Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1726 10 декември 2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито
заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар И. Г.
Прокурор Андрей
Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно дело номер 2089 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285,
ал.1, изр. второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ “/ГД „ИН“/ към министъра на правосъдието и Х.А.А., ЕГН**********,
понастоящем в затвора Бургас, против неблагоприятните
за всеки от тях части на решение № 1082 от 07.08.2020 г.,
постановено по адм.дело №2178/2019 г. по описа на Административен съд Бургас.
Касационният жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че решението на административния съд е неправилно
в осъдителната му част. Излага доводи, че съдът не е извършил правилна преценка
на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на
необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи, че ищецът не
доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да
бъдат установени действия и бездействия
от страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на
неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие. Оспорва изводът на съда за допуснати
нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и на чл.3 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи/ЕКПЧ/. Сочи, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е
несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за начина, по
който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част, алтернативно
да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минимален размер. Не е
взел становище по касационната жалба на А.. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Касационният жалбоподател Х.А.А.,
редовно уведомен, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Оспорва
решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ иск за сумата над 2 500.00
лева. Счита, че определеното му обезщетение е прекалено ниско, несправедливо и
несъобразено с действително претърпените от него неимуществени вреди и иска
уважаване на претенцията му в целия й предявен размер от 18 500.00 лева.
Оспорва касационната жалба на ГД „ИН“.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са
неоснователни, при следните съображения:
С обжалваното решение административният
съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Х.А.А.
обезщетение в размер на 2 500.00 лева за претърпени неимуществени вреди
вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” София, изразяващо се в неосигуряване на нормална битови
и хигиенни условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и
тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода 05.09.2014 г. -
14.11.2017 г.
Съдът е отхвърлил иска на А. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови
условия на живот в останалата част за размера над 2 500.00 лева до пълния
предявен размер от 18 500.00 лева за периода от 05.09.2014 г. - 14.11.2017
г.
За да постанови решението,
административният съд е приел за безспорно доказано от събраните доказателства,
че през исковия период ищецът е бил поставен в неприемливи и унизителни условия
на живот -липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, и наличие на хлебарки, дървеници и мишки, поради
което е понесъл неимуществени вреди и са налице предпоставките на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД и с оглед характера
на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния
интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 2 500.00 лева.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Административният съд е установил
всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани доказателства,
обсъдени в цялост. Възприемайки фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя
от събрания доказателствен материал, съдът е формирал обосновани правни изводи
в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
При така
установените факти, съдът обосновано е приел, че са налице всички елементи от
състава на отговорността по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС,
респективно за частична основателност на предявената от А. искова претенция във
връзка с битовите условия в затвора Бургас.
Държавата е отговорна за условията,
при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно
мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица
да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може
да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази
забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС
предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки:
1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284,
ал.5 ЗИНЗС.
Поставянето
на лишения от свобода в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ЗИНЗС само по
себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода. Поради това в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена
оборимата презумпция, по силата на която настъпването на неимуществени вреди в
правната сфера на лишения от свобода в резултат на нарушение по чл.3 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното. Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага
извод, че за лишения от свобода са настъпили неимуществени вреди за времето,
през което е бил принуден да пребивава в постоянно унизително положение поради
лоши хигиенно - битови условия. ГД „ИН“ е следвало да обори законоустановената
презупцията за настъпването на неимуществени вреди, като ангажира
доказателства, че са осигурени благоприятни и приемливи условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, но това не е сторено. Ето защо, съдът
намира за неоснователни възраженията на ГД „ИН“, че лишеният от свобода не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал
никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди и за причинно
следствена връзка между тях и твърдяното бездействие.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото
доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ относно привеждане
на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ.
Неоснователни
са възраженията на ГД „ИН“ относно размера на присъденото обезщетение и че
съдът не е изложил съображения, които са го мотивирали да го определи в размер
на 2 500.00 лева. В съответствие с нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно установените по
делото обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал А. в
затвора, и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди и продължителността от време, през който са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от А. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване. Размерът му е съобразен и с
реалния стандарт на живота в Република България, включително и с размерите на
минималните работна заплата и социална пенсия в страната за процесния период,
които са със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки
на ЕС.
Неоснователно е и възражението
на ГД „ИН“ в частта, с която е отхвърлена предявената
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по
делото е водено по специалния по чл. 285 ЗИНЗС ред, като в чл.286, ал.
2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично
отхвърляне на иска. Разпоредбите на чл.
286, ал. 2
ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, вр. чл.144 АПК.
По изложените съображения и при
липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.
При този резултата разноски на страните не се следват.
Мотивиран така и на основание и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1082 от 07.082020 г., постановено по
адм.дело №2178/2019 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: