РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Кюстендил, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520102274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл.415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба от "Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощник юрк. Б.
Д., против М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.*, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1635/2024 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, както следва: 9394,20 лева главница за периода от
20.02.2022 г. до 20.08.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 11.06.2024г. - дата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 3003,08 лева договорна лихва за
периода от 20.02.2022г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
11.06.2024 г.- дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост;
2661,27 лева - обезщетение за забава считано от 21.02.2022г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски, направени в заповедното и в настоящото
производство.
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че на
09.11.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл.99 от ЗЗД
1
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България и ищцовото
дружество, по силата на който вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит № **** от дата 03.09.2019 г. между ответницата и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България било прехвърлено изцяло в
полза на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви, като самият договор съдържал клауза, която давала
право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, а
длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-УПИ-СБНП/****
- **** от 26.08.2024 г., изпратено до него с известие за доставяне от името на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Иска се, в случай, че съдът прецени нуждата от представяне на
Приложение 1 в цялост, ищецът да бъде уведомен с нарочен акт на съда за
това, както и с настоящата искова молба да бъде връчено на ответника копие
от уведомлението за извършената цесия. Отправени са и искания за връчване
на уведомлението в случаи, ако ответникът не бъде открит на установен по
делото, адрес.
Сочи се още, че на 03.09.2019 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, в качеството му на кредитор и М. Д. Й., в
качеството й на кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит № ****, като били спазени разпоредбите на ЗПК, а размерът на
предоставения кредит бил – 12 000 лева. Застрахователната премия била
уговорена в размер на 4 320 лева. Общата стойност на плащанията по кредита
била в размер на 24 265,92 лева, като договорната лихва била уговорена от
страните в размер на 7945,92 лева. Редът и условията, при които кредиторът
бил отпуснал кредита се уреждали от процесния договор за кредит.
С оглед сключения между страните договор, кредитополучателят се бил
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2027 г., на 96 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 252,77 лева, при първа
погасителна вноска - 20.09.2019 г., съгласно погасителен план към процесния
договор. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
20.08.2027 г. /дата на последна погасителна вноска/, но доколкото
кредитополучателят не бил изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът бил приел, че по отношение на вземанията
била настъпила предсрочна изискуемост. Въпреки съдържанието на
цитирания в исковата молба чл.5 от Условия към договора за кредит, до
длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен за
предсрочната изискуемост, считано от дата 11.06.2024 г. На длъжника била
начислена и лихва за забава за периода от 21.02.2022 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, която била в общ размер на 2661,27 лева, като за
периода 13.03.2020-14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка.
Във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
съдът бил уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч.гр.д. 1635/2024 г.
по описа на КРС, била издадена заповед за изпълнение, срещу която
2
длъжникът подал възражение, което обусловило правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1635/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както следва: 9394,20 лева
главница за периода от 20.02.2022г. до 20.08.2027г., по отношение на която е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.06.2024г.- дата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 3003,08 лева
договорна лихва за периода от 20.02.2022г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 11.06.2024г.- дата на получаване на уведомление за
предсрочна изискуемост; 2661,27 лева - обезщетение за забава считано от
21.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените в настоящото и заповедното
производство, разноски.
Направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК срещу разноски над
минималния адвокатски хонорар на насрещната страна, като се възразява и за
липса на основание за предоставяне на безплатна правна защита на длъжника.
Иска се да бъдат дадени указания на ответника да посочи банкова сметка, в
случай че ищецът бъде осъден на разноски.
В исковата молба, в условията на евентуалност, са предявени и
осъдителни искове за горепосочените суми, като в молба вх.№
13388/21.11.2024 г. е заявено, че същите не се поддържат.
Отправени са доказателствени искания и са представени писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба.
Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Твърди се, че процесният договор бил нищожен на основание
чл.10,ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона
форма.
Сочи се, че било нарушено изискването договорът да е написан по ясен
и разбираем начин като всички негови елементи да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Твърди се, че договорът е нищожен и на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен
единствено като процент, без изрично да са описани данните послужили за
неговото изчисляване. Не било ясно как посоченият годишен лихвен процент
по заема се съотнася към ГПР, а описаните в договора такси, в това число
възнаградителна лихва, такса разглеждане и застраховка, водели до различен
от посочения размер на ГПР, който надвишавал предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК
максимален размер и водело до нищожност на договора. В договора не било
записано и каква е договорната лихва, който заемателят следва да заплати,
както и условия за прилагане на ГЛП, общият размер на дължимата за срока
3
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита. Нямало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита,
кои компоненти били включени в него и как се формирал той, което
противоречало на императивните изисквания на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4
от ЗПК. Описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва, такса разглеждане и застраховка) водели до различен размер на ГПР от
посочения. Такса ангажимент и застрахователна премия не били включени в
ГПР.
Сочи се, че кредиторът не престира реална услуга срещу залегналата в
договора „такса ангажимент“, а упражнява задължението си да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя. Размерът на тази такса не бил
включен в ГПР, въпреки че по своята същност представлява печалба за
кредитора. Заявява се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД. Развиват се подробни съображения в насока, че посочването в
договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните, представлява заблуждаваща търговска практика и може да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР.
Заявява се, че клаузите на процесния договор не са формулирани по ясен
и недвусмислен начин, в нарушение на ЗЗП, и не позволяват на потребителя
да прецени икономическите последици. Не били спазени и изискванията на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В договора не била посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Налице били
явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен и ответницата
дължи по него връщане само на чистата главница в размер на 12 000 лева като
се заявява, че съответно се оспорва размерът на дълга.
Релевирано е възражение за нищожност на целия договор, като
ответницата дължала по него връщане само на чистата главница, която в
процесния случай била 12 000 лева, като съответно се оспорва размера на
дълга.
Направено е и възражение за прекомерност в случай, че претендираното
от ищеца адвокатско/юрисконсултско възнаграждение в над минималното
такова.
В хода на съдебното дирене ищцовото дружество не изпраща
представител в проведените открити заседания. В писмени молби
процесуалният му представител заявява, че поддържа исковата молба, оспорва
отговора й, като излага подробни съображения относно възражението за
размера на шрифта на процесния договор, както и становище по отношение на
ГПР, и относно твърдението за извършени плащания.
Ответницата не се явява лично в проведените открити съдебни
заседания и не се представлява. От пълномощника й са подадени молби по
хода на делото, с които се поддържа отговора на исковата молба и
становището за нищожност на процесния договор.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Пред съда е
4
изслушано вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1635/2024 г. на КРС се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
931/19.07.2024 г., по силата на която длъжникът М. Д. Й., ЕГН **********
била осъдена да заплати на заявителя и настоящ ищец „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, сумите, както следва: 9394.20 /девет
хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева,
представляващи главница за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2027 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
11.06.2024 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на
03.09.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и М.
Д. Й., прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България по силата на Приложение № 1 от дата 09.11.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД; договорна лихва в размер на
3003.08 /три хиляди и три лева и осем стотинки/ лева за периода от 20.02.2022
г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 11.06.2024 г. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.; обезщетение за
забава в размер на 2661.27 /две хиляди шестстотин шестдесет и един лев и
двадесет и седем стотинки/ лева, считано от 21.02.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г., като за периода от 13.03.2020 г.
– 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение
на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски –
301.17 /триста и един лев и седемнадесет стотинки/ лева държавна такса и 50 ,
00 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена
на длъжника ответник в настоящото производство на 31.07.2024 г. и същата
дата. последният депозирал възражение, за което заявителят бил уведомен на
19.08.2024 г., като му била указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, въз основа
на което на 18.09.2024 г. е подадена исковата молба, инициирала образуването
на производството по настоящото дело.
Безспорно между страните по делото е, че на 03.09.2019 г. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, в качеството му на кредитор
и М. Д. Й., в качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за
потребителски кредит № ****.
Съгласно този договор, на кредитополучателя е отпусната заемна сума в
размер на 12 000 лева при 96 погасителни вноски, всяка от които по 252,77 лв.
с дата на първо плащане – 20.09.2019 г., дата на последно плащане –
20.08.2027 г. при договорен лихвен процент от 14,05 % и ГПР от 16,26%.
5
Общата сума за погасяване се равнява на 24 265,92 лв. Договорена е и такса
ангажимент в размер на 420 лева.
Сключен е и договор за застрахователно посредничество с посредник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“. Размерът на
застрахователната премия е 45 лв. месечно, определен съгласно приложен
Сертификат № *** за размер и срок на договора – над 10 000 лв. и до 30 000
лв., включително – 0,375% месечно.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между ищеца като цесионер и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ и Приложение №1 към същия от 09.11.2022 г. процесното
вземане е прехвърлено в общ размер на 13 25,88 лв., в т.ч. 9 394,20 лв. –
остатък от главницата, 3 653,08 лв. – договорна лихва, 209,60 лв. – лихва за
просрочие. Видно от уведомително писмо изх. № УПЦ/УMR-
С-БНП/PLUS-**** и известие за доставянето му /л.47 от делото/ ответницата
е уведомена за извършената цесия, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От заключението по допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх. №3961/02.04.2025г., допълнено със заключение вх. №
7020/17.06.2025г. се установява, че съгласно представено копие на платежно
нареждане с № 0000055044017 от 04.09.2019г. по сметка ***** в „Първа
инвестиционна банка“ с титуляр ответницата М. Д. Й. е преведена сума в
размер на 11 580 лв. /12 000 лв.-420 лв. такса ангажимент/ с основание „Съгл.
Договор ****“. Според експерта непогасената главница по договора е в размер
на 9 394,20 лв. като остатък от предоставената главница от 12 000 лв.,
намалена с платена главница в размер на 2 740,80 лв., и с прибавяне на сумата
от 135 лв. – дължими 3 вноски за застраховка по 45 лв. Дължимата договорна
лихва е определена в размер на 3 003,08 лв., като 650 лв. са внесени след
датата на цесията. Обезщетението за забава върху главница от 9 394,20 лв. е в
размер на 2 661,92 лв. Обезщетението за забава от датата на първата неплатена
вноска – 21.02.2022г. до датата на подаване на исковата молба – 18.09.2024г. е
2 928,20 лв.
Посочено е, че сумата по кредита е предоставена по банков път на
кредитополучателя. Експертът заявява, че при размер на кредита 12 000 лв.,
лихвен процент 14,05, при 96 бр. месечни вноски, с включена такса
ангажимент – 420 лв. и застрахователна премия 45 лв. месечно, годишният
процент на разходите би бил 23,787%.
Останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото, не
променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат
подробно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, с правно
основание по чл.240, ал.1 и ал.2, във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 във вр. чл.99
от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземанията, заявени по
реда на чл. 410 ГПК.
6
Допустимостта на установителния иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК
зависи от наличието на идентичност между страните, основанието, предмета и
вземането, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение. Констатира се
идентичност на вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение, с тези
които са предмет на настоящото дело, по размер и основание. В конкретния
случай съдът приема, че е налице идентичност с вземането, установено със
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1635/2024 г. по описа на КРС и същото
се отнася за периода, посочен и в заповедта за изпълнение, тоест исковете се
явяват допустими, депозирани в срок и от лице, имащо правен интерес от
предявяването им.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на
ищеца да установи вземанията си както по основание, така и по размер -
претендираните суми, дължими за посочените периоди и произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит, т.е следва да бъде доказано от
страна на ищеца наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между него и ответника, произтичащо от договора за
потребителски кредит № ***** г., както и че същият е сключен при сочените в
исковата молба, съдържание, условия и падежи, изпълнение на задълженията
си по договора и в този смисъл реалното предоставяне на процесната сума на
кредитополучателя, изискуемостта на вземанията, техния размер за процесния
период, също така и наличието на валидно цесионно правоотношение, по
силата на чиито правни последици обосновава активната си легитимация по
иска, респ. съобщаването му на длъжника-ответник и датата, на която това е
станало, както и връчване на уведомление/покана на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост, датата на която е станало. По иска с правно
основание с чл. 86 от ЗЗД, да докаже възникването на главен дълг, неговата
изискуемост, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е възложено да докаже погасяване на дълговете
на падежите, както и всички факти, които изключват, унищожават,
прекратяват или погасяват претендираното право. Съдът е указал на страните
и за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства.
На първо място, съблюдавайки задължението си по чл.7, ал.3 ГПК да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени
с потребител, какъвто е и настоящият случай, съдът следва да се произнесе по
валидността на процесния договор за потребителски кредит № ***.
По делото е установено наличието на заемно правоотношение между
страните, изпълнение на задълженията на праводателя на ищеца по тях –
предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на
ответника за връщане на сумите в уговорените срокове.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Към момента на
сключване на процесния договор е действал ЗПК / обн. ДВ бр. 18/05.03.2010 г.
/, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит,
както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена
категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният
договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и
7
всички техни предписания са обвързващи за страните.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7);
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на последиците
й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“ и ответника, съдът приема, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
В разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК е поставено изискване в
съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания,
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и
условия /брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на
плащанията, размер на годишния процент на разходите и размер годишния
лихвен процент/. Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
8
посочения в договора ГПР/. Следва да се посочи още, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм за образуване е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, към момента на
сключване на договора, са неизвестни за заемателя.
Вярно е, че в договора е посочен е размерът на съответните плащания и
срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е
задължението за лихви, като такива се предвиждат в договора. Не става ясно
как се формира месечната погасителна вноска, т. е. в стойността на всяка една
от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на
други предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент,
от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Поради това съдът прие, че по същество в конкретния случай липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както
лихвеният процент, така и годишен процент на разходите са определени като
фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва, такса ангажимент и застраховка. Неясно
остава дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска
или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва
тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за
изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй
като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата.
Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е
процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира
своя контрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и
за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и
каква част представлява т. нар. "оскъпяване" на кредита.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл.10, ал. 1 и чл. 11
ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Поради неспазване на посочените законови изисквания, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на
договора, както вече беше посочено, съдът следи и служебно.
9
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това съдът
прие, че по процесния договор ответникът дължи 9394,20 лева главница за
периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2027 г. Към настоящия момент предсрочната
изискуемост е надлежно обявена на длъжника. Други суми по договора не се
дължат. Ответникът не дължи възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй
като предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва
исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена
от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава
ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и обезщетение за забава
за исковия период.
По разноските:
При този изход на спора – частично уважаване на исковете, съдът на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди на ищеца претендираните в
заповедното и исковото производства, разноски, съразмерно с уважената част
на иска.
Доказаните в заповедното производство по ч.гр.д. № 1635/2024 г. на КРС
разноски възлизат на 351,17 лв. В исковото производство ищецът е доказал и
претендира възмездяването на разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Доказаният им размер се
равнява на 715,17 лева като съдът определя юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство пред исковия съд в размер
на 100 лева, съгласно чл.25 от НЗПП.
Общо на ищцовото дружество с настоящото решение ще бъдат
присъдени разноски в размер на 665,18 лева, съразмерно на уважената част от
исковете – 62,38 %.
На ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Такива се претендират едва с постъпила след приключване на устните
състезания молба с вх.№ 7447/26.06.2025г., депозирана преди последното
открито заседание, а списък на разноските по чл. 80 ГПК е приложен с молба
вх. № 2532/28.02.2025г. Доказано сторени от ответницата са разноски в размер
на 164 лв. за възнаграждение на вещото лице изготвило експертиза по делото.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС за
пълномощника на ответницата, представляващ я в хипотезата на чл.38 от
ЗАдв.
На ответника с настоящото решение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете – 37,62%, ще бъдат присъдени разноски в размер на 61,69 лева.
Разноските не подлежат на служебна компенсация, а страните не са отправили
искания в този смисъл.
На пълномощника на ответната страна, с оглед отхвърлената част от
исковете, ще бъде присъдено възнаграждение в размер на 270,86 лева като с
оглед цената на исковете и обема на извършените процесуални действия,
10
съдът няма да уважи възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл.78, ал.5 ГПК. Действително, видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, на ответницата е предоставена
безплатна правна помощ от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
регистрирано по ЗДДС. Съдът счита за справедлив посоченият от
пълномощника на ответницата размер, който е по-нисък от половината от
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), такъв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във вр. с чл.422
от ГПК, във вр. чл.240, ал.1, във вр. чл.79, ал.1, че М. Д. Й., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, ДЪЛЖИ на "Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б.,
следната сума: 9 394.20 /девет хиляди триста деветдесет и четири лева и
двадесет стотинки/ лева, представляващи главница за периода от 20.02.2022 г.
до 20.08.2027 г., по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на
03.09.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и М.
Д. Й., вземането прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България по силата на Приложение № 1 от дата 09.11.2022 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022
г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната
лихва от 28.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1635/2024 г. на Районен съд –
Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумите в размер на 3003,08 лева -
договорна лихва за периода от 20.02.2022г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 11.06.2024 г.- дата на получаване на уведомление за
предсрочна изискуемост; 2661,27 лева - обезщетение за забава считано от
21.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1635/2024 г. на Районен съд –
Кюстендил, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Д. Й., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, ДА
ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор З. Б., сумата в размер на 665,18 лева - разноски в производството по
настоящото дело и по ч. гр. д. № 1635/2024 г. по описа на КРС, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, "Агенция за събиране на
11
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор З. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Й.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,
сумата в размер на 61,69 лева - разноски в производството по настоящото
дело и по ч. гр. д. № 1635/2024 г. по описа на КРС, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, "Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор З. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № *********, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 270,86 лева, с оглед отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен
съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12