Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.02.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 10663 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 26.02.2018г. по гр.д. № 52732/2013г. Софийски районен съд, 28
състав отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от С.Т.М., ЕГН **********, срещу С.Т.М., ЕГН **********,
П.Н.Н., ЕГН **********, И.Н.Н.,
ЕГН **********, Я.К.М., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********,
Л. Б.К., ЕГН **********, и А.Т.Д., ЕГН **********, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът С.Т.М. е собственик на недвижим имот - нива,
находяща се в с. Иваняне, община Банкя, местност „Селимица“, съставляващ имот №
0666017, с площ от 2 501 кв. м, на основание покупко-продажба и реституция на
имота с решение № 040038 от 12.03.2003г. на Общинска служба „Земеделие и гори“
– гр. Банкя, както и за предаване на владението на имота, като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца С.Т.М., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционнят
съд правилно описал документите по спора, но ги обсъдил частично и
едностранчиво, като постановил решението си въз основа на неправилна
интерпретация на фактическата обстановка и правната легитимация на страните. По
делото било безспорно установено, че в полза на праводателите на ищеца и на
ответницте са били издадени идентични решения на ОСЗГ „Овча купел“ за предоставяне на един същ имот на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ – по
силата на плана за земеразделяне, поради невъзможност за възстановяване на
притежавани имоти в стари реални граници. Решението в полза на праводателя на ищеца К.М.М.било
от 12.03.2003г. и влязло в сила на 14.04.2003г., а решението, с което
ответниците се легитимират като собственици, било постановено на 29.03.2007г.
Незаконосъобразен бил изводът на СРС, че след като второто по време решение е
издадено от органа по поземлена собственост при условията на обвързана
компетентност и в изпълнение на съдебното решение, постановено по адм.д. №
1544/2002г. на СГС, влязло в сила на 14.10.2005г., това второ решение е
законосъобразно издадено и следва да се ползва с по-голяма правна сила.
Издаденото първо по време решение следвало да се приеме като документ, пораждащ
надлежни правни последици и препятстващ издаването на последващи актове.
Съдебната практика, вкл. Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997г. на ВКС,
ОСГК изрично предвиждала, че решенията на поземлените комисии за възстановяване
на правото на собственост, вкл. чрез план за земеразделяне, имат конститутивно действие.
Поради това считано от влизане в сила на реституционното решение праводателят
на ищеца придобил собствеността върху процесния имот № 066017. Недопустимо и
незаконосъобразно било с последващ административен акт (независимо дали същият
е бил издаден въз основа на съдебен акт, постановен по спор между трети лица)
имотът да му бъде отнет и предаден в собственост на трето лице. Всеки последващ
документ за собственост се явявал недействителен и не пораждал правни
последици. Към датата на постановяване на реституционното решение в полза на
ответниците – 29.03.2007г., а и към датата на постановяване на съдебното
решение от 2005г., имот № 066017 бил частна собственост и притежаван от ищеца,
поради което не бил годен предмет за възстановяване по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ
– такива били само имотите от земеделския фонд. Обстоятелството, че
административният орган в съдебното производство не е направил възражение в
тази връзка и/или не е предоставил информация за това обстоятелство, не можело
да се тълкува във вреда на законния собственик. Решението по адм.д. №
1544/2002г. на СГС противоречало на изискванията и основанията за прилагане на
процедурата по чл. 27а ППЗСПЗЗ и не пораждало правни последици по отношение на
трети неучастващи в производството лица – ищецът и неговия праводател, придобили
собственост преди постановяване на решението. От преписката по
административното дело било видно, че вещото лице от СТЕ неправилно посочило
имот № 066017 да е свободен и част от остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, на което
заключение административният съд основал решението си. То обаче не можело да
засегне по-рано придобитите от трети лица собственически права. Същевременно
спорът по административното дело не бил такъв за собственост, а относно
предоставено обезщетение по плана за земеразделяне. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявените искове, като му присъди и разноските за двете инстанции.
Съображения излага в писмена защита от 05.02.2020г.
Въззиваемите страни П. Н.Н., И. Н.Н., Я.К.М., М.К.К. и Л. Б.К. не са депозирали
отговори на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не вземат становище по
същата.
Въззиваемата страна А.Т.Д.,
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А.З. от
САК с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран със субективно пасивно съединени ревандикационни искове с
правно основание чл. 108 ЗС, предявени от С.Т.М. първоначално срещу Ц.Д.Н.(починала
в хода на делото и оставила за наследници по закон ответниците
И. Н.Н. и П. Н.Н.) и
останалите наследници на Й.С.В., уточнени с молба от 17.12.2015г. С определение
от 19.08.2016г. производството е прекратено по отношение на ответницата Т.Е.А.поради
заявено оттегляне на иска срещу същата.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на основание договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 148, том І, рег. №
2821, д. № 134/2003г. на нотариус с рег. № 199 на НК, на недвижим имот,
съставляващ към момента на придобиването нива, находяща се в землището на с.
Иваняне, община Банкя, местност „Селимица“, съставляващ имот № 066017 по плана
за земеразделяне на с. Иваняне, с площ от 2 501 кв. м, а съгласно действащите
кадастрална карта и регистри представляващ имот с идентификатор 32216.2355.17.
Праводателят на ищеца се легитимирал като собственик с решение №
040038/12.03.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Банкя, влязло
в сила на 14.04.2003г., с което на основание влязло в сила решение на ОСЗГ и
влязъл в сила план за земеразделяне на К.М.било предоставено правото на собственост
върху същия имот. Оказало се, че с решение № 040148/29.03.2007г. на ОСЗГ същият
имот бил предоставен като обезщетение на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ на наследниците
на Й.С.В.. Това решение било нищожно като издадено при съществено нарушение на
материалноправните изисквания и при изцяло опорочена процедура по предоставяне
на земеделски земи по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ. След като към датата на постановяване
на второто решение имотът вече бил собствен на ищеца, т.е. частна собственост,
същият незаконосъобразно и без правно основание бил предоставен на трето лице. Поради
това е искал от съда да признае за установено между страните, че ищецът е
собственик на процесния имот, и да осъди ответниците да му предадат владението
на същия имот.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният
съд е отхвърлил недопустим иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищеца
срещу самия него. Поради това в тази част първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено.
С оглед доводите в жалбата, въззивният съд намира атакуваното решение в
допустимата му част за правилно като краен резултат по следните съображения:
От фактическа страна: С нотариален акт № 148, том І, рег. № 2821, д. №
134/2003г. на нотариус с рег. № 199 на НК, К.М.М.продал
на С.Т.М. поземлен имот в земеделска територия – обработваема земя, начин на
трайно ползване – нива, извън регулация, пета категория, находяща се в
землището на с. Иваняне, община Банкя, местността „Селимица“, съставляваща имот
№ 066017 по плана за земеразделяне на с. Иваняне, с площ от 2 501 кв. м, при
посочени съседи.
Видно от приетата скица на поземлен имот от 29.04.2014г., имотът е с
идентификатор 32216.2355.17 по действащите кадастрална карта и регистри,
одобрени със заповед № РД-18-12/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК.
При продажбата праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик на
имота с решение № 040038/12.03.2003г. на ОСЗГ - Банкя, влязло в сила на
14.04.2003г., придружено от скица на имота от 12.03.2003г. От изисканата
административна преписка (л. 103 – 163
от делото на СРС) се установява, че решение № 040038/12.03.2003г. на ОСЗГ -
Банкя е постановено по заявление вх. № 41646/16.07.2001г., на основание
влязлото в сила решение на ОСЗГ № 5033/29.01.2003г. (л. 119 от делото на СРС)
за обезщетяване със земя и влезлия в сила план за земеразделяне, като на К.М.М.е предоставено правото на собственост върху процесния
имот с № 066017 по плана за земеразделяне. Неразделна част от решението е скица
на имота (л. 104 от делото).
От изисканата административна преписка (л. 172 – 221 от делото на СРС) се
установява, че с решение № 040148/29.03.2007г. на ОСЗГ – Овча купел,
постановено по заявление вх. № 04298/22.10.1991г., същият имот е бил
предоставен като обезщетение на наследниците на Й.С.В. съобразно влязло в сила
решение от 13.04.2005г. на СГС и решение на ПК № 4073П/01.11.1999г. (л. 186 от
делото на СРС) по чл. 25, ал. 3 ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земя, включена в
общинския поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне.
Видно от съдържащото се в преписката решение от 13.04.2005г., постановено
по адм.д. № 1544/2002г. на СГС, АК, ІІІ-б отделение, влязло в сила на
14.10.2005г., производството по това дело е било образувано по жалба от
14.10.1999г. на Ц.Д.Н.(починалата ответница по настоящото дело), срещу
коригирания план за земеразделяне в землището на м. „Селимица“, с. Иваняне относно
отредения на наследниците на Й.В.имот № 27 в масив 14, м. „Полето“, като е
искала да им се отреди процесният имот № 17 от масив 66 в м. „Селимица“, съобразно
приложен към жалбата проект за изменение на плана за земеразделяне. С решението
е изменен плана за земеразделяне на с. Иваняне, община Банкя, обявен в ДВ бр.
88/08.10.1999г. в частта относно парцел № 066017 с площ от 2.501 дка в м.
„Селимица“, като същият е отреден на наследниците на Й.С.В., а имот № 27, масив
14 в м. „Полето“ е отреден като такъв по чл. 19 ЗСПЗЗ.
От правна страна: Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота
по силата на твърдяното в исковата молба придобивно основание; 2. Вещта да се
владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без
основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже, че владее или държи
имота на правно основание.
В случая ищецът обосновава възникването в неговия патримониум на правото на
собственост върху процесния имот на деривативно основание - договор за
покупко-продажба от 28.05.2003г., с оглед на което следва да установи, че праводателят му К.М.М.е бил
собственик на имота по силата на земеделска реституция с решението от
12.03.2003г. на ОСЗГ – Банкя.
По делото се установи, че правото на собственост върху процесния имот е
възстановено на ответниците в нови реални граници, с план за земеразделяне.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяването на правото на собственост върху
земеделски земи в нови реални граници се извършва на базата на влязъл в сила
план за земеразделяне. Споровете относно законосъобразността на този план се
разглеждат в специална административна процедура, уредена в чл. 25 ППЗСПЗЗ. В
случая Ц.Н.е обжалвала по този ред коригирания план за земеразделяне относно
отредения на наследниците на Й.В.имот № 27 в масив 14, м. „Полето“, като е
искала да им се отреди процесният имот № 17 от масив 66 в м. „Селимица“.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ППЗСПЗЗ, обжалването на плана за
земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти.
Решението по адм.д. № 1544/2002г. на СГС е влязло в сила на 14.10.2005г. и с
него е изменен плана за земеразделяне в частта му по отношение на посочените
два имота, като имот № 066017 е отреден на наследниците на Й.В., а имот №
014027 в м. „Полето“ е отреден като такъв по чл. 19 ЗСПЗЗ.
С решението от 12.03.2003г. праводателят на ищеца е обезщетен със земя по
реда на чл. 11, ал. 4 вр. чл. 10б ЗСПЗЗ. Същото е постановено при невлязъл в
сила план за земеразделяне относно предоставения в обезщетение имот № 066017.
При наличие на висящо административно производство по обжалване на плана за
земеразделяне, което засяга имот № 066017, с последния не е могло да бъдат
обезщетявани собственици на земи, които не могат да бъдат възстановени в стари
реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. Едва след
влизане в сила на плана за земеразделяне се определят земите по чл. 19 ЗСПЗЗ,
които общината стопанисва и които са включени в остатъчния фонд, служещ и за
обезщетяване със земя. Ето защо съдът намира, че при постановяване на решението
от 12.03.2003г. органът по поземлена собственост е действал при липса на
материална компетентност, поради което това решение е нищожно. Нищожното решение няма конститутивно действие и въз
основа на него праводателят на ищеца не е могъл да стане собственик на имота, съответно
договорът за покупко-продажба от 28.05.2003г., на който ищецът основава правото
си на собственост, не е имал вещнотранслативен ефект.
Ето защо въззивният съд намира, че не е доказана първата предпоставка на
ревандикационните искове – ищецът да е собственик на процесния имот на соченото
от него придобивно основание. При недоказване на тази предпоставка, предявените
искове с правно основание чл. 108 ЗС са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение са допуснати очевидни
фактически грешки – относно бащиното име на ответниците
И. Н.Н. и П. Н.Н. –
посочено е бащино име Н. вместо правилното Н., както и относно номера на имота
по плана за земеразделяне – посочен е 0666017 вместо правилният 066017. Поради
това, и предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение в допустимата му част следва да бъде потвърдено при посочване на тези
очевидни фактически грешки, а след
връщане на делото на СРС същите следва да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемите не
се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 26.02.2018г., постановено по гр.д. № 52732/2013г. на Софийски
районен съд, 28 състав в частта, с
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С.Т.М., ЕГН **********, срещу С.Т.М.,
ЕГН **********, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.02.2018г., постановено по гр.д. № 52732/2013г. на Софийски
районен съд, 28 състав в останалата част, с която са отхвърлени предявените от С.Т.М.,
ЕГН **********, срещу П. Н.Н., ЕГН ********** (при
допусната очевидна фактическа грешка относно бащиното име – Н. вместо
правилното Н.), И. Н.Н., ЕГН ********** (при
допусната очевидна фактическа грешка относно бащиното име – Н. вместо
правилното Н.), Я.К.М., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********,
Л. Б.К., ЕГН **********, и А.Т.Д., ЕГН **********, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът С.Т.М. е собственик на основание
покупко-продажба с нотариален акт № 148, том І, рег. № 2821, д. № 134/2003г. на
нотариус с рег. № 199 на НК на недвижим имот - нива, находяща се в землището на
с. Иваняне, община Банкя, местност „Селимица“, съставляващ имот № 066017 по
плана за земеразделяне на с. Иваняне (при допусната очевидна фактическа
грешка относно номера на имота – посочен № 0666017 вместо правилния №
066017), с площ от 2 501 кв. м, с идентификатор 32216.2355.17 по действащите кадастрална
карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-12/17.01.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
на същия имот.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.