№ 21141
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110140084 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********,
срещу Е. Л. П., ЕГН ***********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 07.08.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №41119/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът уведомява, че всички задължения към ищеца са погасени.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ***********, аб. №
*********** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
Ответникът не оспорва предявените искове, като заявява, че е погасил
задълженията си, за което представя документи за плащане.
Ищецът е признал, че ответникът е заплатил всички суми, предмет на
спора, в т.ч. и държавната такса за исковото и заповедното производство, като с
молба от 07.10.2025 г. е заявил, че иска от съда да присъди единствено
1
юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на
претендираните суми, в т.ч. погасяване чрез плащане на задълженията.
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
В случая не е спорно, а и тези факти се установяват от представените от ищеца
писмени документи, които са приети като доказателства по делото, че страните през
процесния период са били обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди
при ОУ, публично известни, с оглед публикуването им на унтернет страницата на
търговеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
2
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че е установена легитимацията на ответника като собственик на имота
купувач на топлинна енергия през периода.
Ответникът е представил документ за извършени плащания, като с оглед
съдебното признание, направено от ищеца, следва да се приеме, че вземанията са
погасени чрез плащане. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отхвърли
исковете на това основание.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Ответникът не е
погасил своевременно процесните задължения, а това е сторено в хода на
производството, с оглед което и е дал повод за завеждането на делото. За заповедното
производство се дължи сумата по заповедта за изпълнение в размер на 50 лева.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниския материален интерес
разноските за исковото производство, на които има право ищецът, също следва да са в
минимален размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр.*********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Е. Л. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***********, за сумата 711,93 лева (седемстотин и единадесет
лева и 93 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 115,20 лева (сто и петнадесет лева
и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
14.06.2024 г., сумата 52,24лева (петдесет и два лева и 24 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 12,50 лева (дванадесет лева и 50 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 24858/07.08.2024 г. по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 41119/2024 г. на СРС, 41 с-в, поради погасяване на вземанията чрез
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Е. Л. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 41119/2024 г. на СРС, 41 с-в и сумата
50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство по
гр.д. № 40084/2025 г. на СРС, 41 с-в.
УКАЗВА на ответника Е. Л. П., че разноските, присъдени с настоящото
решение в общ размер на 100 лева, могат да бъдат заплатени по банкова сметка на
3
„Т.С.“ ЕАД, както следва: IBAN: ***********, BIC: *********** О.Б. АД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „***********“
ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните по ел. път съобразно заявените в
производството искания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4