Н. – В.” ООД, твърди, че на 12.04.2006 г. е сключил с ответника договор за
строителство на жилищна сграда в гр. Б., в УПИ ХХІV-1513, кв. 5, по плана на
вилна зона Б., по силата на който ответникът е следвало да предостави парични
средства за строителните работи по строеж на жилищната сграда в гр. Б.. В края
на 2008 г. ответникът го уведомил, че има финансови затруднения, поради което
са подписали анекс № 1 от 25.09.2008 г. към договора за строителство. Поради
неосигуряване на финансиране на обекта, за да се избегне нанасянето на вреди на
обекта, ищецът започнал поетапното му кредитиране. За тази цел сключил с
ответника пет договора за кредит, по силата на които е предоставил на ответника
средства за строителството на жилищната сграда, за да може същата да бъде
окончателно завършена. Ответникът се е задължил да върне заетите суми в рамките
на уговорените срокове. Ответникът е сключил със своя пълномощник Т.Ц.Т.
споразумение за сътрудничество, съвместна работа и лоялност за периода 2006 г.
– 2010 г. В проведеното на 13.05.2015 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че основава исковата си претенция за
посочените в обстоятелствената част на исковата молба 5 договора за заем. Въпреки
отправената нотариална покана ответникът не е върнал заетите суми. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 967,
57 лв., от които: 29 301, 59 лв. – по договор за заем от 01.10.2008 г.;
16 765, 92 лв. – по договор за заем от 18.09.2009 г.; 2 249, 53 лв. –
по договор за заем от 08.06.2010 г.; 2 173, 62 лв. – по договор за заем от
10.11.2010 г.; 476, 91 лв. – по договор за заем от 30.12.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение за адвокат в полза на процесуалния
представител на ответника.
Ответникът
– А. А.Н., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че през лятото на 2005 г. е постигнал договореност с Т.Ц.Т. за
изпълнението на няколко инВ.иционни проекта. Страните са се съгласили
ответникът да осигури средства за изпълнение на проектите, като снабди
посоченото лице с пълномощно, с което да може да се разпорежда със средства по
банковите сметки в неограничен размер, осигуряване на подходящ терен в гр. Б. за
изграждането на жилищна сграда и извършване на необходимата организация от
ответника за проектирането и строителството на сградата. Предвидено било също
така учредяване на „Санто” ООД, в което ответникът и неговата съпруга да притежават
97 % от капитала, а Т. – 3 %. В изпълнение на постигнатите уговорки Т.Ц.Т. е
учредил в полза на ответника право на строеж в собствения на дружеството
недвижим имот ХХІV – 1513, в кв.5 по плана на гр. Б., при цена от 24 488,
70 лв. С предоставените от ответника средства Т. организирал и заплатил
проектирането и строителството на сградата и тя
била въведена в експлоатация на 10.06.2009 г. За периода 29.09.2005 г. –
04.12.2008 г. по банковите сметки на ответника била преведена сума в общ размер
на 1 240 003, 25 щ. д. Счита, че платената чрез Т. сума е напълно
достатъчна за проектирането и строителството на процесната жилищна сграда.
Счита, че договорът за строителство, както и сключените по повод на него
договори са недействителни, тъй като е нарушена забраната на чл.38 ЗЗД –
пълномощникът Тошо Т. не е разполагал с представителна власт да договаря сам
със себе си. Този порок счита, че не се санира от факта, че договорът е сключен
от упълномощена от Тошо Т. съдружничка. Позовава се, че сключения анекс и
договорите за заем са в негова вреда и по силата на чл.40 ЗЗД са
недействителни. В резултат от умишлената злоупотреба с представителна власт е
претърпял вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 28.03.2006 г. Ответникът е
упълномощил Т.Ц.Т. да го представлява пред „Софийска вода” АД,
„Електроразпределение” ЕАД, „Електроснабдяване”, Техническа служба на район „Б.”
СО, УАГ и други органи на строителния контрол с право да подава и получава
писма, молби, заявления и др. документи във връзка с имота в район Б. на СО; да
го представлява пред всички държавни, общински власти, данъчни, органи на
строителния контрол, строителни дружества във връзка с извършване на нов строеж
в имота с площ по проект, какъвто прецени и други дейности до окончателното
завършване на строителството на имота и приемането на строителството по
съответния ред за ползване, да подписва всички необходими документи, да го
представлява пред експлоатационните дружества за откриване на партиди за имота
и включването му в съответните мрежи и където е необходимо във връзка с имота и
горните права; да го представлява при одобряване на проекти, сключване на
договори с независим контрол и други юридически или физически лиза. Посочено е,
че пълномощното следва да се тълкува в полза на упълномощителя и за всички
права, свързани с имота, неупоменати в пълномощното.
На 12.04.2006 г. между ищцовото
дружество - изпълнител, представлявано от А.П.Д. и ответника - възложител, е
сключен договор за строителство с предмет – извършване от името и за сметка на
възложителя на проектиране, организация на проектирането, организация и
управление строителния процес за комплексно изграждане на обект жилищна сграда
в гр. Б., в УПИ ППІV-1513, кв.5 по плана на вилна зона Б.. Страните са
уговорили насрещните права и задължения, както и срока за извършване на
уговореното строителство.
На 15.10.2008 г. е сключен анекс
към горепосочения договор за строителство между страните в производството, като
ответникът е представляван от А.П.Д.. С него страните са се съгласили, че
поради изпитвани финансови проблеми от възложителя, с цел завършване на обекта
ищецът се е задължил да осигури необходимите средства като кредит на ответника
в размер на 75 000 лв. за завършване на всички видове строителни работи на
жилищната сграда в Б.; за подготовка необходимите документи, предаване на
обекта и въвеждането му в експлоатация. Предоставените средства от изпълнителя
да се върнат от възложителя до 31.12.2009 г.
Съгласно протокол № 53 от
18.12.2008 г. от проведеното общо събрание на ищцовото дружество е взето
решение за избор на Т.Ц.Т. за управител на дружеството. Съдружникът А.П.Д. е
упълномощена да подписва договора за управление от името на дружеството,
търговски договори, да издава заповед за командировка на ръководителя на
фирмата. Констатирано е, че ответникът е преустановил временно плащанията. С
оглед продължаване работата по изграждане на къщата в Б. на ответника, нейната
охрана и дейността, свързана с процедурите по ВЕЦ „Стакевци” на „Санто” ООД да
се предоставят като фирмен кредит от ищцовото дружество необходимите средства
до 70 000 лв., като договорите да се подписват от съдружника А.П.Д..
На 01.10.2008 г. меж0у ищеца,
представляван от А.П.Д. и ответника, представляван от Т.Ц.Т., е сключен договор
за паричен заем, по силата на който ищецът – земодател, се е задължил да
предостави на ответника – заемополучател, сумата от 29 301, 59 лв. в срок
до 31.12.2008 г., като предаването на сумата ще се извърши от касата в офиса на
ищцовото дружество. Страните са уговорили годишна лихва в размер на 11 %.
Срокът за връщане на заетата сума е 31.12.2009 г.
С РКО № 536/31.12.2008 г.
ищцовото дружество е предало на ответника, чрез пълномощника му Т.Ц.Т., сумата
от 29 301, 59 лв.
На 18.09.2009 г. между страните,
представлявани от горепосочените лица, е сключен договор за паричен заем, по
силата който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от
16 756, 92 лв. в срок до 30.12.2009 г., срещу насрещното му задължение за
върне заетата сума до 31.12.2010 г., заедно с договорената лихва от 11 %
годишно.
С РКО № 476/30.12.2009 г.
ищцовото дружество е предоставило на ответника, чрез пълномощника му Т.Ц.Т.,
сумата от 16 765, 92 лв.
На 08.06.2010 г. между страните в
производството, представлявани от горепосочените лица, е сключен договор за
паричен заем по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 2 249, 53 лв. в срок до 09.06.2010 г., срещу насрещното му задължение да я върне
в срок до 30.07.2010 г., заедно с договорената лихва от 11 % годишно.
С РКО № 221/09.06.2010 г.
ищцовото дружество е предоставило на ответника, чрез пълномощника му Т.Ц.Т.,
сумата от 2 249, 53 лв.
На 10.11.2010 г. между страните в
производството, представлявани от горепосочените лица, е сключен договор за
паричен заем, по силата който ищцовото дружество се е задължило да предостави
на ответника паричен заем в размер от 2 173, 62 лв. в срок до 11.11.2010
г., срещу насрещното задължение да върне заетата сума до 31.12.2010 г., заедно
с договорената лихва от 11 % годишно.
С РКО ищцовото дружество е
предало на ответника, чрез пълномощника му Т.Ц.Т., сумата от 2 173, 62 лв.
На 20.12.2010 г. между страните в
производството е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът се
е задължил да предпостави на ответника сумата от 476, 91 лв. в срок до
30.12.2010 г., срещу насрещното задължение на ответника да върне заетата сума
до 31.12.2011 г., заедно с договорената лихва в размер на 11 % годишно.
С РКО № 490/30.12.2010 г.
ищцовото дружество е предало на ответника, чрез пълномощника му, сумата от 476,
91 лв.
На 27.01.2011 г. Т.Ц.Т. е
изпратил до ответника и Людмила Николаевна Никитина нотариална покана, връчена
на адв. Н.С. на 31.01.2011 г., с която е отправил искане за плащане на парични
суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Спори
се между страните в производството дали е възникнала валидна облигационна
връзка помежду им по силата пет договора за заем за горепосочените суми. Тъй
като договорът за заем е реален по своя характер, елемент от фактическия състав
е предаването на вещта, респ. на парите. С оглед на това следва да се установи
предаване на заетата сума от заемодателя на заемополучателя. С изплащането на заетата
сума е завършен фактическият състав и съответно договорът за заем се счита
сключен.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че договорите са сключени и съответно
заетите суми са получени от ответника чрез пълномощника му Т.Ц.Т.. Същевременно
към момента на подписване на договорите за паричен заем същият не е разполагал
с представителна власт да представлява ответника по делото по договори за заем.
Обемът на представителната власт на посоченото лице е определен в пълномощното
от 28.03.2006 г. и се отнася за представителство пред държавни органи по повод
извършване на строителство в имот в гр. Б.. На пълномощника Т.Ц.Т. не е предоставена
възможност да представлява ответника при сключване на договори, включително и
да получава парични суми, срещу задължението да ги върне с лихва в определен
срок. Ето защо съдът приема, че процесните договори са сключени от лице, което
не е разполагало с представителна власт.
За
мнимо представлявания е налице правна възможност да потвърди извършените от
негово име действия без представителна власт. В случая не се установи
потвърждаване от страна на ответника на извършените от Т.Ц.Т. действия без
представителна власт. Напротив, с писмения отговор ответникът изрично се е
противопоставил на извършените без представителна власт действия от негово име,
като по този начин несъмнено е изразил отказ да потвърди сделките.
По
изложените съображения съдът счита, че представените по делото договори за заем
и РКО за предаване на сумите не са породили правни последици за ответника. С
оглед на това предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли
По разноските по производството:
Ответникът претендира сторените
по делото разноски. В подкрепа на това свое искане е представил договор за
правна защита и съдействие с представлявалия го по делото адвокат. В него е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., като
сумата ще бъде платена в брой, срещу наличен платежен документ. Ответникът не е
ангажирал доказателства относно плащане на уговореното адвокатско възнаграждение
на представлявалия го по делото адвокат. Същевременно съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, т.1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. Ето защо на ответника не следва да се присъжда
уговореното, но не заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване, от „П.Н. – В.”
ООД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „*******” № **, ет.*, ап.**, със съдебен
адрес *** – адв. Й.Т., срещу А. А.Н., гражданин на Руската федерация, роден на ***
г., със съдебен адрес *** – адв. Н.С.С., с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане на следните суми: 29 301, 59 (двадесет
и девет хиляди триста и един лева и петдесет и девет стотинки) лв. – по договор
за заем от 01.10.2008 г.; сумата от 16 765, 92 (шестнадесет хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) лв. – по договор за заем от
18.09.2009 г.; сумата от 2 249, 53 (две хиляди дВ.а четиридесет и девет лева и
петдесет и три стотинки) лв. – по договор за заем от 08.06.2010 г.; сумата от 2 173, 62 (две
хиляди сто седемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки) лв. – по договор
за заем от 10.11.2010 г.; както и сумата от 476, 91 (четиристотин седемдесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки) лв. – по договор за заем от 30.12.2010 г.,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: