РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000553 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 30/2.08.2025 г. по т.д. № 84/2024 г. на ОС-
Кърджали, с което е осъдена Община Кърджали да заплати на „Стилмед-
СА“ЕООД-гр.Кърджали сумата 59 996,80 лв. с ДДС – главница,
представляваща стойността на извършени СМР по договор № 19971-03 за
изпълнение на обществена поръчка за строителство от 20.10.2023 г. с предмет
„Извършване на строително-монтажни работи за изграждане на
водоснабдяване в махала „Нова махала“, с. Болярци, Община Кърджали, по
който е издадена фактура № 435/26.10.2023 г., както и сумата 8 759,75 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение за
минало време (мораторна лихва) върху главницата от 59 996,80 лв. за периода
от 26.10.2023 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
59 996,80 лв., считано от датата на предявяване на иска 15.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и е осъдена Община Кърджали да заплати
на „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали направените по делото разноски в
размер на 3 090 лв., като с определение № 278/17.09.2025 г. решението е
1
допълнено в частта за разноските с осъждане на Община Кърджали да
заплати на „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали и сумата 8 640 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят Община Кърджали-гр.Кърджали моли решението да
бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в жалбата от 5.09.2025 г., и да бъде постановено от въззивния съд
решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу
него искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред
окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата 59 996,80 лв. с ДДС лв.,
представляваща главница по неизплатена фактура № 435/26.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска
15.11.2024 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 8 759,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава – лихва за забавено плащане за
времето от 26.10.2023 г. до 14.11.2024 г. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 20.10.2023 г. между тях е сключен
представеният от ищеца в копие с исковата молба договор № 19971-03 за
изпълнение на обществена поръчка за строителство, съгласно който
ответникът Община Кърджали като възложител възлага на ищеца „Стилмед-
СА“ЕООД-гр.Кърджали като изпълнител да извърши обществена поръчка за
строителство с предмет „Извършване на строително-монтажни работи за
изграждане на водоснабдяване в махала Нова махала, с. Болярци, община
Кърджали“ и възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за
изпълнението на поръчката цена в размер на 49 997,34 лв. без ДДС или
2
59 996,80 лв. с ДДС. Няма спор и че изпълнителят е извършил СМР в
изпълнение на договора, като от страните по договора на 26.10.2023 г. са
подписани представените от ищеца в копие с исковата молба протокол за
приемане на извършени СМР и приемо-предавателен протокол за приемане на
извършени СМР на обекта и предаване от изпълнителя на обекта на
възложителя. Няма спор и относно обстоятелството, че на 26.10.2023 г.
ищецът е издал представената от него в копие с исковата молба фактура № 435
относно заплащане на сумата 59 996,80 лв. за изпълнените СМР по договора.
Ищецът твърди с исковата молба от 15.11.2024 г., че е изпълнил
договорените СМР и че работата е приета от възложителя с протокола от
26.10.2023 г., но сумата по издадената от него фактура № 435/26.10.2023 г. не е
заплатена от възложителя, който е следвало да я заплати изцяло по банков път,
по сметка с платежно нареждане в деня на издаването на фактурата,
включително тя не е заплатена и след няколкократно водени след това
разговори. Твърди, че поради неизпълнението от страна на ответника на
задължението му за плащане на сумата по фактурата той дължи на ищеца и
обезщетение за забава в размера на лихвата върху сумата по забавеното
плащане и претендира за осъждане на ответника да заплати сумата 59 996,80
лв. ведно с мораторна лихва в размер на 8 759,75 лв., изчислена за периода от
26.10.2023 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба,
т.е. до 14.11.2024 г., както и ведно със законна лихва, считано от 15.11.2024 г.
до изплащането на сумата.
С отговора на исковата молба, подаден на 29.11.2024 г., ответникът
заявява, че не оспорва съществуването на договорни отношения с ищеца по
представения договор от 20.10.2023 г. Заявява, че съгласно договора
заплащането на действително извършените работи ще се извърши след
приключване на работата, доказано със съставянето на акт (отчет) за
извършени работи, подписан двустранно, и със съставянето на протокол от
страните за приемане на завършените СМР-предмет на договора, като
представените с исковата молба приемо-предавателен протокол от 26.10.2023
г. и протокол за приемане на извършени СМР от 26.10.2023 г. са подписани от
представител на изпълнителя и представител на възложителя. Заявява, че
двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР,
в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните
3
видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол
за конкретно извършените видове работи и според константната практика на
ВКС по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ
документ, който следва да бъде преценяван с оглед всички доказателства по
делото, поради което оспорва истинността на съдържанието на тези протоколи
с твърдение, че не са извършени описаните в тях СМР в посочените
количества и същите не са приемани.
С допълнителната искова молба от 2.01.2025 г. ищецът твърди, че СМР
са приети от ответника без забележки, като е видно от протокола за приемане
на изпълнени СМР от 26.10.2023 г., подписан от представител на Общината и
от представител на дружеството, че след проверка на място те са установили,
че са извършени и подлежат на заплащане описаните СМР. Заявено е, че
срокът на изпълнение е спазен и обектът е приет без забележки от
представителя на ответника. Твърди се, че направеното оспорване на
истинността на съдържанието на протоколите е бланкетно и недоказано. С
допълнение от 2.01.2025 г. ищецът заявява, че с покана за потвърждение от
2.11.2023 г. общината признава, че дължи стойността по издадената фактура
№ 435 - 59 996,80 лв.
От ответника не е подаден отговор на допълнителната искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено
от събраните по делото доказателства, че възложената работа е била
изпълнена от ищеца и приета от ответника, за което са били съставени
приемо-предавателен протокол и протокол за приемане на извършени СМР,
подписани от представители на страните по делото. Съдът намира, че от
неоспореното заключение на СТЕ и при разпита на вещото лице в съдебното
заседание се установява, че възложените работи са били изпълнени от
ищцовото дружество, като ответникът не е възразил за неточно изпълнение по
договора, а и такова не се установява по делото, поради което исковата сума
59 996,80 лв. с ДДС следва да бъде заплатена от ответника, ведно с мораторна
и законна лихва.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно,
защото съдът гради мотивите си единствено на обясненията на свидетелите на
ищеца, които са негови служители, продължаващи да работят в дружеството и
безспорно имащи интерес от постановяване на решение, с което се уважава
4
предявеният иск. Твърди, че приетото по делото заключение на СТЕ, макар и
потвърждаващо количествата на СМР, не дава ясен и точен отговор, след като
посочените от ищеца цени са близки до средните пазарни цени на
строителство в периода на извършване на процесните СМР, каква точно
печалба е заложил строителят, както и дали е възможно извършването на
описаните СМР в посочения срок. Твърди се и че по делото не са представени
доказателства дали в ответната община издадената фактура е одобрена като
разход съобразно правилата на СФУК и дали към нея в счетоводството на
ответника са приложени всички необходими при одобряването й като разход
придружаващи документи.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея твърди, че съгласно
приетото заключение на ССЕ и обясненията на вещото лице в съдебно
заседание процесната фактура е отразена в счетоводната документация на
ответника, включена е в дневника за продажби за данъчен период октомври на
2023 г., данните са подадени със справка-декларация за ДДС и са приети в ТД
на НАП-Пловдив с входящ номер от 13.11.2023 г., в счетоводството на
общината процесната фактура е осчетоводена като разходи за материали по
сметка 6018 от 4010 на обща стойност 59 996,80 лв. Заявено е, че от
свидетелските показания на свидетелите З., К., М. и Х. е установено, че са
изпълнени СМР по договора и те са приети от общината без забележки, като в
момента водопроводът се ползва от жителите на с. Болярци. Заявено е, че е
видно от заключението на СТЕ, че са изпълнени СМР по договора. Заявено е,
че ответникът не е възразил за неточно изпълнение по договора, като такова и
не се установява по делото, поради което исковата сума се дължи от ответника
на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва
да заплати възнаграждението за приетата работа. Съгласно нормата на чл.264
от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно, за такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците, а ако не направи такива възражения,
5
работата се счита за приета.
Видно е от представения от ищеца в копие с исковата молба договор №
19971-03/20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство,
сключен между страните, че ищецът като изпълнител е приел да изпълни в
срок до 30 календарни дни възложените му от ответната община СМР при
договорена цена 59 996,80 лв. с ДДС, като съгласно т.4 от договора
заплащането на действително изпълнените работи ще се извърши след
приключване на работата, доказано със съставянето на акт (отчет) за
извършените работи, подписан двустранно от възложителя и изпълнителя, и
със съставянето на протокол от страните по договора за приемането на
завършените СМР-предмет на договора. Видно от представения протокол за
приемане на извършени СМР от 26.10.2023 г. на посочения в договора обект,
за който протокол ответникът заявява с отговора на исковата молба, че е
надлежно подписан от представители на ищеца (Д. К., технически
ръководител при дружеството) и на ответника (инж. Н. З., експерт в отдел
„ИКС“ при Община Кърджали), след проверка на място те са установили, че са
завършени и подлежат на заплащане конкретно посочени по вид, мярка,
количество, единична цена и стойност СМР на обща стойност 59 996,80 лв.
Видно е от представения от ищеца в копие също с исковата молба приемо-
предавателен протокол от 26.10.2023 г., с който изпълнителят предава обекта
на възложителя, за приемане на извършени СМР на обекта по договора, за
който ответникът също признава с отговора на исковата молба, че е подписан
от надлежни представители на страните по договора (посочените по-горе инж.
Н. З. и Д. К.), в него е посочено, че е бил извършен оглед на обекта и че при
извършената проверка е установено, че е спазен срокът за изпълнение на
обекта, спазен е размерът на ползваните средства, изразходваните средства за
обекта са 59 996,80 лв. с ДДС, оценката на качеството на изпълнените работи
е добра, както и че обектът се приема без забележки от представител на
възложителя, че с този протокол изпълнителят предава на възложителя обекта
и че с този протокол възложителят приема от изпълнителя извършените СМР
на обекта по договора. Видно е от представената също от ищеца в копие с
исковата молба фактура № 435/26.10.2023 г., че тя е подписана както от
представител на съставителя (ищеца), така и от кмета доц.д-р инж. Х.А. като
представител на ответната община, като в нея е посочено, че за услугата
изпълнени СМР на обект „Извършване на строително-монтажни работи за
6
изграждане на водоснабдяване в мах. Нова махала, с. Болярци, общ.
Кърджали“ по договор 19971-03 от 20.10.2023 г. и протокол от 26.10.2023 г.
дължимата сума за плащане е 59 996,80 лв. Установява се следователно от
двата протокола и от фактурата, че от надлежни представители на ответника е
приета при условията на чл.264 от ЗЗД, след преглед и без възражения
изпълнената от ищеца работа съгласно договора, включително е установена и
приета и посочената в тях цена, поради което съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от
ЗЗД ответникът дължи да заплати на ищеца исковата сума. Ответникът нито
твърди, нито установява да е констатирал впоследствие недостатъци, които да
не е могло да се открият при обикновения начин на приемане или да са се
появили по-късно, за които да е известил изпълнителя веднага след
откриването им. Заявеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение е, че той оспорва истинността на съдържанието на двата
протокола, като твърди, че не са извършени описаните в тях СМР в
посочените количества и същите не са приемани. Това възражение е очевидно
неоснователно, тъй като извършването на работата и нейното приемане е вече
надлежно установено и заявено от представителя на ответника при условията
на чл. 264 от ЗЗД на датата на съставянето на двата протокола 26.10.2023 г.
Неговата неоснователност е очевидна също така и защото в представената от
ищеца в копие с допълнението към допълнителната искова молба от 2.01.2025
г. покана от дружеството-ищец до ответната община за плащане на суми по
посочени фактури, сред които и процесната фактура № 435/26.10.2023 г. на
стойност 59 996,80 лв., се съдържа изявление на кмета на Община Кърджали
Х.А. И., че признава за неизплатени и дължими от общината към
дружеството-ищец посочените в нея суми по фактури. Установява се
следователно от представените от ищеца писмени доказателства, изготвени от
страните преди подаването на исковата молба в съда, че ищецът като
изпълнител е изпълнил договорените СМР, че работата е приета от ответника
и че той е признал задължението си да плати исковата сума като
възнаграждение за така изпълнената съгласно договора и приета работа.
Затова заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, че не
са извършени описаните в двата протокола СМР в посочените количества и
същите не са приемани, е очевидно неоснователно.
При така заявената очевидно неоснователна защитна теза на ответника
са събрани в производството пред окръжния съд доказателства – свидетелски
7
показания и заключения на експерти, от които се установяват същите
обстоятелства, вече установени с представените от ищеца писмени
доказателства. Видно е от заключението от 13.03.2025 г. на ССЕ, изготвено от
вещото лице Г.Д., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
31.03.2025 г., фактурата е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца,
тя е осчетоводена и в счетоводството на ответника като разходи за материали
по сметка 6018 от 4010 Доставчика на обща стойност 59 996,80 лв., по нея не е
извършено плащане от общината, неизплатеното задължение е в размер на
59 996,80 лв., не е начислен при ответника ДДС за ползване на данъчен кредит
по нея, тя се ползва като опростена фактура, ищецът е последен по веригата за
дължим ДДС при продажба, законната лихва върху сумата за исковия период е
8 759,75 лв. Видно е от показанията на свидетеля Н. Е. З., който е лицето,
подписало двата протокола от 26.10.2023 г. като представител на общината,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 31.03.2025 г., той посочва
в какво се е изразявала работата по извършването на процесните СМР,
заявява, че неговата работа като осъществяващ инвеститорски контрол е да
ходи по обектите и да ги контролира, да види какво се извършва и какво е
извършено, по този договор е извършил такъв контрол, преди да подпише
протокола е проверил дали всички неща са изпълнени реално, обектът е приет
без забележки, всичко е изпълнено без забележки, този водопровод и сега се
ползва в населеното място, водата тече, веднага е била пусната, водопроводът
бил изпълнен за една седмица, лично свидетелят е докладвал на кмета, че
обектът е изпълнен, свидетелят не знае дали са извършвани други дейности
след така извършените СМР, посочените количества са били проверени.
Видно от показанията на свидетеля Х. Х. Х., разпитан също в съдебното
заседание на окръжния съд на 31.03.2025 г., към датата 26.10.2023 г. той е бил
кмет на село Болярци, тогава бил изграден водопровод в махала „Нова
махала“, по него тече вода и хората я ползват, той като кмет не е установил
нещо да не е наред по този водопровод, след предаването на обекта от
фирмата-ищец на общината друга фирма не е идвала да прави нещо друго по
този водопровод. Видно от показанията на свидетеля Д. Х. К., който е лицето,
подписало двата протокола от 26.10.2023 г. като представител на дружеството-
ищец, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 31.03.2025 г., той
към 26.10.2023 г. е работил като технически ръководител на обекти във
фирмата на ищеца, участвал е в строителството на обекта в махала „Нова
8
махала“ на с. Болярци, Н. З. проверявал работата непрекъснато като
представител на възложителя, свидетелят обяснява какви работи са били
изпълнени, Н. З. проверявал всичко, нямало възражения по приемането на
дейностите, ако е възникнало нещо те го оправяли на момента, водопроводът
се ползва и към момента. Видно от показанията на свидетеля А.М. М.,
разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд на 31.03.2025 г., той
към 26.10.2023 г. е работил в дружеството-ищец като отговорник по транспорт
и механизация и по строителство, работил е в това си качество на обекта
водопровод в махалата „Нова махала“ на село Болярци, той няма спомен да е
имало забележки по приемането на работата. Видно от заключението на СМЕ
от 4.06.2025 г., изготвено от вещото лице инж. И.С.И., от описаните в
протокола за приемане на СМР 41 позиции не могат да бъдат проверени след
засипването 36 позиции, за тях е предвиден акт образец 12 за скрити работи,
видени са само позициите относно 6 броя водомерни шахти, експертът не
може да прецени и констатира от извършен визуален оглед точно каква част
от СМР са действително извършени и каква е общата стойност на
действително, реално извършените СМР, цените на СМР се договарят
свободно, цените за всеки конкретен обект са тези, които са договорени между
възложител и изпълнител, описаните в двустранно подписания на 26.10.2023 г.
протокол е възможно да бъдат извършени за 5 дни, както и за други периоди,
извършването им е въпрос на организация, брой машини, брой хора, природни
условия и много други фактори. От ищеца са представени и са приети от
окръжния съд в съдебното заседание на 26.06.2025 г. актове от 20.10.2023 г.,
21.10.2023 г., 23.10.2023 г., 24.10.2023 г. (два броя), 25.10.2023 г. и 26.10.2023
г. (два броя) за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта, подписани от
представителите на ищеца и ответника Д. К. и инж. Н. З..
При постановяването на съдебното решение окръжният съд е съобразил
обстоятелствата, посочени в показанията на четиримата свидетели, като само
двама от тях са служители на ищеца, а другите двама са служител на ответната
община и кмет на населеното място, където е изграден водопроводът, поради
което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, заявено във въззивната
жалба, че съдът гради мотивите си единствено на обясненията на свидетелите
на ищеца, които са негови служители, работещи в дружеството и имащи
интерес от постановяването на решение, с което искът се уважава.
9
Неоснователно е и оплакването, че приетото по делото заключение на СТЕ,
макар и потвърждаващо количествата на СМР, не давало ясен и точен отговор
каква точно печалба е заложил строителят, както и дали е възможно
извършването на описаните СМР в посочения срок. Цената за договорените
СМР е посочена в договора между страните, приета е от ответника с неговото
подписване, както и с подписването на процесната фактура от кмета на
ответната община, поради което неоснователно от ответника по спора, при
това едва във въззивната жалба, се навеждат доводи относно начин на
формирането на тази цена и каква печалба е заложил строителят.
Извършването на работата в срока, посочен в протоколите, се установява
както с направените в тях изявления от представителите на страните, така и с
подписването на процесната фактура от кмета на общината на 26.10.2023 г.
Доводът на жалбоподателя, че не били представени по делото доказателства
дали в общината издадената фактура е одобрена като разход и дали към нея в
счетоводството на ответника са приложени всички необходими при
одобряването й като разход придружаващи документи, освен че е преклудиран
като заявен една с въззивната жалба, е в случая и очевидно неоснователен, тъй
като по делото е установено по категоричен начин, че фактурата е отразена
счетоводно при ответната община и че кметът изрично на 2.11.2023 г. е
признал задължението по тази фактура.
Установено е от страна на ищеца, че той като изпълнител е изпълнил
възложената работа (СМР) в срок, предал е изработеното на ответника-
възложител, който не е заявил никакви забележки относно изпълнената работа
и я е приел изрично, включително е признал, че дължи именно исковата сума
като възнаграждение, поради което и съгласно нормата на чл. 266, ал.1, изр.1
от ЗЗД ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца
възнаграждение. При установената основателност на иска за присъждане на
възнаграждението по договора за изработка несъмнено е основателна и
акцесорната претенция на ищеца за присъждане на мораторна лихва и на
законната лихва върху дължимата сума съгласно нормата на чл. 86, ал.1 от
ЗЗД. Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовото
дружество-ответника по жалбата и в тежест на ответника-жалбоподател
10
следва да бъдат присъдени претендираните и направени от ответника
разноски за въззивното производство по спора в размер на 8 990 лв. лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита
и съдействие от 7.10.2025 г. (л.27-гръб от досието на делото на ПАС).
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/2.08.2025 г. по т.д. № 84/2024 г. на ОС-
Кърджали, с което е осъдена Община Кърджали да заплати на „Стилмед-
СА“ЕООД-гр.Кърджали сумата 59 996,80 лв. с ДДС – главница,
представляваща стойността на извършени СМР по договор № 19971-03 за
изпълнение на обществена поръчка за строителство от 20.10.2023 г. с предмет
„Извършване на строително-монтажни работи за изграждане на
водоснабдяване в махала „Нова махала“, с. Болярци, Община Кърджали, по
който е издадена фактура № 435/26.10.2023 г., както и сумата 8 759,75 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение за
минало време (мораторна лихва) върху главницата от 59 996,80 лв. за периода
от 26.10.2023 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
59 996,80 лв., считано от датата на предявяване на иска 15.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и е осъдена Община Кърджали да заплати
на „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали направените по делото разноски в
размер на 3 090 лв., което решение с определение № 278/17.09.2025 г. е
допълнено в частта за разноските с осъждане на Община Кърджали да
заплати на „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали и сумата 8 640 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Кърджали-гр. Кърджали, бул.“България“41, ЕИК
********* да заплати на „Стилмед-СА“ЕООД-гр.Кърджали, бул.“Христо
Ботев“46, вх.А, ет.2,ап.7, ЕИК ********* сумата 8 990 лв. – направени
разноски за въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна помощ от 7.10.2025 г.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12