МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 16.09.2020г. на КжРС по НОХД № 948/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Т.Е.А. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 21.06.2020г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „БМВ 318Д” с ДК № К3110ВС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2,22 на хиляда, установено по надлежния ред.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него подсъдимият
Т.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В ход по същество представителят на прокуратурата поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т.Е.А.. Счита, че безспорно е
установено от обективна страна, че той на 21.06.2020г. в гр.Кърджали е
управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 2,22 на
хиляда, което е установено по надлежния ред. От субективна страна подсъдимият е
осъзнавал, че управлява МПС след като е употребил алкохол и по този начин е
създал опасност както за себе си, така и за околните. Моли съда да го признае за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при определяне на
наказанието да се има предвид, че той не е осъждан, с добри характеристични
данни е, съдейства за разкриване на обективната истина. Поради това предлага да
му се наложи наказание на основание чл.58а, ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от 3 години, кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 22 месеца.
Подсъдимият Т.Е.А. се признава за виновен. В своя защита изразява съжаление
и обещава повече да не повтаря. В последна дума иска минимално наказание, което
да не е „лишаване от свобода“, тъй като не живее в България. Защитникът му в
пледира, че действително деянието е безспорно установено. По отношение на
наказанието моли съда да приложи чл.55 от НК предвид младата му възраст,
добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, поради което да му
наложи такова в минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Т.Е.А., роден на ***г***,
български гражданин, безработен, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а
и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти
от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: Подсъдимият Т.А. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство и притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство № 46818, издадено в Република Турция. На 21.06.2020г. той привел
в движение и предприел управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„БМВ“ модел „318Д“ с peг. № К 3110 ВС, след като преди това бил консумирал алкохол.
На същата дата 21.06.2020г. около 03,48 часа, докато подсъдимият Т. А. управлявал
горепосочения лек автомобил в гр. Кърджали на бул. „България“ до „ВиК“ бил спрян
за извършване на проверка от екип на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР-
Кърджали, в чийто състав били полицейските служители свидетелите Б.Р.М. и С.В.Ч.-
и двамата мл. автоконтрольори в сектор „ПП“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. При извършената
проверка водачът А. представил свидетелство за управление на МПС, издадено в Република
Турция. След това свидетелят С.Ч. го изпробвал за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0054, което отчело наличие на алкохол с концентрация
над 1,2 на хиляда, а именно 2,22 на хиляда в издишания дееца А. въздух, което
му било показано. На место свидетелят Б.М. съставил и връчил на подсъдимия Т.А.
талон за изследване № 0056812/ 21.06.2020г., но той приел показанията на техническото
средство и отказал да даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, обективирано в протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Поради това свидетелят С.Ч. съставил против подсъдимия Т.А. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 221392 от 21.06.2020г. за нарушение
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, който подписал
без възражения. Със Заповед № 20-1300-000279 от 21.06.2020г. за прилагане на принудителна
административна мярка, на подсъдимия А. била наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движението по пътищата, а именно: „Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Със Заповед за задържане на лице от 21.06.2020г. той
бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в помещение за временно задържане
на РУ-Кърджали.
Тази фактология се подкрепя от направеното самопризнание на дееца, както и от
всички други събрани на досъдебното производство доказателства- гласни и писмени,
както и експертното заключение. Прочее по делото не е налице нито едно доказателство,
което да оборва установените по делото факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Т.А. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 21.06.2020г.
в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ
318Д” с ДК № К3110ВС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,22 на хиляда, установено по надлежния ред. Деянието е извършено при
пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона
и ниско правосъзнание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при
условията на чл.58а, ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно
начина на извършване; като отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- съдействието за разкриване на деянието, съжалението от извършеното,
чистото съдебно минало, младата възраст, семейно ангажиран и добри характеристични
данни, счете че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК
като наложи наказание под предвидения минимум, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 10 месеца и „глоба“ в размер на 200лв. На основание чл.66 ал.1 от НК
наложеното наказание лишаване от свобода бе отложено за срок от 3 години, тъй
като са налице условията за това. По този начин прецени, че ще бъдат изпълнени целите
на чл.36 от НК.
На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът постанови на подсъдимия Т.А.
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 22 месеца съобразно
константната съдебна практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия
Т.Е.А. да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 36лв.
по сметка на ОДМВР- Кърджали, и сумата от
25лв. - по сметка на Районен съд – Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: