№ 828
гр. Сливен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101818 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е установителен иск за обявяване на
нищожност на сключен Договор за кредит № L326841/***г.– чл.22, вр.чл.10 и
чл.11, ал.1, т.9-12, вр.чл.19 ЗПК.
Ищецът твърди, че на *** г. сключил Договор за кредит № L326841, по
силата на който ответника предоставил в заем, а ищецът усвоил сумата от 4
000 лв. при ГЛП 24 % и ГПР 46,12 %. Следвало да внесе общо дължима сума
от 6 808,91 лв., като сумата включвала главница 4 000 лв., 1 651,88 лв. лихва и
1 157,03 лв. такса за разглеждане.
Твърди, че договорът за кредит бил нищожен, тъй като не била спазена
формата по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, доколкото не бил сключен нито на
хартия, нито на друг траен носител и липсвали саморъчни подписи или
електронни такива. Сочи, че ГПР по договора не отговарял на истинския, тъй
като в него не била включена таксата начислена за разглеждане. Действително
посоченият ГПР от 46,12 % сам по себе си, като абсолютна процентна
стойност бил под предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
неяснотата относно начина, по който същият бил формиран, водело и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин. Сочи, че тази такса била свързана с усвояването на кредита
1
и така с нея бил нарушен чл.10а, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗПК.
Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на Договор за кредит №
L326841/***г.– чл.22, вр.чл.10 и чл.11, ал.1, т.9-12, вр.чл.19 ЗПК. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенцията.
Твърди, че договора бил заявен и подписан от разстояние при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Договорът за кредит бил сключен и в
съответствие с разпоредбите на ЗПК. Съдържал информация за размера на
кредита, ГПР, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата,
таксата и ГПР не противоречали на добрите нрави, доколкото били съобразени
с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
приетата и подписана от ищеца преддоговорна информация по ясен и
недвусмислен начин била посочена такса за разглеждане, а именно в част II
„Описание на основните характеристики на съответния кредит" в т. 6 - Обща
сума, която следвало да заплати потребителя /Общият размер на кредита -
главница, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с
кредита на клиента/, като изрично било уредено, че потребителят следва да
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на договора.
Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като не била
действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на
клиента. Тя била дължима за действия, предхождащи усвояването и
последващото управление на кредита, предвид което не попадала в
ограничението по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Годишният процент на разходите по кредита бил посочен в договора за
кредит. В част III, т. 2 от същия било посочено, че при изчисляване на ГПР
били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни
разходи, предизвикани от забава в плащанията.
Иска се отхвърляне на претенцията, като неоснователна и се
претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
2
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На ***г. страните сключили договор за кредит № L***, по силата на
който ответното дружество предоставило в заем на ищеца сума в размер на
4000 лв., за срок на връщане 36 месеца, респ. 36 бр. вноски, от които 35 бр. по
189,08 лв. и 1 бр. по 191,11 лв. – включващи главница, договорна лихва и такса
за разглеждане. Последната такса е в размер на 1 157,03 лв., която се дължи
еднократно, но платима на равни месечни вноски за срока на договора.
Посоченият в договора ГЛП е фиксиран 24%, ГПР 46,12%, като е посочено в
СЕФ, че при изчисляването му са взети следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни
разходи, предизвикани от забава в плащанията; общ размер на всички
плащания по договора за кредит в размер на 6 808,91 лв. Уговорено било
ищецът да получи на каса или чрез банков превод сума в размер на 3 044,22
лв., като сума в размер на 955,78 лв. ще се използва за плащане на задължение
на ищеца към ответника по друг договор за кредит № L ***.
В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ищеца платил на ответното дружество по процесния договор за кредит сума в
размер на 6 139,13 лв. В ГПР по кредита включвал разходите за лихви в размер
на 1 651,88 лв. и разхода за такса разглеждане в размер на 1 157,03 лв. При
изчисляване на ГПР по договора били взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.
Вещото лице посочило, че ако в ГПР по договора не е включена такса за
разглеждане, то той би бил в размер на 26,82%.
При изслушване на вещото лице се установи, че в колона „обезщетение“
са включени суми по просрочени плащания.
По делото е допусната и назначена повторна съдебно икономическа
експертиза. Според заключението на изготвилото я вещо лице, ищецът платил
по договора за кредит сума в общ размер на 6 139,13 лв., разпределени по
пера, както следва: такса за разглеждане – 1157,03 лв.; главница 4 039,55 лв.,
3
договорна лихва 719,38 лв., лихва за забава 0,87 лв., обезщетение за забава
222,30 лв. Разходите включени в ГПР по договора са разходи за лихви 24% в
размер на 1 651,88 лв. и такса за разглеждане 1 157,03 лв. Вещото лице
изчислило, че ако в ГПР по договора се включат и заплатените от ищеца лихви
за забава и обезщетение за забава, то той би станал 48,14%, а ако се вземе
предвид срокът на кредита 36 месеца, то ГПР ще бъде 34,22 %. Вещото лице
депозирало и допълнително заключение, в което сметнало размер на ГПР
130,23%, ако се приеме, че кредита се ползвал 12 месеца при последно
плащане, извършено от ищеца на 02.07.2024г.
В хода на процеса е приета и съдебно техническа-компютърна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесния
договор за кредит не бил подписан с електронни подписи по смисъла на
ЗЕДЕУУ, както и на хартиен носител. Той бил подписан чрез СМС
четирицифрен код 3138 въведен от мобилен номер ++359*********, като с това
действие доставчикът удостоверявал, че било подписано дадено
споразумение.При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се
установи, че процесния договор е сключен от разстояние през интернет
страницата на ответното дружество. Експертът обясни детайлно начина на
сключването, а именно ищецът влязъл в страницата на кредитодателя в
интернет и заявил желание за заем, съответно му бил изпратен СМС на
неговия телефонен номер, съдържащ пин код 3138. Ищецът въвел този код,
като по този начин удостоверил самоличността си. С въвеждането на този код
се счита, че договора е подписан. Този целия процес бил записан на траен
носител в системата на ответника, представляваща сървър, на който се
съдържа интернет страницата. Тази информация се съхранява. Вещото лице
установява още, че квалифициран електронен подпис /КЕП/ и универсален
електронен подпис /УЕП/ по смисъла на ЗЕДЕУУ имат по-голяма защита, но в
случая ищецът не е разполагал с такъв подпис.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените съдебно-
счетоводни експертизи – първоначална и повторна, тъй като те са идентични,
втората не е оспорена от страните и съдът няма съмнение в знанията и
4
уменията на експертите.
Съдът не кредитира допълнително депозираното заключение към
повторната съдебно икономическа експертиза, доколкото то е изготвено на
база ползван кредит за 12 месеца, каквито данни по делото не са налице.
Напротив кредита е сключен за срок от 36 месеца.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило
съдебно техническата експертиза, като неоспорено от страните и като
изготвено от експерт, разполагащ със знания и опит в съответната област на
обществения живот.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.22, вр.чл.10 и чл.11, ал.1, т.9-12, вр.чл.19 ЗПК за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №
L326841/***г., сключен между ищеца и ответното дружество е допустим, а
разгледан по същество неоснователен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована първо с това, че договорът
не бил подписан с електронен подпис, т.е. липсвала форма, както и не бил
приложен реално действителният ГПР и в този смисъл нищожен, поради
5
противоречие със ЗПК.
Съдът счита, че съдържанието процесния договор отговаря на
изискванията за форма по чл.10, ал.1 ЗПК, като параметрите и условията му са
уточнени в СЕФ, както и в самия договор. Възраженията на ищеца, че
договорът не е съобразен с изискванията на ЗЕДЕУУ, съдът ги преценя като
неоснователни. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се предоставят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен
носител" се съдържа в § 1, т.10 ДР ЗПК и това е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Когато договорът е сключен от разстояние, съгласно чл.5, ал.9 и ал.10 ЗПК,
кредиторът предоставя на потребителя СЕФ, съгласно приложение № 2 ЗПК,
като при използване на телефон, като средство за комуникация или на друго
средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя и
информацията, посочена в чл.9, ал.2 ЗПФУР и чл.5, ал.10 ЗПК. Съгласно чл.6
ЗПФУР, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече. Съгласно чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2, получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за
електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
6
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на
доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този
закон, е за сметка на потребителя, е нищожна. За договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 ЗЗП. В случая, от
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установи, че договорът
не е подписан с електронен документ, но с оглед избрания начин за
кореспонденция между страните, разпоредбите на този закон са неприложими
в конкретната хипотеза, като приложим е ЗПФУР.
Установи се по делото, че комуникацията между страните е била по
телефон, като на телефонния номер на ищеца, който той сам е въвел в
системата на ответника е изпратен пин код и въвеждайки го, ищецът би могъл
да избира вид, размер и срок на договора, както и други условия при това да
го чете на екран на какъвто шрифт пожелае сам да го направи. Установи се
също така, чрез вещото лице, че действията по цялата процедура по сключване
на договора е записана на сървъра на ответното дружество, т.е. на траен
носител по смисъла на ЗПФУР. Ето защо възраженията на ищеца, че са
нарушени изискванията на ЗЕДЕУУ са несъстоятелни, доколкото, с оглед
избрания начин за кореспонденция между страните, разпоредбите на този
закон са неприложими.
Неоснователно се явява и възражението за нищожност на договора,
поради приложен недействителен ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
7
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
Доказа се от заключения на две вещи лица, че приложимия ГПР по
договора е този посочен в него, като при изчисляването му резонно е
включена и таксата за разглеждане, т.е. сметната е като разход по кредита,
респ. ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. Такава такса кредиторът може да събира по реда на чл.10а ЗПК,
тъй като в случая тя няма отношение към усвояването на кредита / по самото
отпускане на сумата/ нито към управлението му /не се събира за последващи
действия по кредита/. Таксата е ясно и точно определена в договора за кредит
по вид и размер, дължима еднократно и изцяло, като е предвидена
възможност за потребителя да я плати разсрочено на месечните вноски по
кредита, съобразно погасителен план и съответно включена при изчисляване
на ГПР по договора.
По изложените съображения, съдът намира, че договорът за кредит е
действителен, поради което претенцията бива отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 300 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки и направеното възражение за
прекомерност от страна на ищеца.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 22 ЗПК предявеният от Н. И. Б., ЕГН:
********** от *** иск срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р Г А за прогласяване
недействителност на сключеният между тях Договор за кредит № L***г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК Н. И. Б., ЕГН:
8
********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р Г А, сума в
размер на 300 лв. /триста лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9