Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №923 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД предявен от И.Й.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв.
П.К. против Т.Х.Б., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че бил собственик на земеделски
недвижим имот, в който отглеждал рози, а именно: нива с площ от 3,999 дка.,
находяща се е землището на с. К., област П., пета категория земя, ЕКАТТЕ 40939,
в местността „******“, съставляваща имот пл. № 114033 при съседи: имот №114032
– нива на н-ци на Х. Б. Н., имот №114025 – нива на н-ци на М. М. Б., имот
№114024 – нива на К. Н. Ч., имот №114043 – нива на А. Д. Б., имот №114042 – нива
на н-ци на Р. Л. Р., имот №114035 – полски път на община К., за което бил
издаден НА № 195, том I, peг. №2242, дело №155/2016 г, издаден от Нотариус Р. К.,
рег. №588 на НК, с район на действие – района на PC К.. Ответникът му бил съсед
и собственик на имот №114032, западно от неговия имот.
Твърди, че на 22.05.2018 г.
следобед, между 15:00 – 16:00 часа, ответникът с трактор извадил един ред рози,
находящ се до границата на двата имота. Розите били извадени из корен в разгара
на розобера, като му останали да бере само 6 реда. По този начин му причинил
имуществени щети, което обуславяло правния му интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3640 лева, от които:
- за засаждане с нови рози 250
бр. разсад по 1 лев – 250 лева;
- за подготвяне на почвата за
засаждане на разсада – 2 пъти оране годишно по 15 лева на година или за 3
години оране общо 90 лева;
- за пръскане на разсада – на
година 5 пъти по 20 лева – общо 100 лева годишно или за 3 години пръскане –
общо 300 лева;
- пропуснат добив от изкоренения
ред розов разсад за 3 години – по 750 лева годишно или общо 2250 лева,
която сума представлява
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на изкоренен на
22.05.2018 г. с трактор от ответника един ред рози, отглеждани от ищеца в
собствения му земеделски недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,999 дка.,
находяща се е землището на с. К., област П., пета категория земя, ЕКАТТЕ 40939,
в местността „*****“, съставляваща имот пл. № 114033 при съседи: имот №114032 –
нива на н-ци на Х.Б. Н., имот №114025 – нива на н-ци на М. М. Б., имот №114024
– нива на К. Н. Ч., имот №114043 – нива на А. Д. Б., имот №114042 – нива на
н-ци на Р. Л. Р., имот №114035 – полски път на община К., за което бил издаден НА
№ 195, том I, peг. №2242, дело №155/2016 г, издаден от Нотариус Р. К., рег.
№588 на НК, с район на действие – района на PC К.. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът с отговора на исковата
молба оспорва иска и предявява насрещен иск, който не е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Твърди, че бил собственик на розова
градина в местността „****“ в с. К.. Градината я направил преди 14 години, като
останали корени рози и ги засадили на празното място на негов братовчед. След
земеразделянето се оказало, че това място от 3,999 дка било наследено от А. И.
Б., която го продала на ищеца И.Й.Д.. Той оставил да оберат розите на това
място и обещал, че от следващата година ще ги бере той, но ще им заплати
разсада за розите.
До настоящия момент ищецът не бил
заплатил корените от розите, които били 1750 бр. Заявил, че няма да плаща,
защото обирали реколтата по време на закупуването през 2016 г. Затова
ответникът накарал тракторист да му изреже розите до дъно, защото били стари и
щели да поникнат нови фелизи. Момчето не разбрало, че трябва да реже от дървото
само розите на ответника и погрешка изрязало един ред от розите на ищеца.
Ответникът твърди, че ако И.Д. му бил заплатил корените и розите преди 3
години, той щял да си засади на друго място, но той вместо да му плати корените,
както бил обещал, го излъгал. Твърди, че загубил пари в същия размер, за който
той претендира.
С
последваща уточняваща молба, чрез адв. Г.Б., ответникът излага следните
съображения:
Ищецът И.Д.
бил закупил имота от 3.999 дка от ответника, заедно със засетите от последния
розови насаждения. Броят на засадените корени рози бил 1750, на цена 1 лев на
брой. Същите не били заплатени от ищеца.
Редът
рози който той твърдял, че е унищожен, не бил изкоренен, а при обработката с
трактор бил изрязан, за да се поднови насаждението. Розите били на дълбочина от
60-70 см. и кореновата им система била на дълбочина 1 – 1.50 м., като можело да
се установи, че дупки няма при обработката. Твърди, че са израствали нови
филизи и след това ищецът минал и ги окършил, което било видимо, но пак са
прораснали и щети не били настъпили. Моли съда да отхвърли иска изцяло и да му
присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том I, peг. №2242,
дело №155/2016 г. издаден от Нотариус Р.К., рег. №588 на НК, с район на
действие – района на PC К. е видно, че на 09.05.2016 ищецът И.Й.Д. е закупил нива
с площ от 3,999 дка., находяща се е землището на с. К., област П., пета
категория земя, ЕКАТТЕ 40939, в местността „****“, съставляваща имот пл. №
114033 при съседи: имот №114032 – нива на н-ци на Х. Б. Н., имот №114025 – нива
на н-ци на М. М. Б., имот №114024 – нива на К. Н. Ч., имот №114043 – нива на А.
Д. Б., имот №114042 – нива на н-ци на Р. Л. Р., имот №114035 – полски път на
община К..
От нотариалния и приложената
скица №К0715/12.06.2018 г. е видно, че от запад този имот граничи с нива,
собственост на наследниците на Х. Б. Н.. Не е спорно по делото, че един от тези
наследници е ответникът Т.Х.Б., както и А. И. Б., която е продала на ищеца
нивата, съставляваща имот пл. № 114033.
Страните не спорят също, че към
датата на горепосочената сделка ответникът е отглеждал в наследствения имот
розови насаждения.
По делото са представени 2 бр.
протоколи за извършено на 25.05.2018 г. и 26.08.2016 г. трасиране, означаване и
координиране на поземлен имот №114033 по КВС на с. К.. Видно е, че трасирането
е извършено от „*****“ ЕООД – гр. К.о по молба на ищеца И. Д., на което е присъствал само той.
Трасиране е било извършено и на
поземлен имот №114032 по КВС на с. К. – на 16.06.2019 г. по молба на М.Т. Б.,
което се установява от представения от ответника протокол на ЕТ „***********“.
Ищецът е представил като писмени
доказателства 2 бр. служебни бележки и протокол №29 за изкупена селскостопанска
продукция, от които се установява, че в периода 08.05.2018 г. – 03.06.2018 г. е
продал на „******“ АД – гр. К. розов цвят на обща стойност 5569.50 лева
По делото е изготвена и приета без възражения от
страните съдебна агро -икономическа експертиза, от която се установява, че към
момента на огледа – 15.04.2019 г., физиологичното, агротехническото състояние и
фитосанитарния статус на розовите насаждения в имота на И.Д. е добро.
Междуредията са изорани. Розовите храсти са почистени от изсъхнала дървесина.
Налице са видими следи от разхвърляне/торене с изкуствени торове/пролетно
подхранване на розовите храсти. Имот №114033 представлява правоъгълник с дължина
около 137,100 м, ширина 29,180 м. На терена розовите храсти/растения са
засадени в редове по дължина на парцела. В един ред са били засадени около 210
броя растения. Насажденията в имот № 114033 са на видима възраст около 11-12
годишни. По норматив същите са с изтекъл срок на експлоатация.
Към 15.04.2019 г. налични на
терена във фаза вегетация са били 102 броя розови храсти. Към месец май 2018 г.
в спорния ред розови насаждения налични на терена са били 185 броя розови
храсти/растения в период на вегетация, в края на фаза цъфтеж. Експертизата
приема, че 83 броя розови храсти не са покарали, не са в период на вегетация.
Стойността според вещото лице на тези 83 бр. розови храсти е 205 лева, а 337
лева е стойността на разходите за отглеждането им. Пропуснатите добиви от розов цвят в натура и стойност за период от 2 години
според вещото лице е в размер на общо 837 лева, т. е имуществените вреди така,
както са претендирани в исковата молба, според експертното заключение са на
обща стойност 1379 лева.
Вещото лице констатира, че към
22.05.2018 г. ответникът е направил подмладяване на своите розови насаждения, в
това число и на спорния ред розови храсти. Експертизата дава своето независимо
становище, че през месец май 2018 г. не е имало унищожаване на един ред рози от
имота на ищеца, а е било извършено подмладяване на розовите насаждения, в т.ч.
и на спорния ред рози.
С писмена молба приета в с. з. от
12.09.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на иска по реда на
чл.214 ГПК, като исковата претенция е намалена до размера установен от агро -
икономическата експертиза – общо 1379 лева.
От показанията на свидетеля А. П.
Н. се установява, че познава страните по делото. Известно му е, че ищецът и
ответникът са собственици на съседни имоти в землището на с. К., в които
отглеждат рози. Свидетелят също се занимавал с такава дейност и при покупката
на имота си ищецът, с когото били приятели, го извикал да му пръска розите.
Между този имот и имота на ответника нямало някаква видима граница, но знаел от
ищеца, че бил повикал комисия да му трасира границите. Впоследствие И.Д. му се
оплакал, че по време на розобера през 2018 г. Т.Б. му изрязал до дъно с мулчер един
ред рози и не получил никакъв добив.
От показанията на свидетеля М. Т.
Б. се установява, че е дъщеря на ответника. Познавала ищеца, с когото до този
момент били в нормални отношения и нямали никакви конфликти. И.Д. купил от
тяхната родственица А. имот в съседство с техния. До този момент имотите, със
съгласието и на А., се обработвали от ответника и близките му, като ги
засаждали с рози. Когато ищецът купил съседния имот, в него имало засадени рози,
като и спорният ред бил засаден от ответника. Бащата на свидетелката наел човек,
който през м. май 2018 г. с мулчер подрязал летораслите в масива, но в никакъв
случай не бил нанесъл щети по розите. Нямало как той да направи това, защото
дотогава полагали големи грижи за розовите насаждения.
От показанията на свидетеля Г.М.Ч.
се установява, че работи като земеделски производител и познава страните по
делото. Закупил за лична употреба мулчер, с който почиствал и освежавал
собствените си имоти. Понякога го викали и хора от селото, на които срещу
заплащане вършел тази услуга. Мулчерът представлявал машина, която се
задвижвала от трактор и с нея се почиствали и подрязвали растенията, но не се
изтръгвал от корените. През лятото на 2018 г. бил помолен от ответника да
мулчирова и неговите рози, които се намирали в землището на с. К.. Свидетелят
свършил работата за около час и половина, като ответникът дошъл около 15 минути,
след като започнал. Тъй като нямало видими означения, за ориентир между този
имот и съседния от изток ответникът му посочил едно дръвче, намиращо се на
граничния ред между имотите, който също трябвало да се почисти. Свидетелят
изрично заявява, че машината, с която почиствал розите не ги вадела от
корените. На следващият ден обаче му се обадил ищеца, който му се скарал, че
бил влязъл и в неговия имот. Свидетелят отговорил, че работил там, където му
било казано от ответника и не знаел, че е подрязвал рози в чужд имот.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. Разгледан по
същество искът е неоснователен, поради следните съображения:
На първо място, безспорен по
делото е фактът, че не ответникът, а наето от него трето лице е извършило
третиране на розовите насаждания, което според ищеца е довело до унищожаване на
един ред от неговите рози. Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия.
С исковата молба е формулиран петитум, който кореспондира с обстоятелствената
част на същата и съгласно които претенцията на ищеца е за извършени лично от
ответника действия: „ответникът с трактор извади един ред рози“. С отговора на
исковата молба и уточненията към него ищецът изрично е навел възражения, от
които става ясно, че е възложил на друго лице да извърши почистване на розовия масив.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът не се е възползвал от
правото си да поясни исковата си молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК и
проекто-докладът, надлежно връчен на страните с определение от 06.12.2018 г., е
обявен за окончателен доклад по делото. Съдът е определил правната квалификация
на иска като такава по чл.45 ЗЗД, съобразявайки фактите и обстоятелствата
изложени в исковата молба и е разпределил доказателствената тежест.
С оглед горното искът следва да
се отхвърли, дори само на това основание – ответникът не е извършил действията,
които ищецът твърди, че са му причинили имуществени вреди.
За пълнота настоящият съдебен
състав намира за необходимо да добави, че не се установи по делото, че спорният
ред рози се намира именно в имота на ищеца, т. е. не се доказа, че унищожените
рози са били негова собственост. Представени са писмени доказателства, от които
обаче няма как да се установи дали почистването/подрязването на розовите
насаждения е било в границите само на имота на ответника или е имало навлизане
и в имота на ищеца. Дори обаче да се приеме, че спорният ред рози е собственост
на ищеца (което не е видно от представените протоколи за трасиране), от
заключението на приетата съдебна агро - икономическа експертиза се установи, че
не е налице вредоносен резултат. Според вещото лице извършените действия по
почистване на розовите насаждения не е довело до тяхното изкореняване или
увреждане по какъвто и да било начин, а напротив – извършено е подмладяване и
освежаване на розите.
Фактът, че към м. май 2018 г. е
имало 83 бр. розови храсти повече в сравнение с датата на огледа, извършен от
вещото лице на 19.04.2019 г., не се установи по делото да е резултат от
извършеното подрязване с мулчер, т. е. липсва още един елемент от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД – причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Всичко изложено навежда извод за
неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноските по делото – 717.40 лева, включващи разходи за адвокатски хонорар,
транспортни разходи на пълномощника и депозит за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от И.Й.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.К. иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ГПК за осъждане на Т.Х.Б., ЕГН: ********** *** да му
заплати сумата от общо 1379 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на изкоренен на
22.05.2018 г. с трактор от ответника един ред рози, отглеждани от ищеца в
собствения му земеделски недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,999 дка.,
находяща се е землището на с. К., област П., пета категория земя, ЕКАТТЕ 40939,
в местността „*******“, съставляваща имот пл. № 114033 при съседи: имот №114032
– нива на н-ци на Х. Б. Н., имот №114025 – нива на н-ци на М. М. Б., имот
№114024 – нива на К. Н. Ч., имот №114043 – нива на А.Д. Б., имот №114042 – нива
на н-ци на Р. Л. Р., имот №114035 – полски път на община К., за което бил
издаден НА № 195, том I, peг. №2242, дело №155/2016 г, издаден от Нотариус Р. К.,
рег. №588 на НК, с район на действие – района на PC К..
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН: ********** *** да заплати
на Т.Х.Б., ЕГН: ********** ***, сумата от 717.40 лв. (седемстотин и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о. с.в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.