РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Кърджали, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400257 от 13.12.2024г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което
на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лева на „АНДИ 24”ЕООД-
Кърджали в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „АНДИ 24”ЕООД- Кърджали намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че с работника Г. Г.
А. имал сключен граждански договор за изработка с правно основание чл.258
от ЗЗД. Контролните органи приравнили гражданския договор на трудов, а не
било така. С гражданския договор Г. А. приела да избуши 10000 кг. червена
капия. Именно при изпълнение на така уговорените функции, лицето било
установено от контролните органи в Цех за преработка на зеленчуци в с. Ш.п.,
експлоатиран от дружеството-жалбоподател. Предвид събраните по
преписката доказателства, поетото от лицето задължение не можело да се
квалифицира като задължение за престиране на работна сила с определени за
конкретна длъжност трудови функции. Уговореният между страните трудов
1
резултат, предмет на договора, бил описан като „избушване на 10000 кг.
червена капия“. Постигнато било съгласие тази дейност да бъде осъществена в
Цех за преработка на зеленчуци в с. Ш.п., а това изключвало възможността
мястото и характера на работата да бъдат изменяни, което обстоятелство било
характерно за трудовото правоотношение. Изпълняваната дейност била
еднократен процес със самостоятелен характер. Не се установявало да има
повторяемост на работата, лицето да е спазвало регламентирана трудова
дисциплина и ред, на същата да е определено работно време, наименование на
длъжност, отпуски и уговорено месечно възнаграждение. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление и да му присъди направените съдебни разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Изтъква, че вмененото административно нарушение не е
извършено от жалбоподателя поради изложените в жалбата аргументи. Моли
за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и разноски по
делото.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че по безспорен и категоричен
начин се доказало извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото
законодателство. В хода на административнонаказателното производство не
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
опорочават наказателното постановление. Представя писмена защита, в която
излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ, а при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2024г. около 13.00 часа свидетелите Л. И. и З. Т.-Н.- инспектори
в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект представляващ цех за преработка на
2
зеленчуци, намиращ се в с. Ш.п., общ.К. и експлоатиран от „АНДИ 24”ЕООД-
Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да
извършват трудова дейност общо 12 лица, едно от които била Г. Г. А.. Тя
извършвала дейност на длъжност пакетировач като пакетирала и теглила
чушки в Г. Г. А. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател и
в екип с останалите работници. Контролните органи предоставили на
работещите декларации, в които да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата им дейност. Тя
записала в декларацията, че работи от същия ден- 03.09.2024г. в цех за
замразяване на чушки в с. Ш.п., за фирма „АНДИ”ЕООД, с работно време от
08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв.,
което все още не била получила, с два почивни дни по график, и почивка в
работния ден не е отбелязала. Декларирала още, че няма сключен трудов или
граждански договор, както и че по време на проверката работела на
пакетировката и тегли чушки. Декларацията била подписана от Г. А.. Тъй като
същият ден по време на проверката в обекта присъствала и Д. Б.- управител на
дружеството-жалбоподател, от нея също било взето писмено сведение. Тя
посочила, че в обекта работят 12 лица на различни длъжности, като
предстояло за няколко дни да подберат редовните хора и с част от тях да
сключат трудови договори, а с други- граждански. На управителя Д. Б. била
връчена призовка по чл.45 ал.1 от АПК, с която контролните органи изискали
да се представят от работодателя документи, свързани с правоотношенията на
работещите на обекта. Впоследствие проверката продължила и по документи
в ДИТ- Кърджали. При извършена справка в информационната система на
ИАГИТ било установено, че работникът Г. А. нямала сключен трудов договор
с жалбоподателя „АНДИ 24”ЕООД. На 05.09.2024г. в ДИТ- Кърджали бил
представен Граждански договор № ****г. сключен между „АНДИ 24”ЕООД-
Кърджали, като възложител и лицето Г. А., като изпълнител. Според договора
изпълнителят приемал да избуши 10000 кг. червена капия, срещу
възнаграждение от 1000лв., платимо от възложителя в срок от три дни след
приемане на извършената работа. До приключване на проверката не бил
представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Г. А. Затова
контролните органи приели, че работодателят „АНДИ 24”ЕООД- Кърджали не
е сключил писмен трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа
в проверения обект, като отношенията между страните не били уредени като
3
трудови. Нарушението било извършено на 03.09.2024г. в с. Ш.п. По този повод
на 14.10.2024г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от
дружеството лице, което го подписало и получило без възражение. На
17.10.2024г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу акта за
установяване на административно нарушение. Същото не било уважено и на
13.12.2024г. наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ наложил на „АНДИ
24”ЕООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500лв. за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от
КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л. И. и З. Т.-Николова, кредитирани изцяло; Акт за установяване
на административно нарушение от 14.10.2024г., ползващ се с доказателствена
сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.
№*********г., връчен на санкционираното дружество и неоспорен;
Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, подписана на 03.09.2024г.
от Г. А.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 03.09.2024г.; Граждански договор
№ ****г.; Сведение на управителя на „АНДИ 24“ЕООД от 03.09.2024г.;
Справка от Информационна система на ИАГИТ от 03.09.2024г.; Списък на
представени документи от 05.09.2024г.; Пълномощно с Рег.№ ****г.;
Възражение от 17.10.2024г.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема
свидетелските показания на Л. И. и З. Т., тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тези свидетели са очевидци,
извършили проверката по работни места и установили Г. А. да извършва
трудова дейност в обекта, експлоатиран от жалбоподателя, под пряко
ръководство и надзор на управителя на дружеството. Двете не само са
възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали
писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в
проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово
правоотношение. Л. И. и З. Т. са водещите проверката инспектори и
установяват кога, по какъв ред и въз основа на какви данни и документи са
4
установили процесното нарушение. По никакъв начин не се установи
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на
настоящия спор. Освен това показанията им се потвърждават и от
приложените по делото писмени доказателства и не бяха опровергани по
никакъв начин.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя Граждански
договор № ****г., тъй като същият е в противоречие със събраните по делото
гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Г. А. и
„АНДИ 24“ЕООД не са гражданскоправни, а трудовоправни. Настоящият
състав не го кредитира с доверие и приема, че договорът е бил съставен за
нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият
действително установените отношения между санкционираното дружество и
работника. Посоченият договор не кореспондира и с подписаната от Г. А. в
деня на проверката декларация, в която същата е декларирала, че няма
сключен нито трудов договор, нито граждански такъв. Ако лицето е
подписало на 02.09.2024г. граждански договор, то нормално е на следващия
ден 03.09.2024г. да си спомни това обстоятелство и да го посочи в
декларацията.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма
на чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. А чл.1
ал.2 от КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо
основание са приложими нормите на КТ. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че Г. А. е предоставяла работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявала трудова дейност в обекта стопанисван от него, с оглед на
което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими
разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното
административно нарушение е извършено, тъй като работодателят не е
5
сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му
на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1
ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на „АНДИ
24“ЕООД- Кърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание
„имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и
чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като
не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява
посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът
няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61
ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414
ал.3 от КТ. Нарушението се явява доказано, предвид изложените по-горе
6
съображения. Друго не следва и от представения Граждански договор №
****г., за който вече бе посочено по каква причина не се кредитира от съда.
Особеният характер на трудовия договор за разлика от договора по ЗЗД е, че
предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с
постигане на конкретно осъществен резултат, а се престира работната сила
при упражняване на конкретна трудова функция. При гражданския договор
предметът е постигането на определен трудов резултат или
взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга.
При облигационното правоотношение за постигане на определен резултат,
възложителят не се интересува от процеса на полагане на труд и не следи как
се осъществява изпълнението на задължението от изпълнителя, доколкото
трудът му е независим. В случая обаче не е било така, както става ясно от
показанията на свидетелите И. и Т.. Управителят на дружеството-
жалбоподател се е намирал на обекта и е ръководел и контролирал дейността
на работниците, в това число и на Г. А.. В самата декларация, последната също
е декларирала място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица. На следващо място,
изпълняваната от работника дейност не е била еднократен процес със
самостоятелен характер и цел, а имало повторяемост на трудовите функции.
Ето защо, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и Г. А.
съдържа основните елементи на трудовоправно отношение. При това
положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя „АНДИ 24“ЕООД-
Кърджали и работника Г. А., след като последната реално е изпълнявала
трудови задължения, представлява нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
7
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В
случая по делото е проведено съдебно заседание, в което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и
писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2400257 от
13.12.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на
„АНДИ 24”ЕООД- Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение
на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „АНДИ 24”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К.
ж.к.„В.“ бл.* вх.* ет.* ап.* с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8