Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     12.08. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и седми юли                                       2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 163,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 151 от 20.03. 2020 г., по гр.д. № 2096/ 2019 г. на РС–Търговище, с което  е отхвърлен предявеният от „Петрол–3“ ООД  гр. Търговище, против „Автопласт“ ООД гр. Търговище иск за заплащане на сумата от 10 001 лв., неизплатени задължения по две фактури от 2014 г. и за сумата от 252,78 лв.  лихва върху главницата, както и за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен. Ищецът е осъден да заплати на ответника 830 лв. разноски.

Срещу решението е постъпила жалба от ищеца „Петрол–3“ ООД гр. Търговище, представляван от адвокат Г.Ц..  Излагат се доводи за необоснованост, тъй като не са били обсъдени важни за спора доказателства, а това са счетоводни документи. В тях се съдържали признания на водещия счетоводството на дружеството, че процесната сума се дължи от ответника. Налице били множество конклудентни действия на длъжника, от които става ясно, че този дълг е признат. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Направено е доказателствено искане за постановяване на допълнителни въпроси към вещото, както и да се задължи ответникът да представи копие от отчета си за 2018 г., изпратен до НСИ. Представя се и копие от пълномощно, дадено от управителя на ответното дружество, на счетоводителя му. В съд.зас. жалбата беше поддържана от адв. Ц., която моли да бъдат заплатени и направените разноски.

В законния срок ищецът е подал отговор на жалбата чрез адвокат А.С.. Оспорват се изложените в жалбата съображения, както и направените доказателствени искания. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат заплатени направените по делото разноски. В съд. зас. поддържа отговора.

Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на РС–Търговище. В допълнение въззивната инстанция посочва следното:

Искът е предявен за сумата от 10 000 лв., като ищецът твърди, че между страните има дългогодишни търговски взаимоотношения за доставка на горива. Ответникът имал големи забавяния в плащанията, поради затруднения във финансовото състояние, като задълженията са още от 2013–2014 г. Затова между страните е сключена спогодба за разсрочване на задълженията. По-голямата част била заплатена, но оставала сумата от 10 001 лв. В спогодбата общото задължение е посочено като 94 355,01 лв., но при пресмятане на отделните фактури и задълженията била допусната грешка. Тя идвала от фактура № 1375 от 12.08. 2014 г., като там поради техническа грешка била изписана сумата от 5170 лв., вместо 15 170 лв.

Ответникът е оспорил иска, като по всяко от твърденията в исковата молба е изложил обстойни аргументи. Най-съществените от тях са за изтекла погасителна давност за конкретното задължение. Фактурата от 12.08. 2014 г. всъщност не е за 15 170 лв., а за 10 000 лв. Изтъква се това, че общото задължение е 84 355 лв. и то е заплатено. Това задължение се формирало като сбор от конкретните разсрочени задължения. Няма как страните да договарят разсрочване на общи задължения. Те винаги произтичат от конкретни доставки, за конкретни количества. След като няма доказателства за такива конкретни доставки и при липсата на признание и подновяване на конкретните задължения, то няма доказателства за някаква конкретна доставка за подобна сума, а по отношение на посочената фактура, то задълженията са заплатени в признатия размер. От доказателствата по делото се установява следното: страните са били в търговски отношения през периода 2013 г. и 2014 г., във връзка с продажба и доставка на петролни продукти. За доставените количества ищецът е издавал съответните данъчни фактури, съдържащи данни за съответните количества и цена на горивото.

С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 22.05. 2017 г., ищецът е претендирал заплащане общо на сумата от 94 355,01 лв., представляваща неизплатени задължения по 10 бр. фактури, издадени в периода 19.11. 2013 г. – 12.08. 2014 г.

В самата покана обаче са описани само 9 бр. фактури, на обща стойност 84 355 лв., като всички те са приложени с исковата молба. По делото страните не оспорват факта на сключена спогодба на 23.05. 2017г. между страните, с която ответното дружество е признало съществуване на задължение към ищеца в размер на 94 355,01 лв. и конкретен такъв за 84 355,01 лв.

С Уведомление от 07.11. 2019 г. ищецът е предоставил 7 дневен срок на ответното дружество да изплати остатък от задължение в общ размер на 94 355,01лв. по спогодба между страните от 23.05. 2017 г. в размер на 10 000 лв.

В отговор на това ответникът е изпратил възражение за недължимост на претендираната сума, поради пълно плащане задължението по споразумението.

От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че размерът на задължението на ответното дружество по счетоводни записвания при ищеца към 22.05. 2017 г. е бил 94 355,01лв.

Няма данни какъв е бил размерът на задължението но счетоводни записвания при ответника към 22.05. 2017 г.

Между страните е подписана спогодба за разсрочено плащане от 23.05. 2017г., въз основа на Нотариална покана от 22.05. 2017 г., по фактури описани от вещото лице на стойност 84 355,01лв.

ССЕ е установила, че има извършени плащания по процесиите фактури, които са извършени от ответното дружество изцяло по банков път.

Фактура № 10000000001/07.02. 2014 г. за сумата от 5170 лв. не фигурира в нот.покана, а фактура №1375/12.08. 2014 г. в нот. покана е отразена като сума от 5170 лв., макар реално общата стойност по фактурата да е 10 000 лв.

Задълженията при ищеца по счетоводни данни към 31.10. 2019 г. са в размер на 10000,01 лв. формирани от фактура №1375/ 12.08. 2014 г., за сумата от 4830 лв., и фактура №10000000001/ 07.02. 2014 г. за сумата от 5170 лв.

Процесните фактури са осчетоводени и включени в дневник на покупките за съответните данъчни периоди, което показва, че ответното дружество е ползвало данъчен кредит.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Галина Георгиева Атанасова - счетоводител дълги години и на двете фирми и св. Илиян Светославов Златев. Предвид заинтересованост и на двамата от изхода на спора, поради особени отношения с управители на двете дружества, съдът не кредитира показанията им.

При така описаните факти, въззивният съд следва да отчете някои противоречия между твърденията в исковата молба и установеното от експертизата и от писмените доказателства. В исковата молба се твърди, че имало допусната грешка в текста на спогодбата, като погрешно било отразено, че сумата за плащане по фактура 1375 от 12.08. 2014 г. е 5170 лв., докато тя всъщност е 15 170 лв. Това противоречи на записаното във фактурата, защото стойността й е 10 000 лв. По отношение на това обстоятелство докладът на съда не е претърпял промени, нито пък такива са внесени от ищеца. Такава грешка  няма как да бъде допусната, защото няма подобна фактура на посочената стойност. Самият ищец формира в счетоводството си претенцията по иска на базата на две фактури – едната частично, а другата изцяло, както е установило вещото лице. Тези суми обаче не са били включени в спогодбата между страните. Тази спогодба не съществува като документ при нито една от страните, а съдържанието й се установява единствено от регистъра на нотариуса, при който е била заверена. Разсрочването на задълженията по конкретните фактури, с конкретни стойности единствено може да има сила за страните, защото по този начин те признават какви са били точните доставки и размерите на неизплатеното. Именно това е била волята на страните. Това са задълженията, които ответникът е признал и както се вижда от заключението на експертизата, те са изпълнени точно. След като исковата сума не е била посочена в спогодбата, то тези задължения са изключени от нея и тя не може да бъде основание за прекъсване на погасителната давност за тях.

Към момента на предявяване на иска общата давност за тези конкретни задължения е изтекла.  Няма доказателства, че ответникът е извършил признаването им, с изявление, което да изхожда от лице, имащо съответната представителна власт да го направи. Изпълнението на самата спогодба не може да се третира като признание, извън предмета на посочените конкретни суми, с точно установени срокове за плащане.

Няма как представените разчети да се третират като признание на задължението. Това са счетоводни документи, които отразяват счетоводни операции. Те се водят за отразяване на финансовото състояние на дружеството, но в никакъв случай не могат да бъдат считани като изявления по признаване на задължения, като с това да могат да прекъсват давността. Тези изявления трябва да бъдат точни и ясни и недвусмислено да говорят за признание. А след като и самият ответник е отписал тези задължения в началото на м.февруари 2019 г., то това означава, че към същия момент вече ги е смятал за погасени. Вътрешните счетоводни записвания, които са предназначени за нуждите на самото дружество, не са едностранни волеизявления, отправени до другата страна за признаване на задължения, които да подлежат на изпълнение, още повече, ако страната се надява по отношение на тях да изтече погасителната давност.

Предвид на това всички доводи, които се излагат от жалбоподателя в тази насока, съдът счита за неоснователни. Решението е правилно и следва да се потвърди.

Относно разноските. Предвид изхода от делото, такива следва да бъдат заплатени на въззиваемата страна. Представен е списък за сумата от 830 лв.  адвокатски хонорар. Сумата е изплатена в брой и другата страна следва да бъде осъдена да я заплати.

 По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 151 от 20.03. 2020 г., по гр.д. № 2096/ 2019 г. на РС–Търговище, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Петрол 3“ ЕООД гр. Търговище, ЕИК: *********, представлявано от Управителя Тошко Рашков Иванов, със съдебен адрес ***, офис 3, да заплати на “Автопласт” ООД гр. Търговище, ЕИК: *********, представлявано от управителя Христо Янчев Стоилков, със съдебен адрес ***, оф. 8, чрез адв. А.С. *** сумата от 830 лв., направени разноски по делото за втора инстанция.

Решението не подлежи на обжалване предвид търговския характер на делото и цената на иска.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                       2.