Решение по дело №435/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Депозирана е жалба от Т. Д. Ч., действащ в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД [населено място], срещу Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13, с които на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2024 г., е наложена финансова неустойка общо в размер на 2 600 лв., за извършени нарушения на чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.

Счита, че процесната заповед, в обжалваните й части, е незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка сочи, че дейностите в описаните случай са действително и реално извършени, при спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., както и че са спазени изискванията за хоспитализация и дехоспитализация на пациентите, които са заложени в лечебния алгоритъм на съответните клинични пътеки.

Релевира възражения, че при извършване на проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на цялото административно производство и налагат отмяна на административния акт, без съдът да се произнася по същество.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13, с които на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2024 г., е наложена финансова неустойка общо в размер на 2 600 лв., за извършени нарушения на чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Н. М., в депозирана от същия молба с вх. № 3037 от 04.12.2024 г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въведени са искания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и за допускане до разпит на свидетели на посочени в молбата лица. В хода на устните състезания излага съображения, че от доказателствата по делото се установявало, че по време на терапията и лечението на пациентите, описани в заповедта от т.1 до т.13, е спазен лечебния алгоритъм за КП № [номер], като на всички хоспитализирани пациенти, страдащи от [заболяване], е била осигурена и прилагана съответната терапия с [медикамент]. Счита, че в случая нямало допуснато нарушение по отношение на тези ЗОЛ, спазени били всички условия за оказване на медицинска помощ. Моли съда да отмени заповедта в обжалваните й части и присъди деловодни разноски.

Ответникът – Директор на РЗОК Кърджали, чрез процесуалния си представител - юрк. С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като съдържала всички изискуеми от закона реквизити, издадена била от компетентен орган, и в нея са посочени точно законовите разпоредби, нарушени виновно от страна на жалбоподателя. В представената писмена защита излага подробни съображения, че всичките описани тринадесет случая, от т. 1 до т. 13 от процесната заповед за налагане на санкции, представлявали нарушение на 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Сочи, че в описаните случаи изпълнителя на болнична медицинска помош не е осигурил на ЗОЛ договорената медицинска помощ съгласно НРД за МД за 2023-2025 г. и сключения индивидуален договор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № РД-20-259/17.06.2024 г. на директора на РЗОК – Кърджали/л. 68/, е наредена проверка на лечебното заведение за болнична медицинска помощ МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място], по изпълнение на Договор № [номер]/[дата]. Същата е изменена със Заповед № РД-20-385/19.08.2024 г. /л. 69/, като е променен съставът на служителите на РЗОК, на които е възложено извършването на проверката. В съответствие с цитираните заповеди е извършена проверка на лечебното заведение, обхващаща периода от 01.06.2024 г. – 16.06.2024 г. За резултите от проверката е изготвен Протокол № ПП-317/20.08.2024 г. от контрольори при РЗОК – Кърджали/л. 46 – л. 56/, в който, по отношение дейността на лечебното заведение за гореописания период, са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, подробно описани в т. 1.1 - т. 2.4. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № РД-32-190/20.08.2024 г. /л. 57 – л. 67/.

Против констатациите по точки от 1.1 до т. 1.13 от протокола е постъпило възражение от представляващия МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място], материализирано в писмено становище с вх. № 29-02-577/04.09.2024 г./л. 70 – л. 71/. Възражението е разгледано от надлежно определена арбитражна комисия на заседание от 25.09.2024 г., при което с Решение № 5/25.09.2024 г./л. 85 – л. 86/ е потвърдила констатациите по описаните по-горе точки от Протокол № ПП-317/20.08.2024 г.

За констатираните нарушения при проверката, служителите на РЗОК – Кърджали са изготвили и Доклад с № ДЗ-806/11.09.2024 г./л. 32 – л. 44/;

Предвид резултатите от извършената проверка и на основание чл. 76, ал. 2, чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от Закона за здравното осигуряване, чл. 455, ал. 3, чл. 457, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., директорът на РЗОК – Кърджали е издал Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г./л. 5 – л. 16/, предмет на настоящето производство, с която на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място] е наложена финансова неустойка общо в размер на 3 400 лв., за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, подробно описани в т. 1 – т. 17 от заповедта. Заповедта е надлежно връчена на 08.10.2024 г./ л. 17/.

По делото са разпитани в качеството си на свидетели Б. М. Б., К. Ш. Ш. и д-р Т. Р. – [длъжност] при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД.

В показанията си св. Б. Б. заявява, че страда от [заболяване] и предходната година е бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД. По време на престоя му в лечебното заведение, му била приложена терапия чрез [медикаменти], предоставени от болницата.

Св. Ш. твърди, че е диагностицирана с [заболяване] от около [години] и планово, през няколко месеца, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД я приема за лечение. При последния й престой била лекувана с [медикамент], ***, като лекарствения продукт бил предоставен от болничното заведение.

Видно от разпита на св. д-р Т. Р., по КП №[номер] се лекували пациенти с [заболяване], като терапията задължително включва прилагане на [медикамент]. *****

*****

*****

*****. В тази връзка заявява, че описаните в оспорената заповед пациенти са били лекувани именно с такива [медикаменти], налични в отделението по повод извършени дарения от фирми и пациенти. Същите обаче не са били отразени документално като дарение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на горецитираната разпоредба. В този смисъл, съдът приема, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на закона и поражда валидно правно действие.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че релевираното в жалбата твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила е формално и бланкетно въведено, без изложени конкретни обстоятелства и факти. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. По силата на ал. 3 на чл. 72 от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.

Функциите, обема на компетентността, предмета и последиците при извършването на контрола е уреден в чл. 72 и сл. от ЗЗО и в инструкция на управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 72, ал. 10 от ЗЗО.

Съгласно чл. 11, ал. 1 на действащата към момента на осъществяване на проверката Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, служителите на РЗОК - контрольори могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор. В конкретния случай, Заповед № РД-20-259/17.06.2024 г., на директора на РЗОК – Кърджали, с която е разпоредена проверката на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, вследствие на резултатите от която е издадена и оспорената заповед, съдържа изискуемите реквизити в съответствие с изискванията на Инструкцията, а именно: правните и фактическите основания за издаването й; длъжностните лица от РЗОК – Кърджали; проверяваното лечебно заведение и неговото месторазположение; вида, задачата и срока на проверката.

Процесната проверка е извършена от контрольори, служители на РЗОК – Кърджали, а именно: д-р В. В., М. П., Д. Ч. и П. И.. За резултатите от извършената проверка и установените нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и изискванията за работа с медицинска документация, от контролните органи при РЗОК – Кърджали е съставен протокол, съгласно изискването на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г., който има предвиденото в тази разпоредба съдържание. Екземпляр от протокола е надлежно връчен на представител на лечебното заведение - обект на проверката.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали, който по силата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповед за налагане на санкция. В тази връзка, видно от материалите по административната преписка изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД е подал възражения срещу констатациите при проверката, които са били разгледани и отхвърлени като неоснователни от арбитражната комисия. Това обстоятелство не е спорно в производството.

С настоящата жалба е налице частично оспорване на издадената заповед за налагане на санкции, а именно в частите й по точки от 1 до 13 включително – за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, като всеки един от случаите, описан в спорните точки от заповедта е квалифициран като нарушение по чл. чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.

Като основание на налагане на санкцията за нарушенията, установени в т. т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 от заповедта, оспорени с процесната жалба, е посочена нормата на чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 година, по силата на която, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

След анализ и преценка на релевантните по делото доказателства, съдът намира, че процесната Заповед за налагане на санкции № РД-21-305/07.10.2024 г., в оспорените й части от т. 1 до 13 включително, свързани с отчетени случаи по КП № [номер] „***“, се явява материално незаконосъобразна. Съображенията за това са следните:

В оспорената заповед за налагане на санкции, като мотиви, аргументиращи наличието на извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, по отношение на процесните 13 броя отчетени случаи, респ. точки от 1 до 13 на заповедта, е посочено, че ЗОЛ са били хоспитализирани по КП № [номер] „***“. Изложени са мотиви, че по време на болничния престой, съгласно описана в епикризите терапевтичната схема, на пациентите е било проведено лечение с [медикаменти]. От изискани и представени от болничната аптека справка за заприходени и отчетени лекарствени продукти /л. 364 – л. 496/, се установявало, че предписания в медицинската документация [медикамент] /конкретно посочен за всяко едно ЗОЛ по отчетените случаи/ не е бил отпуснат от болничната аптека. Констатирана била и липсата на данни за налични конкретни количества от посочените [медикаменти] в отделението, останали като неизползвани от други пациенти.

При всичките 13 отчетени случая, респ. от т. 1 до т. 13 включително на оспорената заповед, констатираното несъответствие между назначеното и проведено лечение с [медикаменти] и данните за отпуснати лекарствени продукти от болничната аптека е прието като нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, респ. нарушение на чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.

Първите три от горецитираните разпоредби са общи, респ. първата от тях /чл. 33, т. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г./ въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД. Втората /чл.30 от НРД за МД за 2023-2025 г./ предвижда изпълнителите на медицинска помощ да осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса за професионална етика, ЗЛПХМ, подзаконовите нормативни актове и НРД, а съгласно третата /чл. 309 от същия НРД/ изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр.

Съгласно чл. 374, ал.1, т. 1, б. „б“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия, и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните, медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация.

Разпоредбата на чл. 322, ал. 3 от НРД за медицински дейности за 2023 – 2025 г. въвежда като задължителен реквизит на епикризата терапевтична схема – задължително вписване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ вид лекарства. Разпоредбата на чл. 324, т. 15 от НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 г. изисква, използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства, осигурени от изпълнителя на БМП (вид, доза - еднократна и/или дневна, курс на лечение), задължително да се отбелязват в лекарствен и температурен и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното лекарствено лечение.

С оглед обстоятелствената част на оспорената заповед – т. 1 – т. 13 от същата, съдът намира, че описаните в тези точки деяния не представляват нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради което същите неправилно са санкционирани с процесната заповед по реда на чл. 455, ал. 3 от НРД на медицински дейност за 2023 – 2025 г. Според констатациите на контрольорите на РЗОК – Кърджали, при проверката на изпълнителя на БМП е установено, че в медицинската документация за ЗОЛ /т. 1 – т. 13 от заповедта/ е отразено лечение с конкретно посочени [медикаменти], за които обаче нямало данни да са били отпуснати от болничната аптека съгласно представена справка за заприходени и отпуснати лекарствени продукти. В тази връзка е изведен извод, че след като нямало данни за отпуснати [медикаменти] за тези ЗОЛ, следователно липсвало проведено лечение на основното заболяване с тези лекарства, в нарушение на изискванията на НРД за МД за 2023-2025 г. и ДЛА на КП №[номер].

Съдът намира горния извод за необоснован, тъй като в оспорената заповед и Протокол № ПП-317/20.08.2024 г., към който тя препраща, липсват каквито и да са конкретни доводи, че по отношение на всеки един от отчетените случаи не е изпълнен ДЛА на КП № [номер] и в какво точно се изразява това неизпълнение. Същевременно, в проведеното на 30.01.2025 г. съдебно заседание /протокол от о.с.з. – л. 497 – л. 499/, от пълномощника на ответника е направено изявление, че административния орган не оспорва обстоятелството, че ЗОЛ не са лекувани с [медикаменти], а твърди, че не по надлежния ред са били изписвани и отчитани лекарствените продукти. С оглед горното, описаните в оспорената част на заповедта деяния неправилно са квалифицирани от административния орган като нарушения на реда и условията за оказване на медицинска помощ, респ. неправилно за тях е приложена санкционната норма на чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.

Освен това съдът намира, че фактически описаното нарушение /по всички 13 бр. случая е допуснато еднотипно нарушение квалифицирано като нарушение на условията и реда на оказаната медицинска помощ/ не кореспондира със сочените в заповедта за нарушени разпоредби от НРД. Както вече се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 324, т. 15 от НРД за МД 2023-2025 г. визира обстоятелства, които се документират в хода на хоспитализация, а разпоредбата на чл. 322, ал. 3 , т. 8 от същия НРД, регламентира изискуемото съдържание на епикризата, като нарушенията по тези норми не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, каквито обаче не са вменени на лечебното заведение-жалбоподател. В случая, от релевантните по делото доказателства, респ. приложените към ИЗ на ЗОЛ/на лицата от т. 1 до т. 13 на оспорената заповед – л. 87 – л. 296/, безспорно се установява, че проведеното лечение на пациентите с [медикаменти] е документирано, респ. липсва констатирано нарушение на изисквания за работа с медицинска документация, но същевременно всички нарушения са основани на цитираните по-горе разпоредби от НРД за МД за 2023-2025 г. Също така, неправилно нарушенията са подведени и под разпоредбата на чл. 374, ал.1, т. 1, б. „б“ от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., вменяваща права и задължения на НЗОК, свързани със закупуване на договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, които включват медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2).

Още веднъж следва да се посочи, че нарушенията неправилно са квалифицирани като такива свързани с условията и реда на оказване на медицинска помощ, а оттам е налице и противоречие с правните основания, под които същите са подведени. В този смисъл, по делото безспорно се установява, че на ЗОЛ е проведено медикаментозно лечение с [медикаменти], като това обстоятелство се признава и от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, проведено на 30.01.2025 г. – л. 498, стр. 2 от делото. Установява се също така, че изписаните медикаменти на ЗОЛ не са отпуснати от болничната аптека, като според показанията на разпитаната като свидетел д-р Т. Р. - [длъжност] в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, за лечението на пациентите по процесните случаи били прилагани лекарствени продукти, налични в отделението като дарени от фирми-производители на такива медикаменти и от други пациенти, за които обаче липсвало данни за заприходяване. Предвид горното се налага извода, че лечебното заведение реално е лекувало пациентите с лекарствени продукти, но същото не е спазило реда и условията за изписването и отпускането им, което като нарушение е коренно различно от това по неспазване на условията и реда за оказване на медицинската помощ. В тази връзка в оспорения административен акт не е установено кои са всъщност нарушените разпоредби, като тези на които органа се е позовал/чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване/, не кореспондират с констатациите от извършената проверка и възпроизведени дословно в оспорената заповед. В последната административния орган единствено се е позовал на нормата на чл. 33 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, по силата на която редът за изписване на лекарства, тяхното съхраняване и раздаване на пациентите, както и начинът за водене на съответната документация да се определят със заповед на ръководителя на лечебното заведение. В оспорения акт обаче липсват каквито и да са мотиви в тази насока, както и не са събрани доказателства, респ. не е установено има ли такава заповед, какво е нейното съдържание и кои са изискванията, които не са били спазени от лечебното заведение.

Гореизложено обосновава извод, че с оспорената част на заповедта за налагане на санкции жалбоподателят неправилно е бил санкциониран по реда на 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. В тази връзка посочването на неправилна правна квалификация засяга правото на защита на наказаното лице, респ. води до незаконосъобразност на акт поради противоречие с материалния закон и е основание за отмяна на наложените санкции за установените нарушения.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РЗОК – Кърджали, в частта й по т. т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13, с която за посочените нарушение са наложени финансови неустойки, общо в размер на 2 600 лв., като заповедта в тези й части се явява незаконосъобразна, респ. издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 50 лв., представляващи заплатена държавна такса при образуване на делото. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за направени от жалбоподателя разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, то релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, съдът счита, че същото не следва да бъде обсъждано.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-21-305/07.10.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали, в частта й по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13, с която на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за медицински дейности за 2023-2025 г., са наложени финансови неустойки общо в размер на 2 600 лв., за нарушения по чл. 33, т. 1, чл. 30 и чл. 309 във вр. с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 324, т. 15, чл. 322, ал. 3, т. 8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], да заплати на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”АД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 50 лева.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.