Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 15.01.2019 год.

 

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав :

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

Д. ЦОНЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 766 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 5486/08.11.2018 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 864 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от Д.В.Д. *** – ипотекарен длъжник по изп. дело № 20128640400122; жалба вх. № 5488/08.11.2018 год., подадена от Д.В.Д. - длъжник, както и жалба вх. № 5487/08.11.2018 год., подадена от Р.П.Ц. – ипотекарен длъжник, всички срещу постановлението на ЧСИ по горното изпълнително дело, с което на осн. чл.496, ал.1 от ГПК на „С.“ ООД е възложен следния недвижим имот: парцел III-484 в кв. 42 по регулационния план на гр. Годеч, ведно с построените в имота жилищна  и стопанска сгради. В жалбите са изложени доводи, че са нарушени разпоредбите на чл. 485 - 492 от ГПК относно определяне на началната цена, от която да започне наддаването; последното не е извършено надлежно; не е правен опис на имота и не им е съобщена определената оценка с оглед упражняване правото на жалба. Правят също така доводи за несеквестируемост на имота, тъй като представлява единствено жилище на жалбоподателите. Сочат, че има и трети лица – съсобственици на имота, които не са били уведомени за изпълнението.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от купувача и взискател по изпълнителното дело „С.“ ООД, с което оспорва жалбите.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата, възражението и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Производството по изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Недялков рег. № 864 по молба на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД на основание изп. лист от 23.02.2012 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 262/2012 год. по описа на РС-Костинброд, по силата на която Д.В.Д. е осъден да заплати на взискателя сумата 46753,23 швейцарски франка – главница, договорна лихва в размер на 16 546 швейцарски франка и др. такси и разноски, като вземането произтича от договор за потребителски кредит № HL 35568 от 08.04.2008 год.

С н.а. № 62, том 2, рег. № 1702, дело № 236/2008 год. на нотариус при РС-Костинброд В.Д. Ц.и Р.П.Ц. са учредили в полза на банката-кредитор договорна ипотека върху посочения по-горе имот – тяхна собственост, за обезпечаване на всички вземания на банката по предоставен кредит на Д.В.Д. с договор № HL 35568 от 08.04.2008 год. Поради това, че не е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, по искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижимия имот, ипотекирани в полза на банката – взискател по изпълнителното дело. Възбраненият недвижим имот е описан на 09.11.2012 год. Назначено е вещо лице Деян Цонев, което е изготвило съдебно-техническа експертиза и е оценило процесния имот след оглед на място, като определената пазарна цена е 170 000 лв. Имотът е изнесен на първа публична продан от 12.11.2012 год. до 12.12.2012 год. при начална цена 127 500 лв., равняваща се на 75% от оценката /протокол и обявление/, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 468, ал. 1 вр. чл. 485, ал. 1 от ГПК. Проданта е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. По искане на взискателя е обявена втора публична продан през периода от 05.02.2013 год. до 05.03.2013 год. при цена на процесния имот, представляваща 80% от началната цена при първата продан /чл. 494, ал. 2 от ГПК, ред. от 14.12.2012 год./. Последвали са редица публични продани, обявени за нестанали поради неявяване на купувач. На 01.06.2018 год. е изготвена нова съдебно-техническа експертиза от назначеното от съдебния изпълнител вещо лице Цонев, според което актуалната пазарна цена на процесните недвижими имоти възлиза на 33 750 лв. По молба на взискателя отново е насрочена публична продан през периода 09.06.2018 год. – 09.07.2018 год. при нова начална цена – 27 000 лв., представляваща 80% от определената от вещото лице пазарна цена, съгласно чл. 485, ал. 4 от ГПК /Д.В. бр. 86 от 2017 г./. По силата на договор за цесия от 28.12.2017 год. „С.“ ООД е придобило вземанията на „Ю. Б.“ АД спрямо длъжника Д.Д. по цитирания по-горе договор за кредит, поради което цесионерът е конституиран като взискател в изпълнителното производство на мястото на първоначалния кредитор.

С протокол от 10.07.2018 год. са обявени постъпилите две наддавателни предложения – на Д. Г. С. и на „С.“ ООД, като на основание чл. 492, ал. 2 от ГПК дружеството – взискател е обявено за купувач на имота за сумата 30 700 лв. С протокол за разпределяне на суми по чл. 495 от ГПК от 16.07.2018 год. частният съдебен изпълнител е извършил разпределение, в което са посочени участниците в него и привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. По делото няма други взискатели с привилегии преди тази на взискателя. Посочен е дължимият данък за недвижимия имот, който съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се ползва с предпочтително удовлетворение и следва да се преведе на съответната община след извършената публична продан. Посочени са и сумите, които обявеният за купувач взискател следва да заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, за да бъде изготвено постановление за възлагане. Такова постановление е изготвено на 31.10.2018 год., като с него описаният по-горе имот е възложен на „С.“ ООД, гр. М..

 

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Жалбите срещу постановлението за възлагане са допустими – същите са подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжника по изпълнителното дело Д.В.Д. и ипотекарните длъжници Д.Д. и Р.П., против акт сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК.

            Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3, пр. последно от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само поради това, че наддаването  при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Наддаването не е извършено надлежно, когато е нарушена самата процедура за наддаването – участвали са лица, които нямат право да наддават; наддаването е извършено в нарушение на чл. 489, ал. 2 от ГПК или имотът е възложен на лице, предложило цена под оценката; изтекъл е крайният срок за подаване на наддавателните предложения; обявлението за проданта не е поставено на определените за това места; имотът  е възложен на лице, което не е внесло предложената цена до предвидения в чл. 492, ал. 3 от ГПК срок. Други оплаквания във връзка с публичната продан не могат да се релевират чрез обжалване на възлагателното постановление, включително относно определената от съдебния изпълнител оценка на имота /средство за защита е искът за обезщетение по чл. 441 от ГПК, ако оценката е неправилна и ако от това са претърпени вреди/. Съдът намира за несъстоятелно оплакването, че частният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбите относно определяне на началната цена, от която да започне наддаването. Съдебният изпълнител е назначил вещо лице за определяне на актуалната пазарна цена на имота, като е определил началната цена, от която да започне наддаването по реда на  чл. 485, ал. 4 от ГПК – 80% от стойността на имота. В случая съдебният изпълнител е определил оценката на база заключение на вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза, след съответен оглед на вещта и извършени справки за актуалните пазарни цени на подобни имоти. Определянето на началната цена е само ориентир, от който да започне наддаването, като определя долна граница, под която не може да се слиза. В този смисъл за крайната реализирана пазарна цена е без значение каква е била началната цена /в резултат на наддаването крайната цена може многократно да надхвърли началната цена/. Ето защо съдът намира за неоснователни доводите за извършени нарушения при определяне на началната цена, при която да се извърши публичната продан.

Спазена е и процедурата по разгласяване на проданта по чл. 487, ал. 2 от ГПК, като по делото са представени актове на съответния служител на ЧСИ, с които е надлежно удостоверено, че са били поставени обявления за проданта на съответните места в канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд и в общината, като е съставен и надлежен протокол по чл. 487, ал. 3 от ГПК. Несъстоятелни са и доводите, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и че вещта не е възложена на най-високата предложена цена. От материалите по изпълнителното дело е видно, че единствените явили се наддавачи са Д. Г. С. и взискателят „С.Г. Г.“ ООД. Подадените наддавателни предложения са валидни. В началото на работния ден след изтичане на срока за подаване на писмените наддавателни предложения съдебният изпълнител е обявил постъпилите наддавателни предложения, за което е съставен протокол от 10.07.2018 год. Отварянето на наддавателните предложения е извършено в обявеното време и място при спазване на процесуалните норми. На основание разпоредбата на чл. 492, ал. 2 от ГПК след устно наддаване с протокола от 10.07.2018 год. взискателят „С.Г. Г.“ ООД, който  е предложил по-висока цена, е обявен за купувач на процесния имот, поради което законосъобразно с обжалваното постановление вещта е възложена на него. Доводите за ненадлежно извършване на описа; за процесуални нарушения във връзка с неуведомяване на трети лица – съсобственици на имота, както и за несеквестируемост на имота е следвало да бъдат направени в срока за обжалване на насочването на изпълнението върху недвижимия имот, а именно – от съобщаването на описа. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че обект на принудително изпълнение в случая е недвижим имот, върху който е учредена ипотека, поради което и закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК е неприложима /арг. от чл. 445, ал. 1 от ГПК/. Обстоятелството, че жалбоподателите са били във владение на имота към момента на проданта, е без правно значение, тъй като недвижимият имот е бил собственост на ипотекарните длъжници към момента на налагане на възбраната /чл. 435, ал. 4 от ГПК/.

            По изложените съображения жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

При този изход на спора  жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5486/08.11.2018 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 864 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от Д.В.Д. *** – ипотекарен длъжник по изп. дело № 20128640400122; жалба вх. № 5488/08.11.2018 год., подадена от Д.В.Д. - длъжник, както и жалба вх. № 5487/08.11.2018 год., подадена от Р.П.Ц. – ипотекарен длъжник, всички срещу постановление от 31.10.2018 год. на ЧСИ по горното изпълнително дело, с което на осн. чл. 496, ал. 1 от ГПК на „С.“ ООД е възложен следния недвижим имот: парцел III-484 в кв. 42 по регулационния план на гр. Годеч, ведно с построените в имота жилищна  и стопанска сгради, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.В.Д. ***, Д.В.Д. *** и Р.П.Ц. ***, да заплатят на „С.“ ООД, гр. М. сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ :   1.

                                                                                                            2.