РЕШЕНИЕ
№ 13727
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20241110133718 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът *** е предявил срещу ответника ****, осъдителен иск с правно основание
чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 12194,05
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
преписка по щета № **** г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП,
станало на 10.02.2023 г., в гр. ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „****“, модел
„***“, с рег. № ***, който, движейки се в дясна лента, предприема маневрен завой наляво,
без да пропусне движещия се попътно в съседната лява лента автомобил марка „***“, модел
„***” с рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско+“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 10.02.2023 г., в *** водачът
на МПС марка „****“, модел „***“ с рег. № ***, се движил в дясна лента, като предприел
маневра завой наляво без да пропусне движещия се попътно в съседната лява лента
автомобил марка „***“, модел „***” с рег. № ***, в резултат на което реализирал
пътнотранспортно произшествие. Твърди, че щетите са на стойност 12179,05 лв., като
поддържа, че на 22.11.2023 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
1
обезщетение на посочената стойност в полза на доверен сервиз. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил
ответника да заплати регресното вземане, но ответникът отказал. С оглед изложеното прави
искане сумата ведно с ликвидационни разноски да му бъде присъдена, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между щетите, получени върху процесното МПС, и деянието,
извършено от застрахования при ответника. Сочи, че застрахованият при ищеца е нарушил
разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – при платно за движение с четири и повече пътни
ленти е навлязъл в лентата за насрещно движение, както и че с това свое действие
застрахованият при ищеца е причинил ПТП. Евентуално твърди съпричиняване в значителен
размер. Твърди, че цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени,
както и че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими,
както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание не възразява за разноските на
насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12179,05 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно с 15 лева ликвидационни
разноски по преписка по щета № № **** г., представляващи имуществена вреда, вследствие
на ПТП, станало на 10.02.2023 г., в ***, по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка
„****“, модел „***“, с рег. № ***, който, движейки се в дясна лента, предприема отклонение
наляво, без да пропусне движещия се попътно в съседната лява лента автомобил марка
„***“, модел „***” с рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
2
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.02.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „***“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, автомобилът марка
„****“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; сумата в размер на 12179,05 лева е платена с преводно нареждан от
22.11.2023 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на уведения автомобил, както и че
ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена, но плащане не е постъпило.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на
автомобил модел „****“, застрахован при ответника, е признал вината си и че ПТП е
настъпило при престрояване от негова страна вляво, и след анализ на показанията на
разпитаните свидетели – водачите на двата леки автомобила, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на 10.02.2023 г.,
около 9,50 часа в гр. ***, при ясно сухо време, по *** в посока към центъра на града, преди
кръстовище, на път с по две ленти във всяка посока за движение, лек автомобил марка
„***“се движил в лявата пътна лента. По същото време, в дясната пътна лента се движел лек
автомобил марка „****“, който подал светлинен сигнал за предприемане на маневра завой
наляво на кръстовището, след което навлязъл в лявата лента за движение без да пропусне
движещият се в нея лек автомобил „***“ вследствие на което реализирал удар с него. Ударът
за водача на лекия автомобил марка „****“ е в предна лява част на автомобила, а за лекия
автомобил марка „***“ – в дясна част.
Съдът не възприема показанията на разпитания по делото свидетел Г. Т., водач на
застрахования при ответника автомобил марка „****“, в частта, в която заявява, че ударът е
станал на кръстовището, след като водачът на лекия автомобил „***“ е предприел маневра
за изпреварване от лентата за насрещно движение, тъй като показанията противоречат на
писмените изявления на свидетеля в констативния протокол за ПТП, справката от ОД на
МВР – *** на лист 80 и показанията на свидетеля С., от които се установява, че двата
автомобила са се намирали в двете съседни ленти в движение. Освен това, както се
установява от събраните по делото доказателства, свидетелят Т. неколкократно е изменял
изявленията си във връзка с обстоятелствата относно настъпилото ПТП, което следва да се
3
вземе предвид при оценка на показанията му дадени пред съда.
Чрез протокол за ПТП на лист 7, показанията на разпитания свидетел С., преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на
удара, се установява, че водачът на лекия автомобил марка „****“ с поведението си е станал
причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗДвП завиването наляво се
извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са
обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Водачът на процесното МПС „****“
преди да предприеме маневрата „завой наляво“ на кръстовището е следвало да заеме
безопасно лявата лента за движение, откъдето да завие наляво, като при навлизане в
съседната пътна лента е следвало да се съобрази с положението, посоката и скорост на
движение на другият автомобил, каквото задължение има с оглед общите разпоредби на
ЗДвП, но не е изпълнил.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на автомобил „****“ по
отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „***“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
4
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, напротив – установява се, че лекият автомобил марка „***“ е бил изцяло
разположен в лентата си за движение, която му осигурява предимство по чл. 25, ал. 2, изр.
Първо ЗДвП.
Въз основа на уведомление на водач на „***“ до ищеца е образувана преписка по
щета № 44012132303725, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по
щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза с
платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.02.2025 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия
автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ***, поради което отговоря за възстановяване
на настъпилите вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой
от детайлите да е бил увреден поради въздействия извън ПТП каквото твърдение навежда
ответника. Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „***“ са
преден десен калник, врати, облицовка, лайсни джанта, подкалници и панели, както според
експерта всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП.
Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към
датата на ПТП при влагане на оригинална част (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д.
№ 11425/2021 г. на Софийски градски съд), е в размер на 12192,55 лева, която сума
надвишава платените 12179,05 лева дължими ведно с ликвидационните разноски в размер
на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране
5
на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 12194,05 лева, която се
дължи на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
07.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 487,76 лева (лист 2 по
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 61 по делото), 80 лева – депозит за призоваване
на свидетел (л. 61 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско
възнаграждение в размер на 1795,33 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 105)
съгласно представена фактура № 1107 от 06.06.2024 г. и извлечение от електронно
банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 2563,09 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г****, да заплати
***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 411 от КЗ, сумата
от 12194,05 лева, представляваща сбор от 12179,05 лева изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, ведно с 15 лева ликвидационни разноски по преписка
по щета № № **** г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
10.02.2023 г. в гр. ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. №
***, който предприел маневрен завой наляво без да пропусне движещия се попътно в
съседната лява лента автомобил марка „***“, модел „***” с рег. № ***, застрахован при
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г****, да заплати
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 2563,09 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7