Решение по ВЧНД №391/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 95
Дата: 23 октомври 2025 г. (в сила от 23 октомври 2025 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20251500600391
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кюстендил, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20251500600391 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XХІІ НПК- “ Производство пред
въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията” вр.
глава ХХІ НПК „Въззивно производство”- чл. 341, ал.1 НПК вр. чл. 306, ал.1,
т.1 НПК.
Делото е образувано по частен протест на Р.Митева- прокурор в Районна
прокуратура- Кюстендил срещу протоколно определение № 988 от 02.07.2025
г. на Дупнишкия районен съд по ЧНД № 431/25 г. на ДнРС, с което е този съд
не е допуснал приложение на разпоредбата на чл.27, ал.2 НК по отношение
на подс.С. В. М. и е постановил наказанието ЛС по НОХД №1044/24 г. в
размер на 6 месеца да се търпи отделно. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение, като се сочи, че то е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се присъединяване на това наказание,
към останалата част от наказанието по ЧНД № 823/24 г.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява
становище, че протестът е основателен и следва да бъде уважен.
Служебният защитник на подс.М. оспорва протеста и изразява
становище за законосъобразност на определението на ДнРС.
Осъденият С. В. М. оспорва протеста на прокуратурата и иска да не се
допуска приложение на разпоредбата на чл.27, ал.2 НК.
КнОС, в настоящия съдебен състав счита, че жалбата е допустима,
доколкото е предявена в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна.
Разгледана по същество и като съобрази събраните по служебен път
1
доказателства за правното положение на лишения от свобода, КнОС намери,
че същата е неоснователна по следните съображения:
Осъденият С. В. М. е осъждан многократно. Спрямо него са били
постановени следните влезли в сила присъди:
1. НОХД № 568/ 2020 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено
на 08.10.2020 г., наказанието е ЛС в размер на 10 месеца, присъдата е в сила
от 16.03.2021 г.;
2. НОХД № 171/ 2021 г. на КнОС, деянието е по чл. 196 НК, извършено
на 12.11.2020 г., наказанието е ЛС в размер на 4 години месеца, присъдата е в
сила от 29.05.2021 г.;
3. НОХД № 765/ 2021 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено
в периода 28.09.2020 г.- 04.02.2021 г., наказанието е ЛС в размер на 4 години,
присъдата е в сила от 16.09.2021 г.;
4. НОХД № 319/ 2021 г. на КнОС, деянието е по чл. 196 НК, извършено
на 22.11.2020 г., наказанието е ЛС в размер на 8 години, присъдата е в сила от
15.02.2023 г.;
5. НОХД № 658/ 2023 г. на ДнРС, деянието е по чл. 196 НК, извършено
на 07.12.2022 г., наказанието е ЛС в размер на 6 месеца, присъдата е в сила от
29.06.2023 г.;
6. НОХД № 1152/2024 г. на ДнРС, деянията са по чл. 196 НК и чл.170
НК, извършени в периода 05.08.2020г.-19.01.2021 г., наказанието е ЛС в размер
на 4 години, присъдата е в сила от 11.10.2024 г.;
С определение №1513/13.11.2014 г. по ЧНД № 823/2024 г. ДнРС е
определил общо най- тежко наказание по НОХД № 568/20 г., №171/21 г.,
№1152/23 г., всички на ДнРС и № 765/21 г. и №319/21 г. на КнОС в размер на
най- тежкото- 8 години ЛС, увеличил го е с 1 година на основание чл.24 НК и
е постановил наказание ЛС в размер на 6 месеца по НОХД № 1044/24 г. да се
търпи отделно. Определението е в сила от 29.11.2024 г.
Спрямо М. е постановена още една присъда:
7.НОХД №1044/2024 г. на ДнРС, деянието е по чл. 131а вр. чл.196 НК,
извършено на 22.06.2024 г., наказанието е ЛС в размер на 6 месеца, присъдата
е в сила от 27.02.2025 г.
По всички гореизброени присъди е определен режим на
изтърпяване-“строг”.
След постановяване на последната присъда (споразумение) по НОХД №
1044/24 г. ДнРС се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, като е
постановил на основание чл.27 НК с определение, че присъединява изцяло
това наказание (в размер на 6 месеца) към изтърпяната част от наказание ЛС
в размер на 4 години 4 месеца и 2 дни по определение по ЧНД № 823/24 г.
По протест на КнРП е образувано ВЧНД № 170/25 г. на КнОС.
С решение №33/15.05.2025 г. на КнОС по посоченото дело
определението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
С атакуваното определение на ДнРС e отказано приложение на чл.27
НК, респ. не е присъединено наказанието ЛС в размер на 6 месеца по НОХД
2
№ 1044/24г. на ДнРС към неизтърпяната част от наказанието ЛС, определено
като общо най- тежко наказание по ЧНД № 823/24 г., в сила от 29.11.2024 г. с
остатък за изтърпяване в размер на 4 години 4 месеца и 14 дни. Прието е, че
това ще доведе до влошаване положението на подсъдимия М.. Постановено е
всяко от наказанията на М. по НОХД № 1044/24 г. на ДнРС и по НОХД №
658/23 г. на ДнРС в размер на по 6 месеца всяко да се търпи отделно при
първоначален режим “Строг”.
Предвид гореизложеното атакуваното определение на ДнРС е правилно
и законосъобразно по следните съображения:
Правилата за определяне на общото наказание при съвкупност от
престъпления са отражение на особената същност на самата съвкупност- едно
лице е извършило отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях. Когато престъпленията са разгледани в отделни
процеси и за тях са постановени отделни присъди, общото наказание се налага
с последната присъда и/ или с отделно определение. Различието в
процесуалния път, по който се разглеждат престъпленията от реалната
съвкупност, дава отражение и върху начина, по който се определя
наказанието в единия и другия случай. Общото при двете възможности е, че
всички престъпления са извършени до момента на влизане на присъда за което
и да е от тях (в същия смисъл и ТР №3/16.11.2009г.-ОСНК). При всички
положения, съдът, извършващ последната преценка относно наличието на
правилата за съвкупността, следва да изследва всички осъждания на дееца, да
прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл.25 вр. чл.23 от НК и то в
най- благоприятното за осъдения съчетание съгласно принципа, възприет в т.9
на ППВС № 4/1965г. на ВС на РБългария и Р-11-87- ОСНК на ВС.
В настоящия случай до влизане в сила на последната присъда по НОХД
№ 1044/24 г. на ДнРС въпросът със съвкупността е бил решен
законосъобразно от страна на ДнРС с определение по НЧД № 1513/13.11.2024
г. по ЧНД № 823/24 г.
С влизане в сила на НОХД № 1044/24 г. на 27.02.2025 г. този въпрос
отново стои на разглеждане с оглед обстоятелството, че деянието по НОХД №
1044/24 г. (извършено на 22.06.2024 г.) е извършено преди влизане в сила на
НОХД № 1152/24 г. (в сила от 11.10.2024 г.), с която то е в съвкупност, но след
влизане в сила на останалите присъди, с която те помежду си, без НОХД №
658/23 г. (извършено на 07.12.2022 г. и в сила от 29.06.2023 г.), е в съвкупност.
При тази ситуация несъмнено е наличието на усложнена форма на множество
престъпления, една част от които са извършени в условията на съвкупност, а
друга част в условията на рецидив. Това задължава съдът да определи общо
наказание само по присъдите, деянията за които са извършени в условията на
съвкупност, и да постанови отделно изтърпяване на наказанията за деяния,
които се намират в условията на рецидив с тях, при отчитане принципа за най-
благоприятното съчетание, така че осъденият да търпи най-малко по размер
наказание си най- благоприятни за него последици.
В случая извършените от осъдения С. М. множество престъпления в
зависимост от влизане в сила на присъдите и споразуменията за тях
представят една усложнена престъпна дейност, за която следва да се приложат
разпоредбите на чл.25 от НК, но не и тези на чл.27 НК, в какъвто аспект са
доводите на КнРП по следните съображения:
3
Разпоредбата на чл.27 НК установява наказуемостта при т. нар. „общ
рецидив“, като тя е функция от това, дали наказанието по предходната
присъда е изтърпяно отчасти или не е изтърпяно изобщо. Редакцията на
законовата норма сочи, че се касае за присъединяване помежду им на две
наказания, извършени в условията на рецидив. Тя намира приложение тогава,
когато е налице проста комбинация между две ефективни наказания ЛС, като
се изискват и други кумулативни предпоставки, предвидени в чл.27, ал.1-3
НК.
В настоящия казус се касае до определено общо наказание по пет
осъждания на М., определени с ЧНД № 823/24 г. на ДнРС, до едно
определено със същото определение да се търпи отделно- по НОХД № 658/23
г. и до настоящето- по НОХД №1044/25 г., което също следва да се търпи
отделно, тъй като при така определеното с ЧНД № 823/24 г. на ДнРС общо
наказание за съвкупност не е възможно да се определи неизтърпяна част от
наложено наказание. Макар принципно да са налице хипотези на
присъединяване на наказание по реда на чл.27 НК към остатък от определено
общо наказание, това са случаите на неусложнени, обикновени форми на
множество престъпления, извършени в рецидив, при които няма
едновременно съвкупност и рецидив за всички или за някои от
престъпленията (в този смисъл, Петков, Иван, "Групиране на наказанията при
множество престъпления", изд. „Сиела“, 2020 г.; стр. 156- 157). Когато
множеството престъпления се намират в съотношение и на съвкупност, и на
рецидив, предполагащо избор между два или повече варианти за комбиниране
на осъжданията, тогава следва да се постигне приложението на най-
благоприятното за дееца съчетание, респ. да се приложат разпоредбите на
чл.25 НК. За да се приложи чл.27 НК не трябва да е налице едновременно
съвкупност и рецидив, а именно такава усложненост се установява по
настоящето производство. (В същия смисъл и Р-60241/02.02.2022 г.-
н.д.922/21г.- III НО). Поради това няма основания за присъединяване на
наказанието по НОХД № 1044/2024 г. към никое от посочените по- горе
присъди, а същото следва да се търпи отделно, тъй като това при най-
благоприятното за осъдения съчетание.
Ето защо ДнРС обосновано и законосъобразно е приел, че с
присъединяване на наказанието ЛС в размер на 6 месеца по НОХД № 1044/24
г. към неизтърпяната част на общото наказание по ЧНД № 823/24 г. на ДнРС,
ще се стигне до влошаване положението на осъдения М., респ. правилно не е
извършил претендираното присъединяване на наказанието по НОХД №
1044/24 г. към общото наказание по ЧНД № 823/24 г. Същевременно, като е
постановил всяко от наложените наказания по НОХД № 658/23 г. и по НОХД
№ 1044/24 г. да се търпят отделно, не е допуснал нарушение на закона, воден
от принципа за най- благоприятното съчетание за осъденото лице.
Постановеният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и
следва да бъде потвърден, в това число и относно определения режим на
изтърпяване на наказанията.
По тези съображения и на осн.чл.345, ал.1-3, вр.чл.341, ал.2, вр. чл.338
НПК, вр.чл.306, ал.1 и 3 НПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 988 на Дупнишкия
районен съд от 02.07.2025 г. по ЧНД № 431/20250 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на КнОП, на Началника на
Затвора- Бобов дол и на осъдения С. В. М. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5