Решение по дело №276/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 147
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. гр. Димитровград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200276 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. Р. Ц. от гр.Димитровград, ******************, ЕГН
**********, е останал недоволен от наказателно постановление № 22-0254-
000319/07.06.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за
това, че на 11.03.2022г. в 03:20 часа, в гр.Димитровград, на бул.“ГС.Раковски“ до автомивка
„Гьокови“ управлява лек автомобил „Ровър 45“ с рег.№ ****, като при проверката е
установено, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от 23.02.2022г., с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя поддържа жалбата, заявява, че не е бил уведомен за прекратената
регистрация на автомобила му, иска наказателното постановление да бъде отменено.
Упълномощения процесуален представител също поддържа жалбата. Представя
допълнителни доказателства чрез показанията на водено лице, счита издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
1
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

На 11.03.2022г. полицейските служители Т. Г. и Л. Д. - служители при РУ-Димитровград,
изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на установъчен пункт,
разположени на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград, в близост до автомивка „Гьокови“.
Около 03,20 часа същите спрели за проверка движещият се по бул.„Г.С.Раковски“ лек
автомобил. При извършената проверка установили, че лекият автомобил е „Ровър 45“ с рег.
№ ****, а негов водач е настоящият жалбоподател Д. Р. Ц.. В хода на проверката било
установено, че управлявания от Д. Ц. автомобил „Ровър“ с рег.№ **** е със служебно
прекратена регистрация от 23.02.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Така на водача Д. Ц. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA №481672/11.03.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да отразява възражения.
На 07.06.2022г. било издадено предметното на делото наказателно постановление № 22-
0254-000319/07.06.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача Ц. му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест)
месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Ц. на 13.06.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е депозирана пред адм.-
наказващия орган на 22.06.2022г-– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Ц. автомобил е с
описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице.
2
Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение-
МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, е кумулативно, а не
алтернативно. Липсата на единия от елементите води до неосъществен състава на
нарушението, като тази липса не може да бъде пренебрегната с описанието за хипотезата на
предложение първо от текста.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че е дерегистриран
поради неизпълнение на задължението му да пререгистрира закупения автомобил.
Действително, установено е, че регистрацията на л.а. „Ровър 45“ била прекратена по чл.143,
ал.15 от ЗДвП - нерегистрирано в срок МПС и след дата 23.02.2022г. табели с peг. № **** са
били невалидни. Видно от приложено писмо от СДВР отдел „ПП“ , по електронен път на
23.02.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно, като няма
данни да е бил уведомяван собственика за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил. Наличието на досъдебно производство –
образувано във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за
дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет
на обследване и задължение на органите на досъдебното производство, още повече
задължение на последните да известяват участник в това производство.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да се
извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент
за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на
автомобила му, знае за изтеклия законоустановен двумесечен срок и въпреки това е тръгнал
да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то при липса на някои от
елементите на състава на нарушението и липсата на каквито и да било доказателства за това
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи
3
безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Още повече, нарушението може да се определи като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице са
данни за извършено друго административно нарушение от страна на водача, а именно
такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП, където именно е формулирано задължението на всеки един
собственик на МПС за регистрацията му в законоопределен срок след придобиването му.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000319/07.06.2022г. на ВПД Началник
РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Д. Р. Ц. от гр.Димитровград,
******************, ЕГН **********, за това, че на 11.03.2022г. в 03:20 часа, в
гр.Димитровград, на бул.“ГС.Раковски“ до автомивка „Гьокови“ управлява лек автомобил
„Ровър 45“ с рег.№ ****, като при проверката е установено, че автомобила е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от 23.02.2022г., с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца - като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. Р. Ц. от гр.Димитровград, ************, ЕГН **********, е
останал недоволен от наказателно постановление № 22-0254-000319/07.06.2022г. на ВПД
Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 11.03.2022г. в
03:20 часа, в гр.Димитровград, на бул.“ГС.Раковски“ до автомивка „Гьокови“ управлява лек
автомобил „Ровър 45“ с рег.№ *****, като при проверката е установено, че автомобила е с
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от 23.02.2022г., с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя поддържа жалбата, заявява, че не е бил уведомен за прекратената
регистрация на автомобила му, иска наказателното постановление да бъде отменено.
Упълномощения процесуален представител също поддържа жалбата. Представя
допълнителни доказателства чрез показанията на водено лице, счита издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

На 11.03.2022г. полицейските служители Т.Г. и Л.Д. - служители при РУ-Димитровград,
изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на установъчен пункт,
разположени на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград, в близост до автомивка „Гьокови“.
Около 03,20 часа същите спрели за проверка движещият се по бул.„Г.С.Раковски“ лек
автомобил. При извършената проверка установили, че лекият автомобил е „Ровър 45“ с рег.
№ *****, а негов водач е настоящият жалбоподател Д. Р. Ц.. В хода на проверката било
установено, че управлявания от Д. Ц. автомобил „Ровър“ с рег.№ ***** е със служебно
прекратена регистрация от 23.02.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Така на водача Д. Ц. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA №481672/11.03.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да отразява възражения.
На 07.06.2022г. било издадено предметното на делото наказателно постановление № 22-
0254-000319/07.06.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача Ц. му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест)
месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Ц. на 13.06.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е депозирана пред адм.-
наказващия орган на 22.06.2022г-– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
1
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Ц. автомобил е с
описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице.
Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение-
МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, е кумулативно, а не
алтернативно. Липсата на единия от елементите води до неосъществен състава на
нарушението, като тази липса не може да бъде пренебрегната с описанието за хипотезата на
предложение първо от текста.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че е дерегистриран
поради неизпълнение на задължението му да пререгистрира закупения автомобил.
Действително, установено е, че регистрацията на л.а. „Ровър 45“ била прекратена по чл.143,
ал.15 от ЗДвП - нерегистрирано в срок МПС и след дата 23.02.2022г. табели с peг. № *****
са били невалидни. Видно от приложено писмо от СДВР отдел „ПП“ , по електронен път на
23.02.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно, като няма
данни да е бил уведомяван собственика за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил. Наличието на досъдебно производство –
образувано във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за
дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет
на обследване и задължение на органите на досъдебното производство, още повече
задължение на последните да известяват участник в това производство.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да се
извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент
за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на
автомобила му, знае за изтеклия законоустановен двумесечен срок и въпреки това е тръгнал
да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
2
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то при липса на някои от
елементите на състава на нарушението и липсата на каквито и да било доказателства за това
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи
безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Още повече, нарушението може да се определи като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице са
данни за извършено друго административно нарушение от страна на водача, а именно
такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП, където именно е формулирано задължението на всеки един
собственик на МПС за регистрацията му в законоопределен срок след придобиването му.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Водим от горното, Съдът постанови решението си.

3