РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Павликени, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20224140100211 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1,
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
Ищецът „Е. С,“ АД, чрез пълномощник – адв. И.А. от **АК, излага в исковата си молба, че
за имот в с. Л., № *** има ел. захранване по клиентски № ********** и абонатен номер №
***, за който в периода 01.11.2020 год. – 29.11.2021 год. по 13 бр. фактури е начислена
сумата от 3664,98 лв., съставляваща такса мощност, която не е заплатена. Начислена била и
лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 14.02.2022 год. общо в размер на
246,98 лв. Твърди, че е предоставена услугата достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност 375 Квт, при която цената се фактурира от крайния снабдител, а той се
разплаща с оператора на разпределителната мрежа. Обектът бил с предназначение небитови
нужди и след промените в чл.94а от ЗЕ от 01.10.2020 год. отпаднал от кръга клиенти на
крайния снабдител по общите му условия, поради което счита договорът за този обект за
прекратен ех Lege, а абонатът е следвало до 30.09.2020 год. да сключи договор с търговец на
свободния пазар, а ако не го е строил – с досегашния доставчик при условия за търговия, а
не за обществено снабдяване. Твърди, че ответниците не са сключили договор с търговец на
свободния пазар, нито с ищеца типов договор, поради което получават и дължат плащане за
ел. енергия на последния по пазарните му цени. Процесните суми са формирани само от
стойност на мрежови услуги и не включват стойност на потребена енергия. Не оспорва, че
ответниците са придобили имота през месец Май 2020 год. Твърди, че е депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените
1
суми, като било образувано Ч.Гр.д. №***/2022 год. по описа на РС - ***. Районният съд
уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение, която била връчена по ред
на чл., 47, ал.5 ГПК.
Ответниците по делото, чрез упълномощения си защитник, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорват да са ползвали услугите на ищеца за процесния имот в с. Л., да са
имали изобщо сключен договор с ищеца за процесния период, да са имали достъп до ел.
енергия в имота в процесния период. Отричат цитираните в ИМ абонатен и клиентски
номер да са се водили на някой от ответниците, които липсват като имена и в процесните
фактури, а абонат е „В.-***“ ЕООД. Твърдят, че след като са закупили имота, са предприели
действия по възстановяване на ел. захранването, сключили са договор с ищеца, с техен, нов
абонатен номер. За да бъде реално възстановено захранването били принудени от ищеца да
заплатят сумите, дължими от предходния му собственик и абонат общо в размер на 5250,08
лв., но продължават да нямат ел. енергия в имота. Считат исковете за неоснователни поради
липса на облигационно правоотношение между страните по посочения в ИМ договор,
алтернативно – поради плащане. В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си
представител оспорват предявените искове, претендира за разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Исковете са предявени с редовна искова молба пред компетентен, съобразно правилата за
родовата и местна подсъдност съд, от надлежно упълномощено лице, след заплащане на
дължимата държавна такса, поради което са процесуално допустими. Развила се е предходно
съдебно производство - по реда на чл. 410 от ГПК, като в полза на ищеца „Е. С.“ АД е
издадена Заповед № **/21.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, срещу ответниците Н. П. И. и С. Й. С. за сумата 3654,98 лв. главница за незаплатени
мрежови услуги по 13 бр. фактури за периода 07.12.2020 год. – 03.12.2021 год., 246,98 лв.
мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 14.02.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.02.2022 год. до окончателното изплащане, както и 128,04 лв.
разноски. Двамата длъжници са депозирали в срок възражения по чл.414 от ГПК,
кредиторът е уведомен за това, поради което е предявил настоящите установителни искове в
срок.
Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *, Том *, рег. № ***, НД № ***/2020 год. (на лист 26 от делото),
ответниците са придобили имота, а именно: Промишлена сграда, едноетажна, с площ 726 кв.
метра с идентификатор № *** построена в Поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л., община ***; Селскостопанска сграда,
едноетажна, с площ 219 кв. метра, с идентификатор № *** построена в Поземлен имот с
индетификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л., община
***, като се сочат за купувачи Н. П. И. и С. Й. С., а за продавач Т. Д. М. и К. С. М.
Владението на имота е предадено от датата на подписване на НА – 28.05.2020 год.
От представените по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към 14.02.2022
2
год. на името на трети лице – „В.-***“ ЕООД с кл. номер ********** и аб. номер ***, е
видно, че същите съвпадат с клиентски и абонатен номер от процесните фактури, като на
същото име е изготвеното извлечение за фактури и плащания на листи 11 и 12 от делото. На
името на „В.-***“ ЕООД са генерирани и самите фактури, представени по делото. Според
посочените документи по партидата на дружеството са начислени дължими суми по 13 броя
фактури, издадени в периода 07.12.2020 год. – 03.12.2021 год., с общо дължими суми по тях
в размер на 3654,98 лв., които са изцяло неплатени. Върху тези суми е начислена лихва към
14.02.2022 год. в размер на 246,98 лв. Видно от справката за потребление на същия абонат
към 11.03.2022 год. към аб. номер е заведен електромер № ***, като за последните 33 месеца
е отразена консумация само за месец Май и месец Септември 2019 год., месец Ноември и
Декември 2019 год., месец Март 2020 год., от месец Юни – месец Август 2020 год. и месец
Юли до месец Септември 2021 год. Самите фактури, предмет на делото е отразена нулева
консумация на ел. енергия и е начислена единствено такса за достъп до разпределителна
мрежа на база предоставена мощност, която е в следните размери: 277, 15 лв. с ДДС за
месец Ноември 2020 год., 286,39 лв. с ДДС за месец Декември 2020 год., 286,39 лв. с ДДС за
месец Януари 2021 год., 258,68 лв. с ДДС за месец Февруари 2021 год., 286,59 лв. с ДДС за
месец Март 2021 год., 277,15 лв. с ДДС за месец Април 2021 год., 277,15 лв. с ДДС за месец
Юни 2021 год., 289,67 лв. с ДДС за месец Юли 2021 год., 289,56 лв. с ДДС за месец Август
2021 год., като последните два месеца има начислени суми под 1 лв. за потребление, 280,34
лв. с ДДС за месец Септември 2021 год., 289,19 лв. с ДДС за месец Октомври 2021 год.,
270,53 лв. с ДДС за месец Ноември 2021 год. Не е представена фактура за месец Май 2021
год.
Ищецът не е представил договор с посоченото дружество, което е задължено лице по
процесните фактури. Не твърди и не доказва да е имал сключен индивидуален договор с
ответниците по делото за процесния период. По делото ответната страна е представила
договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на ЕРП „С.“
АД от 11.03.2022 год. По силата на този договор ищецът поема задължението да предостави
на ответника С. Й. С. в качеството на ползвател за обект с местонахождение с. Л., община
***, аб. номер ***, с предоставена мощност 375 кВ на основание чл.29, ал.1 и 3, във вр. с
чл.14, ал.2, т.1 от ПТЕЕ и заявление от 08.03.2022 год. достъп и пренос на електрическа
енергия. Ползвателят се определя като краен клиент присъединен към
електроразпределителната мрежа, който няма сключен договор за комбинирани услуги по
смисъла на чл.20 от ПТЕЕ. В договора са дадени определения на понятията „мрежови
услуги“, „достъп“ и „пренос на ел. енергия“. Съгласно чл.2 от договора, същият има срок на
действие от подписването му до сключване от ползвателя на комбиниран договор по
смисъла на чл.20 от ПТЕЕ. За да бъде подписан този договор ответниците твърдят, че са
били принудени да погасят задълженията водещи се на същия абонатен номер, преди те да
станат абонати на ищеца и е представено платежно нареждане от 04.03.2022 год. за сумата
от 4030 лв., платени от сметка на ответника С.С. по сметка на ищцовото дружество, с
посочено основание неплатени суми по процесните абонатен и клиентски номер.
3
Ответниците са заплатили и допълнително четири суми по четири броя квитанции за
неустойки, начислени на името на „В.-***“ ЕООД, които са представили по делото, като
оригиналите се намират в тях като платци. Същите са за: заплатени 237,25 лв. като дължима
сума и неустойка по квитанция ФМ ***, 278,57 лв. като дължима сума и неустойка по
квитанция ФМ ***, 300,04 лв. като дължима сума и неустойка по квитанция ФМ *** и
404,32 лв. като неустойка за просрочие по ЛМ ***. Всички суми са заплатени на 30.03.2022
год.
Видно от Писмо получено на електронна поща на ответника Н. И. от „Е. С.“ АД с дата
29.03.2022 год., същото е в отговор на искане за смяна на ползвател на абонатен номер ***.
С писмото ответникът е уведомен, че на основание чл.102а, ал.5 от ПТЕЕ е постъпило
мотивирано възражение относно смяната на ползвател от настоящия доставчик без да се
посочва кой е той. Определен е срок за отстраняване причините за възражението до
30.03.2022 год.
Относно спорното обстоятелство дали ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си
и е предоставило достъп до електропреносната мрежа за процесния имот, не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца. За същото обстоятелство е изслушан свидетел С. К. М.,
който е свидетел на обитаването и ползването на имота, преди същият да бъде придобит от
ответниците. Свидетелят се явява син на управителя на Дружеството „М. ***“ ЕООД, които
са били собственици на имота около месец – два и са го продали на ответниците. В
показанията си дава сведения, че сградата представлява бивша тъкачница – празно хале, в
което няма прокарани ток и вода. Налично е вътрешно окабеляване, което никога не е
ползвано в негово присъствие, тъй като няма ел. табло в обекта, което да захранва тази
вътрешна инсталация. Свидетелства, че в помещение към халето са налични два – три
оголени кабела, излизащи от стената по които не протича ток. Най-близкия трафопост
отстои на 30 – 40 метра от сградата и няма данни да е свързан с нея и да подава захранване
към вътрешна ел. инсталация.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК предмет на делото са искове
за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 и сл. ГПК. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост
от това по делото да се установи, че е породено облигационно отношение между страните по
делото. Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на основанието, от което произтичат претендираните вземания за главница
и лихви, техния размер, че ответниците са имали качеството на потребител на електрическа
енергия за процесния период и обект, и че реално им е доставена посочените в процесните
фактури услуга – мощност.
Въпреки разпределението на доказателствената тежест от съда, ищецът не е ангажирал
доказателства относно установяването изпълнението по съществуващото между страните
облигационно отношение свързано с осигуряване на достъп до елетропреносната мрежа е ел.
енергия с определена мощност за фактурирания период. Не се установи договорна
4
обвързаност между страните за този период. Самите счетоводни документи и записванията в
книжата на ищеца са по партида на друго лице – търговско дружество, но горното касае
изобщо захранване до обекта по процесния абонатен номер.
Страните не спорят и е известно, че ответното дружество притежава лицензия по чл. 39 ЗЕ
да е краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна България,
където са разположени и обектите на ищеца. Като такъв, същият е и Доставчик от последна
инстанция за посочената територия. Съгласно чл. 39, ал. 6 ЗЕ, Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали
друг доставчик, или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента
причини, се издава на т. 2- лицензианти за дейността снабдяване с ел. енергия от краен
снабдител - за клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за
територията на действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен
снабдител. В чл. 95а, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че доставчикът от последна инстанция
осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат
клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, т.е. които имат обекти, присъединени
към електроразпределителната мрежа на ниво, различно от ниво ниско напрежение, до
избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по
независещи от крайния клиент причини. При тълкуване на тази разпоредба се налага
изводът, че винаги когато обектът, притежаван от един правен субект, е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, и този субект, който има
качеството на небитов клиент на електрическа енергия, не е сключил договор с избран от
него доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, той по силата на
закона се счита обвързан в облигационни отношения с доставчикът от последна инстанция,
който е длъжен да достави електрическа енергия до неговите обекти. Това правило е
предвидено в закона с оглед на това, че снабдяването с електрическа енергия на тези обекти,
които са присъединени към електроразпределителната мрежа, е услуга, която е от обществен
интерес и нейното предоставяне трябва да се обезпечи винаги, дори и тогава, когато
крайният клиент не е упражнил правото да избере доставчик на електрическа енергия и да
сключи договор с него, в който по волята на страните по сделката да бъдат определени
правата и задълженията, които ще възникнат за тях. на тези разпоредби се позовава и
ищецът.
Основание за дължимост от ответника на претендираните за предоставени мрежови услуги,
е разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която, клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец, а когато няма сключен договор с такъв за процесния обект нито към 01.10.2020 г.,
нито към настоящия момент, не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на
ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), то след тази дата обектът със съответния
абонатен номер се счита за служебно преминали към ищцовото дружество в качеството му
на Търговец на свободен пазар. А съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, клиенти, регистрирани на
пазара по свободно договорени цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
5
съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор. Няма спор по делото, че за процесния период не са
начислявани дължими суми за потребена енергия, за мрежови услуги, достъп до
електропреносната мрежа, пренос по електроразпределителната мрежа, акциз и надбавка за
фактор мощност по НРЦЕЕ, поради липса на потребление на ел. енергия в обекта за
периода. За посочения период, видно от представените писмени документи, е начислявана
само сума за мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа“, изчислена на база
предоставена мощност 375 кВт.
Дължимостта на мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа“, за разлика от
останалите мрежови услуги /достъп ВН, пренос ВН и пренос НН/, не е поставена в
зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната. Нормата на чл.29, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия и формулираното Решение Ц-29 от 01.07.2020
г. на КЕВР, за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, сочат, че
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. В настоящия случай не е доказано обаче капацитет от
електроразпределителната мрежа на ищеца изобщо да е резервиран /ангажиран/ от обект на
ответниците. Задължението на абоната е пряко следствие от задължението на оператора на
електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/ съответната
предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време. Абонатът е освободен
от това задължение ако не е налице присъединяване към електроразпределителната мрежа,
каквото в настоящия случай не се доказа да е имало за процесния период. В подкрепа на
този извод са и последващите действия на двете страни – кореспонденция във връзка със
заявление за присъединяване. Отделно от това процесните фактури не са издадени на
ответниците и в този смисъл не доказват никакви обстоятелства в отношенията на ищеца с
тях. Не бе доказано закупените от ответниците постройки да са именно отнесените към
процесния абонатен номер, да имат връзка с мрежата на ищеца, а самите ответници
категорично не са абонати на този адрес за процесния период.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцовото дружество не проведе успешно доказване
за дължимост на сумите за главница, начислени по процесните фактури, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД неоснователна е и акцесорната претенция за сумата от 246,98
лева, мораторната лихва за забава, начислена върху всяка една от претендираните фактури в
периода от падежа на същите до 14.02.2022 год.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 550лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. С.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано заедно от всеки двама А. А. К., Р. Г. Л., Г. К., чрез процесуалния си
представител адв. И.Й. А. от **АК срещу Н. П. И., с ЕГН ********** от гр. *** и С. Й. С.,
с ЕГН ********** от гр. ***, искове по чл. 422, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
относно установяване съществуване на вземанията за сумите: 3664,98 лв., съставляваща
такса мощност, лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 14.02.2022 год.
общо в размер на 246,98 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 11.04.2022 год. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № **/21.02.2022 год. по ЧГр. дело №
***/2022 год. по описа на Районен съд ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ исканията на „Е. С.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано заедно от всеки двама А. А. К., Р. Г. Л., Г. К., чрез процесуалния си
представител адв. И.Й. А. от **АК за присъждане на разноски по заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
заедно от всеки двама А. А. К., Р. Г. Л., Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. И., с ЕГН **********
от гр. *** и С. Й. С., с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 550лв. /петстотин и петдесет
лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7