№ 125
гр. Русе, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520105183 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124
от ГПК /отрицателен установителен иск/.
Ищецът В. Р. Ц. твърди, че с изпълнителен лист от 14.08.2013 г., издаден
по ЧГД №****/2013 г. по описа на РРС, бил осъден да заплати на ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Русе следните суми:
сумата от 334,96 лв. – главница за неплатена консумирана вода за периода от
19.04.2012 г. до 15.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2013 г.
до изплащане на главницата, лихва за забава в размер на 14,62 лв. за периода
от 01.07.2012 г. до 02.05.2013 г., както и 49,00 лв. – разноски по делото.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист, взискателят
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Русе е образувал изпълнително
дело №********* по описа на ЧСИ И.Х. рег. №*** в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Русе. Молбата за образуване на делото при ЧСИ И.Х.
била депозирана от взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Русе в кантората му на 03.10.201 3 г., на която дата е образувано и
изпълнителното дело. Твърди, че в молбата си за образуване на
1
изпълнителното дело, взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ООД —
гр. Русе е посочил различни изпълнителни способи, които следвало да бъдат
предприети от ЧСИ Х. за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния
лист.
Твърди, че след образуване на изпълнителното дело по него са
извършени следните изпълнителни действия: на 18.11.2013 г. бил наложен
запор върху банковите сметки на ищеца; на 15.12.2013 г. в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД е наложен запор на банковата му, но в последната нямало
наличност; на 20.10.2014 г. бил насрочен опис на движими вещи; на
04.11.2014г. била изготвена покана за принудително изпълнение опис на
движими вещи; на 07.12.2016 г. била изготвена покана за принудително
изпълнение опис на движими вещи; в началото на 2018 г. било предприето
последното изпълнително действие, годно да прекъсне теченето на
погасителната давност за вземанията.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство, от ищеца са
постъпвали плащания през 2014 г. и 2017 г., като не разполага с конкретна
информация как тези плащания са разпределени по отделните пера от ЧСИ
/какви суми са разпределени за такси и разноски, за лихви и респ., за
погасяване на главницата/. По информация на служители на ЧСИ, към
момента на депозиране на настоящата искова молба, непогасеното задължение
за главница по изпълнителния лист възлизало на сумата от 242,34 лв. от общо
334,96 лв. /процесната сума/.
Счита, че не дължи на ответното дружество сума в размер на 242,34 лв.,
представляваща част от 334,96 лв. – главница, за която е издаден
изпълнителния лист от 14.08.2013 г. по ЧГД №****/2013 г. по описа на РС-
Русе в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Русе, въз основа
на който е било образувано изп.д. №**** по описа на ЧСИ И.Х.. Заявява, че
същата не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасена с
изтичането на предвидения в закона давностен срок, който в случая е общия
петгодишен. Същият бил изтекъл в началото на 2023 г., тъй като последното
изпълнително действие, годно да прекъсне давността е извършено в началото
на 2018 г. Оригиналът от изпълнителния лист и понастоящем се намирал по
изпълнителното дело, а за давността съдия изпълнителя не следял служебно.
При това положение у ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
2
установителен иск по чл.439 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът В. Р. Ц. с ЕГН ********** не дължи на
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе с ЕИК
*********, сумата от 242,34 лв. /двеста четиридесет и два лева и тридесет и
четири стотинки/ - част от 334,96 лв. -главница, за която е издаден
Изпълнителен лист от 14.08.2013 г. по ЧГД №****/2013 г. на РС-Русе, поради
изтекла давност. Претендира разноски.
Въпреки предоставената им възможност, в рамките на предоставения
срок по чл. 131 от ГПК, ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр.
Русе с ЕИК ********* не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище от упълномощената адв. К. Б. от РАК,
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Представя списък на
разноски по чл. 80 от ГПК. Претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът в съдебното заседание се представлява от упълномощения
адв. С. Д.. Признава иска, като заявява, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на иска. Заявява, че вземането по изпълнителния лист е
изтекло по давност, тъй като последното изпълнително действие е от 2018г. и
претенцията по него няма как да бъде упражнена, като по изпълнителното
дело била настъпила перемция. В тази връзка моли съда да постанови
решение с което на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи разноските на
ищеца, доколкото ответника не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Не се оспорва от страните, а и от приложеното копие по изпълнително
дело № ********* по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№***, с район на действие
Окръжен съд – Русе се установява, че по ч.гр.д. №****/2013г. по описа на
Районен съд- Русе бил издаден изпълнителен лист от 14.08.2013г., с който
ищецът в настоящото производство В. Р. Ц. с ЕГН ********** бил осъден да
заплати на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Русе следните суми: сумата от 334,96 лв. – главница за неплатена консумирана
3
вода за периода от 19.04.2012 г. до 15.03.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.06.2013 г. до изплащане на главницата, лихва за забава в
размер на 14,62 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 02.05.2013 г., както и 49,00
лв. – разноски по делото.
Въз основа на описания изпълнителен лист ответното дружество подало
молба до ЧСИ И.Х. вписан под № *** в Камарата на частните съдебни
изпълнители, с район на действие Окръжен съд - Русе, молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника В. Р. Ц. с ЕГН **********. Молбата е
депозирана пред съдебния изпълнител на 3.10.2013 г., като в същата са
обективирани искания на взискателя за извършване на справки и са посочени
изпълнителни способи - запори и възбрани на всяко открито имущество на
длъжника в резултат на извършените справки.
По образуваното изпълнително дело № ****/2013г. по описа на ЧСИ
И.Х. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение, като едновременно с това е предприел и действия по
принудително изпълнение – на 18.11.2013г. наложил запор върху банковите
сметки на длъжника в Райфайзенбанк; на 18.12.2013 г. е насрочил опис на
движими вещи в дома на длъжника с адрес гр.Русе; на 22.01.2014 г. е насрочил
опис на движими вещи в дома на длъжника с адрес гр.Русе; на 01.12.2014 г. е
насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника с адрес гр.Русе, както и
на дата 20.02.2017 г. С молба от 07.03.2017 г. взискателят е поискал налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и опис и
изнасяне на публична продан на движимо имущество. Последното
изпълнително действие е налагане на запор от ЧСИ върху банковите сметки на
длъжника на 28.03.2018 г.
С постановление от 04.05.2024 г. по описа на ЧСИ И.Х. изпълнителното
производство по изпълнително дело № ****/2013г. било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- настъпила перемция.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск. Искът по чл. 439, ал.
1 ГПК е предоставена на страните, в рамките на изпълнителния процес,
възможност за оспорване на предприетото срещу длъжника изпълнение по
конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание,
изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се
4
основава на непреклудирани от силата на присъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В случая предявеният иск е допустим. Настоящият съдебен състав
приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на вземането, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има
образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е
съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден
изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение.
Доколкото в случая правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи,
то заведеният отрицателен установителен иск е допустим независимо от
наличието или липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането към момента на предявяването му. Безспорен е интересът на ищеца
от осуетяване възможността за предприемане на принудителни изпълнителни
действия спрямо него или от иницииране ново изпълнително производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно
ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като
предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже,
че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията –
предмет на изпълнителния лист. В настоящия случай ответното дружество не
оспорва предявения иск по същество. Според приетото в Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие, изграждащо съответния
изпълнителен способ, давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, а според приетото Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по
т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела давност не е текла
до 26.06.2015 г. ако те са образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Следователно указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.,
5
ОСГТК на ВКС, следва да се прилагат от постановяването му, вкл. за
неприключилите и висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни производства, но
не и за приключилите. Настоящият казус е такъв – изпълнителното
производство е образувано на 03.10.2013 г., а последното изпълнително
действие годно да прекъсне давността по изпълнителното дело е от 28.03.2018
г. След тази дата други изпълнителни действия не са извършвани, а с
постановление от 04.05.2024 г. ЧСИ И.Х. е прекратил изпълнителното
производство по изпълнително дело № ****/2013г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК- настъпила перемция. Съдът, съобразявайки липсата на
предприемани и извършени изпълнителни действия повече от пет години след
дата 28.03.2018 г., както и с оглед на това, че ответникът не оспорва
фактическите твърдения и сочи, че признава, че е изтекла погасителната
давност, счита, че предявеният иск е основателен. Признанието от страна на
ответника на факт, който е неблагоприятен за ответника, трябва да бъде
отчетен от съда при постановяване на съдебното решение. Когато и двете
страни признават, че вземането не може да бъде реализирано чрез способите
на принудително изпълнение, съдът счита, че следва да постанови решение, с
което да уважи предявения отрицателен установителен иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно изхода на спора право на
разноски се поражда в полза на ищеца. Неоснователно е искането на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
присъждане на разноски в полза на ищеца, поради това, че е признал иска и не
е дал повод за завеждане на делото. Действително ответникът не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, включени в
предмета на доказване, но съдът намира, че не е налице и следващата и
изискуема от закона предпоставка при условията на кумулативност за
уважаване на искането, а именно ответникът да не е дал повод за образуване
на делото. Последното не се установява от приетото по делото изпълнително
производство, доколкото изпълнителния лист се намира в изпълнителното
дело и няма пречка с него да бъде образувано ново изпълнително
производство. Трайно установено в практиката на ВКС сочи, че ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес
да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При
6
такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и
разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване
несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с
изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз
основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е
настъпила перемпция /в този смисъл Определение № **** от 15.05.2024 г. по
ч. гр. д. № ***/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и Определение № **** от
27.10.2023 г. по гр. д. № ****/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.
Предвид това и изхода на делото, и като съобрази, че ищеца претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 80,00 лева разноски
по делото,сбор от сумите – 50,00 лева за заплатена държавна такса, 24,00 лева
– такса за препис по изп.д. и 6,00 лева – такса за издаване на удостоверение от
ЧСИ. Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в
размер на 400 лева. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ
по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото е приложимо правилото на чл. 7, ал.
2, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. С оглед на горното в
полза на адв. К. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр.
Русе с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Добруджа“ 6, представляван от Илиан Лоренов Милев – управител, че В. Р.
7
Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.Русе, ул.********** не дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе с ЕИК ********* сумата от
242,34 лв. /двеста четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ - част
от 334,96 лв. -главница, за която е издаден Изпълнителен лист от 14.08.2013 г.
по ЧГД №****/2013 г. на РС-Русе, поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Добруджа“ 6,
представляван от Илиан Лоренов Милев – управител да заплати на В. Р. Ц. с
ЕГН **********, с адрес гр.Русе, ул.**********, сумата от 80,00 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Добруджа“ 6,
представляван от Илиан Лоренов Милев – управител да заплати на адв. К. И.
Б. сумата от 400,00 лева на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8