РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Силистра, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „М. П.“ ООД, ЕИК **, представлявано от С. Н. В., ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 38-0000989/ 15.04.2021г. на Директора
на РД ”АА”-гр.Р., с което му е било наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Изтъква доводи за незаконосъобразност и неправилност при издаването на акта и НП.
Ответникът – РД ”АА”-гр.Р., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща процесуален представител, депозира писмено становище по жалбата.
Актосъставителя Н.Х. и свидетеля по акта Й.Ц., редовно призовани, не се явяват.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят „М. П.“ ООД, надлежно уведомен, не се явява представител в
съдебно заседание, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище. Заявява
чрез жалбата и становището си, че моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие и да
отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
Относно редовното призоваване на актосъставителя е депозирано заявление от АНО
в което уведомяват съда, че същата не може да се яви, тъй като е служебно възпрепятствана
по друго дело в РС-Р.. Молят съда, ако е възможно делото да бъде в отсъствието на
актосъставителя. А с друго уведомление от АНО, съда е уведомен, че свидетеля Й.Ц. е
1
починал, поради което е невъзможно неговото призоваване. Съда установи, че нарушението
е било установено въз основа на проверка на официални документи, поради което и разпита
на актосъставителя е безпредметен, тъй като проверката е била извършена от други
служители на РД „АА“- Р.. Фактическата обстановка би могла да бъде изяснена и без
разпитите на актосъставителя и свидетеля по акта. Отделно от това проц.представител на
жалбоподателя заявява в писменото си становище по делото, че желае делото да се гледа в
негово отсъствие. Предвид редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя съда счете,
че са налице проц.предпоставки за даване ход на делото съобразно нормата на чл.61, ал.4 от
ЗАНН, въз основа на която съда дава ход на делото и в случаите когато редовно призования
жалбоподател не се яви, поради което с мотивирано протоколно определение даде ход на
делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя, прие за установено следното:
На 18.01.2021г. около 12,00 часа при проверка на дневници на пристигащи и
заминаващи автобуси, изготвен от „Пътнически превози Силистра“ ЕООД за периода от
29.12.2020г. до 05.01.2021г. от инспектори Константин Цанев и Георги Дудев от РД „АА“-
Р. е било констатирано, че превозвачът- жалбоподател в настоящето
административнонаказателно производство „М. П.“ ООД, притежаващ лиценз на Общността
за превоз на пътници № 0011, не е изпълнявал възложената му международна автобусна
линия Силистра-Истанбул-Силистра през ден, по график, с час на тръгване от 08,00 часа от
гр.Силистра. Полученото Разрешително за изпълняване на автобусната линия № **********
е със срок на валидност до 13.11.2025г. Нарушението е било извършено на територията на
гр.Силистра.
Въз основа на констатираното нарушение на превозвача бил съставен АУАН № **/
22.02.2021г., препис от който е бил връчен на упълномощеното лице, като същия е бил
подписан с възражения от нарушителя.
Въз основа на описаният по-горе АУАН, по-късно в законно установения срок било
издадено и обжалваното НП на Директора на РД ”АА”-гр.Р., с което жалбоподателят бил
наказан с имуществена санкция в размер на 200 лева за извършеното от него нарушение на
чл.19, ал.4 от ЗАвП, съобразно хипотезата на чл.105, ал.1 от ЗАвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.1 от ЗАНН, а по същество е
неоснователна по следните съображения:
АУАН № **/ 22.02.2021г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.19, ал.4 от ЗАвП.
При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
2
наказателно постановление, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения, както
и други такива, представляващи формални предпоставки за отмяната му. Както НП, така и
предпоставящия го констатиращ акт - АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени
са формата и редът при постановяването им, като същите имат изискуемите реквизити на
минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН.
Съдържимото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно – пълно,
конкретно и ясно, а с оглед изложените факти, безспорно позволява индивидуализацията му
като административнонаказателен състав по чл.19, ал.4 от ЗАвП, досежно конкретната
изпълнителна форма, авторството на същото – в лицето на жалбоподателя, така и общите за
всяко деяние обективни, индивидуализиращи признаци - дата, време и място на извършване
на нарушението.
В този смисъл съдът категорично не се солидаризира с наведените в жалбата и
писменото становище, които всъщност са с идентично съдържание, твърдения, че има
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, че самото
НП е опорочено, което от своя страна е нарушило правото на защита на
нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Смисълът на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е в НП да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават, за да може да се индивидуализира
административното нарушение.
В случая в обстоятелствената част на постановлението е направено подробно и
изчерпателно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено е описана
коректно- периода от 29.12.2020г. до 05.01.2021г. в гр.Силистра, като този период не следва
да се бърка с другата дата- 18.01.2021г., тъй като видно от обстоятелствената част на
обжалваното НП това е датата на която е било установено нарушението, от
обстоятелствената част става ясно кога е извършено нарушението и къде, както и кога е
било установено то и къде и от кого; обстоятелствата, при които е извършено, както и на
конкретните доказателства, а именно- проверка на дневници на пристигащи и заминаващи
автобуси, изготвен от „Пътнически презови Силистра“ ЕООД.
Обсъдено, с оглед приложението на материалния закон, атакуваното НП се прецени
за правилно и обосновано, дадената правна квалификация – чл.19, ал.4 от ЗАвП е вярна,
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената му част и приети за
установени от АНО, които е подвел под действието на цитираната правна норма, при
надлежно изведена и административна разпоредба, установяваща правилото за
поведение нарушено в случая. Идентичен правен извод се налага и от анализа на съвкупния
доказателствен материал по делото, обратно на тезата на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗАвП, според който текст превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни
3
линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по
пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите
договорености с възложителя. Не е спорно по делото, че жалбоподателя "М. П." ООД е
"превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП и в качеството си на такъв е следвало да
изпълнява възложеното му разписание по автобусна линия Силистра-Истанбул-Силистра.
Установи се от писмените доказателства, че дружеството-превозвач, притежаващо лиценз №
0011 за извършване на превоз на пътници, не е изпълнило възложеното му маршрутно
разписание по автобусна линия Силистра-Истанбул-Силистра с час на тръгване от
гр.Силистра в 08.00 часа, през ден. В посоченият по-горе период превозвачът не е тръгнал
изобщо от гр.Силистра за гр.Истанбул. Това разписание е било възложено на жалбоподателя
по силата на договореност с възложителя, със срок на действие до 13.11.2025г. Превозвачът
"М. П." ООД не се е съобразил с маршрутното разписание и така е нарушил разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗАвП. Затова настоящата инстанция намира, че жалбоподателя правилно е
санкциониран на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, тъй като санкционната норма на чл.105,
ал.1 от ЗАвПр е обща такава и включва фактическият състав на нарушеното правило за
поведение, а за да има нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП са необходими 3 кумулативни
елемента: 1/качество "превозвач" на санкционираното дружество; 2/възложена на
дружеството по съответния законов ред автобусна линия и разписание към нея с описанието
в НП и 3/неизпълнение на линията предвид постигнатите договорености с възложителя.
Цитираната норма от ЗАвП предвижда наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в условията на извънредно
положение, свързано с пандемията от COVID – 19, бил в невъзможност да изпълнява
маршрутните линии, тъй като за този период от време не е налице забрана за превозвачите
да осъществяват дейността си при спазването на всички противоепидемиологични мерки.
Видно е, че за посоченият период от време изобщо не са съставяни пътни листове за
маршрута. Жалбоподателят, в качеството му на превозвач е приел да извършва обществен
превоз на пътници – дейност, към която са налице завишени обществени очаквания и
отговорности. Без значение в случая е дали на конкретните дати е имало желаещи да
пътуват или не. Това няма как да бъде установено, но факта, че е подаден сигнал, сам по
себе си е индикатор, че желаещи да пътуват по маршрута е имало. Поради изложеното по-
горе, настоящия съдебен състав счита, че правилно е приложен материалния закон и е
ангажирана административнонаказателна отговорност на превозвача.
Наказателното постановление е правилно и обосновано в санкционната си част,
относими тук са правните съображения изложени в предходния абзац. Наложеното
наказание правилно е определено от АНО по отношение на вида му- имуществена
санкция и размера, според осъществения административно-наказателен състав на чл.19,
ал.4 от ЗАвП. Същото е и правилно индивидуализирано в размер на 200 лв, съгласно чл.105,
4
ал.1 ЗАвП. Наказанието е посочено в съответния закон като вид и конкретен размер, което
не позволява на АНО да извърши индивидуализация на размера на наказанието според
личността на автора в някакви граници. Ето защо, наказанието се намери за законосъобразно
определено, справедливо и съотвестващо на тежестта на извършеното, мотивиран от което
съдът следва да потвърди НП.
За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното
административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от
типичната за този род административни нарушения. Самият факт, че превозвачът допуска
автобуса да не потегли изобщо от утвърдената транспортна схема сочи достатъчно висока
степен на обществена опасност, още повече в контекста на ясните факти, че много хора
пътуват с този автобус. Следователно на нито един от тях не е било безразлично дали
автобусът ще потегли или не. Налице е и приложена справка от информационните масиви
на ИА „АА“ от която е видно, че дружеството-жалбоподател е многократно санкционирано
за неизпълнение на маршрутни разписания, за които има сключени договори, което от своя
страна показва явно неуважение и грубо погазване на законите на Р България, без страх от
наказание и като не се отчита вредата, понасяна от пътуващите по съответните пътнически
линии лица. Въз основа на всичко до тук изложено, съдът счита, че маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН не е налице, а и съобразно чл.93, т.9 от НК по силата на
препращането от чл.84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна. По изложените съображения,
НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
адв.Мадлен Кавръкова при АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000989/ 15.04.2021г., издадено
от Директора на РД ”АА”- гр.Р., въз основа на АУАН № **/ 22.02.2021г. с което на „М. П.“
5
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“С.“ № 5А, представлявано
от С. Н. В., ЕГН ********** на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 200 / двеста / лева за
извършено нарушение по чл.19, ал.4 от ЗАвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М.Кавръкова при АК-Пловдив за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6