Р
Е Ш Е
Н И Е № 262137
гр. Пловдив, 30.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Гергана Бонева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15281 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
А.П.П., ЕГН **********,*** чрез адв. Б. против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г.Т. и А.М. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 551,51 лв.-недължимоплатена по клауза за възнаградителна лихва, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата
от 3427,06 лева недължимо платена по
нищожната клауза за неустойка по договор за паричен заем № ......, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за
потребителски кредит № ....../14.09.2017 г. за сума от 3750 лв., при лихва от
35% и ГПР 41,71 %. Предвидено е заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение. Заплатена е сума от 7728,57 лв. от
кредитополучателя, от които 551,51 лв. договорна лихва и 3427,06 лв. за
неустойка. Договорът е недействителен поради противоречие с ЗПК.
Възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. Не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота
по какъв начин е формиран същия. Неустойката, предвидена в договора, е нищожна,
тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. С нея се
създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този
начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-виок
от пет пъти размера на Законната лихва.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва.
Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените
писмени документи- договор за кредит от 14.09.2017
г.
погасителен план; справка за извършени плащания (лист 19-24
от делото) е видно, че на 14.09.2017 г. между
страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от
3750 лв. за срок от 52 седмици,
платима на 26 вноски
от по 171,90 лв., при ГЛП -35%,
ГПР-41.71 %, неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер от 3427,06 лв. при общо
задължение за всички плащания 4469,40 лв. и общ размер
на задължението с оскъпяването от 7896,46 лв. По договора са
извършени плащания от длъжника в периода 29.09.2017-30.03.2018 г. в размер от 7728,57 лв., с която е погасена дължимата главница, лихва
от 551.51 лв. и неустойка -3427.06
лв.
Предвид
установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание
отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за
безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца
параметри и извършени плащания, част от които - сума от 3427,06
лв. погасила задължение за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение и сума от 551.51 лв.-за договорна лихва.
Спора се състои
в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда
недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън
предоставената заемна такава, в частност за неустойка и лихва.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати - условията за
прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/,
като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на
общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с
условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху
която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е
приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 35
%. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е
налице.
Съдът намира, че
този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е
налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 41,71 %/. В този порядък следва да се посочи, че,
съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва
да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да
се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9,
10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това
основание.
Съобразно
изложеното по-горе по повод възраженията за
недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи, какъвто се явява неустойката за неизпълнение на задължение.
Тъй като не се
оспорва от ответника, че е платена сума за лихва 551.51
лв. и неустойка -3427.06 лв. същите се явават
даденаи
без основание и подлежат на
възстановяване на ищеца. Предвид това искаовете са основателни
и следва да се уважат.
Уважаването на
главните
искове
е основание за уважаване и на обективосъединените
с тях за
заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването им
до изпълнение на задължението, доколкото не се твърди и не се установява
ответника да е възстановил на ищеца притендираната сума.
Предвид изхода
на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 188 лв. за държавна
такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество .......
следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2
на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора,
в размер от 300 лв. за иска за връщане на сумата от 551,51
лв. – недължимоплатена по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната
лихва и 300
лв. за иска за
сумата от 3427,06 лева недължимо платена по нищожната клауза за неустойка. С оглед постъпилите данни за налична регистрация на адвокатско
дружество ....... по ЗДДС съдът намира, че към възнаграждението следва да
се начисли и 20% ДДС, при което същото възлиза на 720 лв.
На ответника
разноски не се дължат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С.К. да
заплати на А.П.П., ЕГН **********,***,
сумата
551,51 лв.(петстотин петдесет и един лева и 51ст.)-недължимоплатена
по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане, както и сумата от 3427,06 лева (три хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и 06 ст.) недължимо платена по нищожната
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ......, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, като и сумата от 188 лв. (сто осемдесет и осем лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С.К. да
заплати на Адвокатско дружество ....... с ЕИК ......
с адрес гр. ....., ул. ........ № .. представлявано от ...... С.Г. сумата от
720 лв. (седемстотин и двадесет лева) за адвокатско възнаграждение определено
по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ