Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

469/22.6.2016г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесети юни 2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 290/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД.

 

Искова молба на Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.С.С., ЕГН :**********, с адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 1540 лева.

Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор за правна помощ, който последният не изпълнил. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1540 лева, от които 500 лева заплатен хонорар и 1040 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от предявяване на иска и разноските в производството.

 В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че исковете са допустими и неоснователни. Оспорва фактите, на които искът се основава, като сочи,  че липсва неизпълнение от негова страна.

 

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищцата лично, а ответникът, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като първата конкретизира част от искането си, а именно иска връщане на сумата от 500 лева поради прекратяване на договор.

 

Така предявените искове са допустими и неоснователни, по следните съображения:

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват сключване от тях на договор за правна защита и съдействие  от 23.04.2015г. – л. 4. Договореното възнаграждение от 500 лева било платено при сключване на договора 300 лева, а останалата сума с превод, във валута – 110 USD на 12.05.2015г.. Последният оспорен от ответника факт се установява не само от приложената разписка /превод на стр.121/, а и от комуникацията между страните в социална мрежа, за която са приложени разпечатки /стр. 21-23/. Анализа на последните и уговорения предмет на споменатия договор, не потвърждават ищцовите твърдения, че договорът е бил за водене на гражданско дело, а не за защита и съдействие по посоченото в него наказателно – ДП № 73/2015г. по описа на РУ на МВР гр. ***, преписка №1198/2014 г. по описа на ***. Напротив, желанието на ищцата за водене на гражданско дело датира няколко месеца след сключване на процесния договор. За развалянето му ответника бил уведомен с нотариална покана на 17.12.2015г., а действията му по изпълнение се свеждат до изпращане по електронна поща на компетентната прокуратура на молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, жалба срещу постановление за спиране и за информация за хода на производството.

Представените писмени доказателства установяват многократни посещения на ищцата в страната, но не само за периода на действие на договора. Липсват данни за разходвани, за това средства, както и за други извършени разходи, които могат да са във връзка с твърдяното ответно неизпълнение.

 

Така приетото за установено сочи липса на необходимите предпоставки за уважаване на предявените искове. По този за обезщетение за неоснователно обогатяване на първо място липсва въобще отпаднало основание. Договорът между страните не е развален, не само защото не е даден срок от ищцата в изпратената покана, а не е налице хипотезата на ал. 2 от чл. 87 ЗЗД – нито е имало уговорено определено време, а с оглед характера на договора такова е изключено, нито изпълнението е станало невъзможно, нито поради длъжникова забава е станало безполезно. Няма данни наказателното производство, за което единствено се отнасят уговорките в процесния договор, да е приключило. Нито самия договор, нито той в съвкупност с кое да е от събраните доказателства, или такова самостоятелно, сочат, че предмета му обхваща предявяване на граждански иск, в самостоятелно производство, отделно от посоченото в договора наказателно. Иначе казано не е било налице неизпълнение, при липсата на което изявление между страните, даже и в надлежна форма, не разваля договор. Отделно от това, даже и да се приеме, че договора между страните е развален, то на основание чл. 288, ал. 1 ЗЗД, ответникът не следва да връща цялото получено възнаграждение.

Подобно е положението и по иска за обезщетение за неизпълнение. Въпреки горепосочената липса на такова, и да се приеме обратното, нито е установен размер на извършени разходи, нито връзката им с него.

Поради изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 760 лева, разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение. В останалата му част искането е неоснователно за сумата от 360 лева и следва да се отхвърли. Последната сума е внесена за възнаграждение на ищцовия адвокат, като е записано, че е платена за изготвяне на писмен отговор на искова молба от 23.02.2016г.. Такава искова молба по делото няма. Исковата молба е от 17.02.2016г., а  и останалите молби са уточняващи или изправящи нередовностите на първоначалната, а заради това, че ответникът е решил да подава множество отговори в срока за това, не може да му се следват разноски, дори и да е извършил такива.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне сумата от 500 лева, получена на отпаднало основание, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1040 лева обезщетение за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие от 23.04.2015г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 760 лева, разноски в производството.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 360 лева разноски в производството, като неоснователно.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :