Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 06.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в закрито заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря............, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
505/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
приключило с акт по същество.
Постъпила е молба от ищците с
твърдения за непълнота в диспозитива на решението, в частта в която ответниците
са осъдени да заплащат на ищците суми във връзка с искането за възстановяване
на запазена част и за грешка в частта за допускане до делба досежно квотите на
съделители, като се уточни, че всеки от съделителите С.и Т. Г.и има квота от по
9/36 ид. части.
В депозиран по делото отговор
ответниците са заявили, че не е налице непълнота при произнасянето на съда,
респективно грешка при посочване квотите на съделителители, поради което
считат, че молбата за допълване и поправка на грешка е неоснователна и следва
да се отхвърли.
За да се произнеса по
заявените искания съдът съобрази следното:
Производството е образувано
по иск за делба, като в рамките на същото е разгледана претенция за
възстановяване на запазена част.
С решението съдът е уважил
иска за възстановяване на запазена част, като е постановил задържане на един от
имотите, предмет на делба и е осъдил ответниците В.Ю.В. и К. Ю.В. да заплатя на ищците С.П.
К.– Г. и Т.Л.Г. сума в размер на по 1 593,37 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - стойност на разполагаема
част от наследството на Т. Д. Г.. По отношение на имота, за който е постановил
задържане съдът не е допуснал делба. С решението е допусната делба на имота в
с. С. при квоти от 9/36 ид. части за С.П. К.– Г. и Т.Л.Г., по 8/36 ид. части за В.Ю.В. и К. Ю.В. и 2/36
ид. части за Т.К. К.– Г..
По
претенцията за възстановяване на запазена част в мотивите съдът е приел, че с
оглед актуалната стойност на имота, предмет на дарение, в полза на ищците
следва да се присъди половината от разполагаемата част /3 186,75 лв./ или по
1 593,37 лв. на всеки.
По
иска за делба съдът е приел в мотивите на решението, че правата на страните в
съсобствеността са: С.П. К.– Г. и Т.Л.Г. по 9/36 ид. части; В.Ю.В. и К. Ю.В. по 8/36 ид. части
и Т.К.К. 2/36 ид. части.
С оглед установеното по-горе,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран искания за
допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в акт по същество.
Искането за допълване е
подадено в срока по чл. 250 ГПК.
Искането за поправка на
очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок.
От установените факти по
делото се установява, че досежно квотите на съделителите С.и Т. Г.и в частта, в
която е допуснато извършване на делба, е налице разминаване между формираната и
изявена воля от съда.
В мотивите съдът е приел, че
всеки от тези съделители има по 9/36 ид. части в съсобствеността. В диспозитива
на решението е посочено, че те имат обща квота от 9/36 ид. части, което на
съответства на формираната воля.
С оглед на изложеното на ред
19, стр. 11 от диспозитива след двоеточието и преди квотата – 9/36 ид части за С.П. К.– Г. и Т.Л.Г. следва
да се постави частицата „по“.
Досежно
искането за допълване диспозитива на решението в частта, досежно сумите за
разполагаема част, съдът намира искането за неоснователно.
Допълване
на решението страните могат да искат в случаите, в които съдът не се е
произнесъл по част от заявения предмет.
В диспозитива на
решението съдът се произнесъл по заявеното искане за възстановяване на запазена
част, като е приел, че същото е основателно, а възстановяването е извършил при условията
на чл. 36, ал. 2 ЗН, като на ответниците е възложил да заплатят сума в размер
на по 1 593,37 лв. - стойност на разполагаема част от наследството на Т.
Д. Г.. Обстоятелството, че стойността на разполагаемата част не е посочена
сумарно, а е разделена като вземане в полза на всеки от ищците, не дава
основание за формиране на извод, че съдът не се произнесъл по целия предмет. В
диспозитива на решението ясно е посочено двамата ответници каква сума дължат на
всеки от ищците – по 1 593,37 лв. При влизането в сила на решението в тази
част, то може да бъде изпълнено. Това е основание да се направи извод, че
волята на съда не се нуждае и от тълкуване, в случай, че ищците заявят такова
искане в бъдеще.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П. К.– Г., с ЕГН **********, с адрес:
*** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. за допълване на
решението в частта, в която ответниците В.Ю.В. и К. Ю.В. са осъдени да заплатят на ищците - С.П. К.– Г. и Т.Л.Г.,
стойност на разполагаема част от наследството на Т. Д. Г..
ДОПУСКА поправка в решение №
73 от 27.02.220 г., постановено по гр. дело № 505 от 2019 г. на Ловешки районен
съд, като в диспозитива на същото, на ред 19, стр. 11, след двоеточието и преди
квотата – 9/36 ид части за С.П.
К.– Г. и Т.Л.Г. се постави частицата „по“.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: