РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Елин Пелин, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско
дело № 20241820100124 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Търговска банка“ АД срещу
И. И. И.а в качеството си на солидарно задължен длъжник по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал.1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу
ответницата на следните вземания: главница в размер на 8 054,69 лева, представляваща
дължима сума по Договор за банков кредит №4571.1020/05.10.2020г., изменен с Анекс №1
от 27.09.2021г., изискуема на падежна дата 05.10.2022г., ведно със законна лихва от
18.05.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 1 348,87 лева, представляваща
непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2022г. до 17.5.2023 г., дължима
на основание чл. 3, т.3.1.4 от Договора за кредит, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 538/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин,
I-ви състав.
Ищецът „Търговска банка“ АД твърди, че по силата на Договор за банков кредит №
№4571.1020/05.10.2020г., изменен с Анекс №1 от 27.09.2021г. на „Гранд Лес“ ЕООД, с
ЕИК........, е предоставен кредит-овърдрафт в размер на 22 500 лева за оборотни средства –
финансиране на текущи разходи за обичайна дейност на кредитополучателя – покупка на
суровини и материал, плащане на консумативи и други. Поддържа, че въз основа на чл. 1.2
от Договора за кредит К.Т.И., с, постоянен адрес: област София, община Столична, гр.
София, ж.к. „Сухата река" 96, вх. Г, ет. 6, ап. 16 и И. И. И.а, с постоянен адрес: област
София, община Столична, гр. София, ул. „Иван Чушков" 8 са се задължили да отговарят,
изцяло и солидарно по отношение на всички задължения на „Гранд Лес“ ЕООД. Уговорено
било, че крайният срок за издължаване на кредита е до 05.10.2021г. , като срокът на кредита
е удължен с Анекс №1 от 27.09.2021г., до 05.10.2022г. Твърди се, че в чл. 3.1.2 от Договора
за кредит е предвидено начисляването на редовна лихва, формирана от едномесечен
EURIBOR плюс надбавка в размер на 7.026 % (седем цяло двадесет и шест хилядни)
процентни пункта, но не по-малко от 6.5% (шест цяло и пет десети процента) годишно., като
в чл. 3.1.4 от Договора за кредит е предвидено заплащането на наказателна надбавка върху
непогасената част от дълга при неспазване на определения срок за издължаване на
погасителна вноска по кредита. Заявява, че падежът на кредита бил настъпил на
1
05.10.2022г., като в тази връзка били изпратени покани за доброволно изпълнение чрез ЧСИ
Стоян Лазаров до длъжника и ответница в настоящото производство. Поради наличие на
забава в плащанията и съобразно уговореното между страните кредитът е бил изискуем на
05.10.2022г.
В открито съдебно заседание излага аргументи, че дори и изцяло изплатени
задълженията по заповедта и изпълнителния лист, съдът следва да уважи исковете, тъй като
към момента на подаване на заявлението и образуване на заповедното производство
вземанията на ищеца по последното са съществували. Позовава се на т.9 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
Моли да им се присъдят сторените в рамките на производството разноски. Представя списък
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Счита, че не дължи претендираната сума, тъй като последната
е усвоена от кредитополучателя, а не от ответницата. Позовава се на неравноправност на
клаузи в договора за кредит. Твърди, недължимост на задълженията, тъй като по повод
издаден по заповедното дело изпълнителен лист за принудително събиране на процесните
вземания било образувано изпълнително дело № 1632/2023г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров, с район на действие Окръжен съд - София, в рамките на което дългът бил изцяло
погасен.
В открито съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Навежда доводи, че претендираната сума е изцяло изплатена на
„Търговска Банка“ АД по изпълнителното дело и няма основание да бъде търсена повторно
в настоящото исково производство. Претендира адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Районен съд – Елин Пелин, като взе предвид предявените искове и доказателствата
по делото, намира следното:
Не е спорно между страните (предвид изричното изявление на процесуалните
представители на страните в последното проведено открито съдебно заседание), че
процесните вземания са възникнали в размерите съгласно исковата молба, както и че същите
не са били погасени към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, във
връзка с която е образувано настоящото производство. Предвид това съдът приема, че
ответницата И. И. И.а в качеството на солидарно задължено лице по процесния договор за
кредит е дължала процесните суми и същите не са били погасени към датата на издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
Възраженията на ответницата са съсредоточени върху обстоятелството, че
задълженията, предмет на делото, са принудително събрани в изпълнителното
производство, образувано на основание издадения въз основа на заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК изпълнителен лист. Страните не спорят, че задълженията действително са
погасени, като това е в резултат на принудително събрани суми в рамките на
изпълнителното производство. Настоящият съдебен състав обаче счита, че в конкретния
случай, нормата на чл.235, ал.3 ГПК не намира приложение, като съдът в производството по
чл.422 ГПК не съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес - това е
прието в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ако се приеме обратното, исковете би следвало да се отхвърлят поради принудителното
събиране на вземанията, което от своя страна би дало право на длъжника да се снабди с
обратен изпълнителен лист по чл.422, ал.3 ГПК, който резултат в случая следва да се
избегне, тъй като към момента на принудителното изпълнение вземанията са съществували.
В случая не се спори, че вземанията, предмет на производството по чл.422 ГПК, са
съществували към датата на проведеното принудително изпълнение, поради което исковете
са основателни. Следва да се подчертае, че ищецът няма право на повторно принудително
2
изпълнение на процесните вземания, но от съображения за правна сигурност предявените
искове следва да се уважат въпреки успешно проведеното принудително изпълнение, довело
до пълно погасяване на дълга.
Предвид гореизложеното, исковете са основателни и следва да се уважат така, както са
предявени.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда
правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. В настоящия случай ответницата е дала повод за
завеждане на делото, тъй като към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, послужило като основание за образуване на ч.гр.д. №
538/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин, I състав, претендираните задължения не са били
изпълнени. Погасяването им от ответницата в хода на изпълнителното дело не я
освобождава от отговорността да понесе направените от насрещната страна разноски за
предявените искове, за които е станала причина.
При изхода на делото, право на разноски има само ищеца, на когото такива следва да
се присъдят за настоящото производство в размер на 188,07 лева - държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда в размер на 100 лева
поради липсата на правна и фактическа сложност на делото. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 538/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин, I
състав. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 338,07 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че И. И. И.а, ЕГН:
**********, с адрес : гр. София, ул. „Иван Чушков“ № 8, дължи на „Търговска банка“ АД,
ЕИК......, със седалище и адрес на управление : гр. София, район Красно село, бул.
„Ген.Тотлебен“ № 8, на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 92 ЗЗД в
качеството си на солидарно задължено лице сумата от 8 054,69 лева, представляваща
дължима сума по Договор за банков кредит №4571.1020/05.10.2020г., изменен с Анекс №1
от 27.09.2021г., с изискуема на падежна дата 05.10.2022г., ведно със законна лихва от
18.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1 348,87 лева, представляваща
непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2022г. до 17.5.2023 г., дължима
на основание чл. 3, т.3.1.4 от Договора за кредит, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 538/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин,
I-ви състав.
ОСЪЖДА И. И. И.а, ЕГН **********, с адрес : гр. София, ул. „Иван Чушков“ № 8, да
заплати на „Търговска банка“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление : гр.
София, район Красно село, бул. „Ген.Тотлебен“ № 8, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
288,07 лева - разноски за настоящото производство, както и сумата от 338,07 лева – разноски
3
за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4