№ 40226
гр. С., 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110167731 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление
в гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23 Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юр.
ИВ. М. М.. Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за
изпълнение в полза на търговското дружество против Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ул. „Г.И.“ № 13, вх. А, ет. 2 за сумата от 44,20 лв. (четиридесет и четири лева и
двадесет стотинки), от която а) 38,26 лв. (тридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) –
главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. октомври 2018 г.
до м. април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 26.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 5,94 лв. (пет лева и
деветдесет и четири стотинки) – лихва за периода от 01.12.2018 г. до 23.11.2021 г., както и за
направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от незаплатени суми за
дялово разпределение за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район В. ж. к. „О.“, бл. 104, вх. Г, магазин 2,
инсталация **********/аб. № 339993.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.М., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „Т.С.” ЕАД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието на
1
справката от Национална база данни население е в гр. С., т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. И.М., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни
каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Т.С.” ЕАД –
С. против Д.Л.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане
на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление в
гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23 Б, представлявано от А.С.А., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул.
„Г.И.“ № 13, вх. А, ет. 2 за сумата от 44,20 лв. (четиридесет и четири лева и двадесет
стотинки), дължима за незаплатени суми за дялово разпределение за периода от месец
октомври 2018 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район В.
ж. к. „О.“, бл. 104, вх. Г, магазин 2, инсталация **********/аб. № 339993, от която а) 38,26
лв. (тридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) – главница, представляваща сума за
дялово разпределение за периода от м. октомври 2018 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.11.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата и б) 5,94 лв. (пет лева и деветдесет и четири стотинки)
– лихва за периода от 01.12.2018 г. до 23.11.2021 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и
пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3