РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110100672 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „С. - 49“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, чрез
процесуалния му представител – адв. Ц. Д., срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 24026.54 лв., представляваща платена без основание
цена /без ДДС/, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно
напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени
съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., за обект на
потребление с клиентски № *****, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „С. - 49“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител – адв. Ц. Д., твърди, че процесната сума е заплатена от него без
основание на ответника като цена – такса мрежови услуги пренос/достъп
ниско напрежение. Излага, че е собственик на недвижим имот представляващ
дворно място с обща площ 4950 кв. м., съставляващо УПИ *****, квартал ***,
по плана на *****. В процесния имот е изграден с разрешение за строеж №
***** комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV
от трафопост № *** по плана на *****. Същият се намира в „Жилищна сграда
на три етажа" в хотелския комплекс „С.Б.". Поддържа, че с разрешение за
ползване № 24 от 04.02.2004 г. на началник РДНСК — Варна му е разрешено
да ползва процесния БКТП. Посочва, че електрическата енергията, която се
консумира в собствения му имот, се пренася до обекта на доставката
посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, негова собственост,
1
които транспортират електроенергията от трафопост № *** /собственост на
трето частно лице/ до трансформаторен пост № *** /БКТП/, също негова
собственост. Излага, че посредством тези съоръжения имотът и сградите му са
присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество
„Електроразпределение Серер" АД. От самото изграждане на процесния
БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение той е единствен
потребител на ел. енергия в процесния имот, поради което същият се явява и
потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 117, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ. Твърди, че
преносът и достъпът от високо към средно напрежение не се извършва от
ответника, а от друго дружество – „Електроразпределение Златни Пясъци“
АД. Посочва, че през процесния период в недвижимия му имот се доставя
електрическа енергия по партида с клиентски № *****, която заплаща на
ответното дружество, с което са в договорни отношения по силата на договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
ответника. При проверка на издаваните счетоводни документи фактури
установил, че ответникът е включил и начислил цена за пренос ниско
напрежение и цена за достъп ниско напрежение. Счита, че таксата за пренос и
достъп ниско напрежение е начислена от ответника без основание и в
противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на връщане.
Оспорва ответникът да му е предоставил услуга пренос ниско
напрежение, тъй като обектът се захранва от собствена мрежа ниско/средно
напрежение и меренето е извършвано от погрешната страна, след
трансформация от собствения на ищеца трансформатор. Позовава се на
действалата във времето относима за случая нормативна уредба. Съгласно чл.
14, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 38/2007 г./ при отдаване на ел. енергия от
електропреносната/електроразпределителна мрежа към клиент, мястото на
измерване е на страната с по-високото напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване. Съгласно чл. 29,
ал. 1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база активната ел. енергия в
съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3 по
утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27 и чл. 29 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителната мрежи /отм./, съответно в чл. 28 и чл. 30 от
действащата Наредба № 6/24.02.2014 г. границата на собственост между ел.
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и
тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията за присъединяване. След като за процесния период измерването
на доставяната ел. енергия не е извършвано до или на границата на имота, то
ответникът не е изпълнил задължението си за правилно определяне
местонахождението на измервателните уреди, с което ответното дружество не
е осигурило възможност за точност на данните от тях. Счита, че
измервателните уреди е следвало да бъдат поставени на мястото на
присъединяване на ищеца чрез собственото кабелно захранване 20kV от
трафопост 1613, което се явява и граница на имота му, а не в неговия енергиен
обект – БКТП с № *** и на страната на ниво ниско напрежение. Ответникът е
получил недължимо цената за тези такси за процесния период, поради което и
дължи връщане на даденото при начална липса на основание. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния му представител – адв.
2
Н. Б.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Счита, че е налице правно основание за заплащане на
процесната сума, доколкото между страните има сключен договор за пренос за
ел. енергия през ЕРМ собственост на „Енерго-про Мрежи“ АД с изх. № *****.
за процесния обект на потребление. В чл. 1.1 от договора е предвидено
задължение на ищеца да заплаща цена за пренос на ел. енергия през ЕРМ,
което следва и от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ /ДВ, бр.
66/26.07.2013г./. Поддържа, че е налице законово задължение за заплащане на
мрежова услуга „пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа“. Твърди, че цената за пренос ниско напрежение се дължи винаги и от
всички потребители, с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в
хипотезата на които ищецът не попада. Счита, че цената за дължимата такса
„пренос“ е правилно определена. Правилно определено е и мястото на точката
на мерене. Съгласно уговореното в чл. 1.2.4 от сключения между страните
договор, СТИ следва да бъде монтирано в табло ниско напрежение в ТП 1811,
тоест страните са се съгласили измерването да се извършва на ниво ниско
напрежение. Присъединяването на ищеца е извършено по реда на отменената
Наредба за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия, за
което е издадено становище за присъединяване от 04.09.2002 г., преди
изграждането на обекта. В него са били посочени всички условия на
присъединяването, в това число мястото на мерене на ел. енергията – на
страната на „ниско напрежение“ в трафопоста. Съобразно това становище
обектът е бил изграден и въведен в експлоатация. Тази уговорка между
страните в отклонение на нормативно установените правила счита, че е
допустима и впоследствие е договорена и в сключения договор за пренос от
07.03.2014 г., към който момент е нямало нормативна уредба, определяща
местата на измерване на доставяната ел. енергия. В тази връзка оспорва
приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ, приети през м. 08.2004 г., след
присъединяване обекта на ищеца. Поддържа, че ползваната от ищцовото
дружество електроенергия е правилно и точно измерена. Посочва, че дори да
се приеме, че точката на измерване не е правилно определена, то това не води
до ощетяване на ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение, че вземането
е частично погасено по давност. Претендира разноски.
В проведено по делото на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представляват от адв. Ц. Д., който заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от адв. Х. И., който поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване в процеса, че е заплатил процесната сума в полза на
ответника, съответно на коя дата са извършени отделните плащания,
съобразно издадените от ответника фактури.
В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен иска е да установи
правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
3
последици, в това число, че е налице основание за получаване на
претендираните за връщане суми, съответно, че е предоставил на ищеца
услугата пренос на ниско напрежение.
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. че ищецът е собственик на електроснабден имот, находящ се в гр. Варна, к.
к. „Св. Св. Константин и Елена“, като доставяната ел. енергия се отчита по
партида с клиентски № *****; 2. че страните са в договорни отношения по
силата на сключен между тях договор от 07.03.2014 г. за пренос на ел. енергия
през ЕРМ на ответника; 3. че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ
размер от 24026.54 лв. без ДДС, представляваща такса/услуга пренос ниско
напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени
съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., като отделните
плащания са извършени в периода 18.01.2019 г. /датата на първото плащане/ -
10.12.2019 г. /дата на последно плащане/.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Л. Б. по приетата по делото
без възражения от страните съдебно-електротехническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно дадено, достъпът до средно
напрежение /СрН/ е осъществен чрез кабелна линия /КЛ/ 20 kV от трафопост
№ *** по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна, която линия
се използва за захранване на БКТП 1811 със СрН. Достъпът до НН /ниско
напрежение/ е осигурен в килия НН на БКТП 1811, след преобразуване на СрН
в НН от трафомашината 630 кVA, монтирана в БКТП 1811 и изградената ел.
инсталация в обекта. В имота на ищеца „С. - 49“ ЕООД, съставляващ УПИ
*****, кв. 19, по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна, е
изграден с разрешение за строеж № ***** комплектен трансформаторен пост
/БКТП/ с кабелно захранване 20 kV от трафопост № *** по плана на к. к. „Св.
св. Константин и Елена“, гр. Варна. Същият се намира в „Жилищна сграда на
три етажа“ в хотелски комплекс „С.Б.“. С разрешение за ползване № ***** на
началника на РДНСК – Варна е разрешено на ищцовото дружество да ползва
процесния БКТП. Електрическата енергия, която се консумира в процесния
имот на ищеца се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия
СрН 20 kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от
трафопост № *** /собственост на трето частно лице/ до бетонов комплектен
трансформаторен пост № ***, собственост на ищеца.
Вещото лице в заключението си посочва, че в деня на огледа –
31.05.2024 г. средството за търговско измерване тим МТ830, с фабричен №
*****, е монтирано в ГРТ в килия НН на БКТП 1811. Меренето на
консумираната електроенергия е на ниво НН, индиректно с ИТТ
/измервателни токови трансформатори/ 1500/5А с КТ 300.
От експертизата се установява, че в процесния имот на ищеца не се
осъществява мрежовата услуга „Пренос на ниско/средно напрежение“ от
ответното дружество.
Комплектен трансформаторен пост /БКТП/ № *** и свързващото го
кабелно захранване 20 kV с процесния трафопост БКТП № *** не са
собственост на „ЕРП Север“ АД, а са собственост на ищеца и на трето частно
лице.
Съгласно заключението, кабелна линия 20 kV, собственост на ищеца, и
трафопост 1811 не е свързана директно към мрежата на ЕРП. Същата кабелна
линия е свързана към частна мрежа, собственост на трети лица – трафопост
4
1613. ТП 1811 е захранен с кабелна линия СрН, чрез разкъсване и муфиране
на извод Трапезица /между ТП 1613 и ТП 1732/, подстанция „Златни пясъци“.
Описаната кабелна линия СрН не е собственост на ответника „ЕРП Север“
АД.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 12.06.2024 г.
открито съдебно заседание, вещото лице инж. Б. посочва, че границите на
собственост на съоръженията следва да се счита подстанция „Златни пясъци“,
където се осъществява трансформирането на високо напрежение 110 kV към
20 kV, с оглед писмо, издадено от „Електроразпределение Север“ АД, с което
заявяват, че дружеството не е собственик на кабелната линия „средно
напрежение“. Средното напрежение се взема от друг трафопост 1613 по плана
на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр. Варна. Измерването по принцип се
прави на ниско напрежение, независимо, че в случая средното напрежение е
собственост на ищеца, тъй като това е удобно за всички потребители, които са
включени към този трафопост.
Следва да се отбележи, че съдът е съобщил на страните, на основание
чл. 155 ГПК, че му е служебно известно, че между страните са водени и
следните дела във връзка с платени от ищеца мрежови услуги – такса
пренос/достъп ниско напрежение за предходни периоди, а именно: гр. д. №
*****. по описа на ВРС, 7 състав, гр. д. № ***** по описа на ВРС, 48 състав и
гр. д. № ***** по описа на ВРС, 43 състав.
С влязло в сила решение № *****2023 г., постановено по гр. д. № *****
по описа на ВРС, 48 състав, частично отменено и потвърдено с решение №
*****2023 г., постановено по в. гр. д. № ***** „ЕРП Север“ АД е осъдено да
заплати на ищеца стойността на недължимо начислената и заплатена такса
пренос и достъп ниско/средно напрежение за периода 01.05.2017 г. –
30.11.2017 г., за обект с адрес на потребление в гр. Варна, к-с „ Св. Св.
Константин и Елена“, р-т „С.“, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тоест за
период, предхождащ настоящия.
Влязлото в законна сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право.
В случая с влязло в сила решение е установено, че начислените мрежови
услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение не са предоставяни на ищеца
от страна на ответното дружество в предходен период /2017 г./, поради което
са недължими.
Такъв извод може да бъде направен и за процесния период 01.12.2018 г.
– 30.11.2019 г., предвид и коментираното по-горе в изложението заключение
на вещото лице инж. Б., от което категорично се установява, че в процесния
имот УПИ *****, кв. 19, по плана на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, гр.
Варна, не се осъществява мрежовата услуга „Пренос на ниско/средно
напражение“ от ответното дружество.
Ето защо и само на това основание съдът намира, че исковата претенция
е основателна и доказана. Начислените от ответника суми за реално
непредоставена от него услуга са недължими, липсва каквото и да е основание
за претендирането ми, съответно за начислението им в така издадените
фактури в периода 07.01.2019 г. 06.12.2019 г. за отчетния период 01.12.2018 г. –
30.11.2019 г., поради което подлежат на връщане.
По отношение размера на претенцията, както вече се посочи, по делото
е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че сумата
5
24026.54 лв., представляваща такса/услуга пренос ниско напрежение е
заплатена от страна на ищеца на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че така предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно
разрешенията, дадени в постановеното по чл. 290 ГПК решение №
227/11.02.2013 г., постановено по търг. дело № 1045/2011 г. по описа на ВКС, II
т. о., поставянето на уредите за количествено измерване на предметната
престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално
несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на
иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за
заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната
мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело
до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Посочено е също,
че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не
може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Тези
елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост.
В случая може да бъде направен обоснован извод, с оглед и
заключението по приетата експертиза, че средството за търговско измерване е
монтирано в разрез с изискванията на чл. 120 ЗЕ (не е разположено до или на
границата на имота на клиента), а върху вътрешните съоръжения на клиента,
поради което и искът отново се явява доказан по своето основание, поради
което подлежи на уважаване.
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът.
Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: 961.06 лв. – държавна такса, 450 лв. –
депозит вещо лице, както и 3000 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г. От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което обаче съдът намира за
неоснователно, предвид размера на предявения иск, ангажирания в
производството доказателствен материал, действителната правна и
фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност от страна
на процесуалния представител на ищеца, в това число личното му явяване в
проведените по делото две открити съдебни заседания. Още повече, че
претендираните от всяка от страните възнаграждения са почти идентични по
размера си. Ето защо съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 4411.06 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, кула Е, да заплати на „С. -
49“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
сумата 24026.54 лв. /двадесет и четири хиляди двадесет и шест лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща платена без основание цена
/без ДДС/, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно
напрежение за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г., за което са издадени
съответни фактури в периода 07.01.2019 г. – 06.12.2019 г., за обект на
потребление с клиентски № *****, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Начин на плащане: по Б. път, Б.а сметка ******, открита в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с титуляр: адв. Ц. С. Д..
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, кула Е, да заплати на „С. -
49“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****,
сумата 4411.06 лв. /четири хиляди четиристотин и единадесет лева и шест
стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7