РЕШЕНИЕ
№1054
06.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Петър Мидов …………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 897 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Н.Й.К. ***, подадена чрез пълномощник- адв. Т., срещу Областна дирекция на МВР-Пловдив, с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 18-1030-1905 от 30.03.2018г. на Началник Група в сектор“ПП“ при ОДМВР-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на районният съд, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото. Сочи се и банкова сметка ***не.
Ответникът-Областна дирекция на МВР-Пловдив, редовно призован, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител оспорва исковата молба. Твърди, че същата е недопустима, алтернативно неоснователна и недоказана и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли при евентуално уважаване на иска размерът на претендираното обезщетение да бъде намален до справедлив размер. Ангажира и възражение за наличие на основанията по чл. 5, ал.1, алтернативно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, в чийто хипотези то не се дължи или се намалява. Претендира юрисконсулско възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от материалите по приключеното и
приложено по делото АНД № 3593/2018г.
по описа на РС-Пловдив,че с Наказателно постановление №
18-1030-1905 издадено на 30.03.2018г. издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив,
на Н.Й.К. са наложени две административни наказания, съответно - “Глоба“
в размер на 1500.00 лева за нарушение на
чл.139, ал.5, вр. с чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20.00 лева,
за нарушение по чл. 100, ал.1,т.1 вр. с чл. 183, ал.11 т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Пловдив, който със свое Решение № 863/02.05.2019г. постановено по а.н.д. № 3593/2018г. по описа на същия съд, отменил оспорения санкционен акт, в частта на наложеното наказание “Глоба“ в размер на 1500.00 лева за нарушение чл.139, ал.5, вр. с чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДвП. Решението не е било обжалвано и видно от писмо вх. № 6649/29.10.2019г. на съдия при РС-Пловдив, е влязло в законна сила след изтичане срока за обжалването му от страните на 01.06.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 3593/2018г. по описа на РС-Пловдив, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018г.за сумата от 300.00 лева(л.22 от а.н.д. № 3593/2018г. на РС-Пловдив).
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 3593/2018г. по описа на РС-Пловдив.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 18-1030-1905 от 30.03.2018г. на Началник Група в сектор“ПП“ при ОДМВР-Пловдив. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Областна дирекция на МВР-Пловдив. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК. Ето защо искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № 18-1030-1905 от 30.03.2018г. на Началник Група в сектор“ПП“ при ОДМВР-Пловдив, в частта на наложеното на ищеца административно наказание“Глоба“ в размер на 1500 лева, е отменено, с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а изложените в обратната насока възражения в писмения отговор на ответника са неоснователни.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение, за правна защита по въззивното и касационно производство, по обжалване на процесното наказателно постановление, в общ размер от 300.00 лева.
В договора за правна защита и съдействие, приложен към административно наказателното дело на въззивният съд, изрично е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е в размер на 300.00 лева и в същият е отбелязано, че е заплатена изцяло и в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 300.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По възражението на ответника че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да посочи следното:
На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото.
От друга страна размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата- същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В конкретният случай, се претендира обезщетение в размер на заплатеният адвокатски хонорар само за една инстанция–въззивната такава. Предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „ Глоба“ в размер на 1500.00 лева и „Глоба“ в размер на 20 лева , при което минималното адвокатско възнаграждение определимо по реда на чл.7, ал.2, т.1 т Наредба № 1/2004г. за първата санкция е 335.00 лева, а за втората санкция е 300 лева. Ето защо размерът на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от последния дейност, се явява справедлив и обоснован, като не явява прекомерно, а напротив е под праговете определени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, вкл. съотнесено към наложената с процесното НП „Глоба“ от 1500.00 лева.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата считано от датата на влизане в сила на Решение № 863/02.05.2019г. по а.н.д. № 3593/2018г., а именно -01.06.2019г.(удостоверена в писмо изх. № 29059/24.10.2019г. на съдия при РС-Пловдив).Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата. Възраженията на ответника, че лихви върху претендираната сума, не следва да се присъждат на ищеца, са неоснователни. В настоящото производство исковата претенция няма характер на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 от ГПК, а на претендирано обезщетение за обезвреда, поради което лихви се дължат на общо основание.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендираният размер на 300.00 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото, като незаконосъобразно, с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №
18-1030-1905 издадено на 30.03.2018г. от Началник група в сектор ПП
Пловдив, в частта му с която на ищеца е била наложена „Глоба“ в размер на
1500.00 лева , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.06.2019г.-датата на
влизане в сила на отменителното решение,
до окончателното й изплащане.
В този смисъл и практиката на ВАС по идентични дела изразена в Решение
№ 9328 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2018 г., III о., Решение № 5055 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 5988/2018 г., III о., Решение
№ 10370 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2019 г., III о. и др.
Искането на ответника за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, съдът намира за неоснователно. Не се установява да са налице хипотезите на посочената норма, а именно увреждането да е причинено поради изключителна вина на пострадалия или последния съществено да е допринесъл за настъпването му. От събраните по делото писмени доказателства и най вече с оглед Решение 863/02.05.2019г. по а.н.д. № 3593/2018г. на РС-Пловдив, който съдебен акт има действие по отношение на всички, и по арг. чл. 297, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК е видно че поведението на ищеца не стои в причинна връзка с увреждането. Същия не е дал повод на административния орган да издаде впоследствие отменения незаконосъобразен санкционен акт. Видно от цитираното съдебно решение, с което процесното наказателно постановление е отменено, санкционният акт е издаден незаконосъобразно, тъй като посочената в НП за нарушена норма не съдържа правило за поведение, с което ищеца да е следвало да се съобразява, т.е липсва нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Обстоятелството, че административно–наказващият орган не е положил необходимата грижа да установи правилно приложима правна норма, по никакъв начин не води и не би могъл да води на извода, че ищецът е виновен за конкретно причиненото му увреждане .
При този изход на спора, основателно се явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Претендираните такива
са в размер на 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса, и 300. 00 лева възнаграждение за
един адвокат, което е и минималното възнаграждение за този вид дела определено
по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 300.00
лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил
начин на плащане по банкова сметка : ***, BIC ***(България) ЕАД, с титуляр М.Т.Т. по която да се преведат присъдените суми и която
на
основание чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК следва да се посочи и
в решението.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Н.Й.К. ***, с ЕГН **********, сумата от 300.00(триста) лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 18-1030-1905 от 30.03.2018г. на Началник Група в сектор“ПП“ при ОДМВР-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Н.Й.К. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 310.00(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: