№ 9785
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110105283 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. И.М., срещу
Д. А. Ш., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 794.23 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 41, находящ
се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 663.20 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 86.39
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2022 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 37.08
лева за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и 7.56 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 50885/2022 г. на СРС –
20.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик на
топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: нотариален акт за дарение на
недвижим имот при условието на запазено право на ползване № 47 от
18.04.2006 г., том І, рег. № 1149, нот.дело № 42 от 2006 г., удостоверение за
наследници на лицето А.Д. Ш. и на лицето Д.Д. Ш.а, два броя удостоверения
за идентичност на административни адреси, заявление декларация за
откриване на партида, извлечение от сметка, два броя фактури със съобщение
към една от тях, протокол от ОС на СЕС и договор между СЕС и ФДР, два
броя договори между ищеца и ФДР, копие от вестник „Монитор” от
11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. В същия предявените искове се оспорват
по основание и размер – с аргумент, че в жилището не се живее от края на
2012 г. Поради това ответникът поддържа, че няма как ищцовото дружество
да начислява суми за битова гореща вода /БГВ/ съответно ответникът не
следва да дължи такива. По отношение на останалите дължими по силата на
закона суми ответникът няма възражение да заплати.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично.
Във възражението по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 50885/2022 г. на СРС
длъжникът е направил оспорвания с аналогично съдържание.
Нито в отговора на исковата молба, нито във възражението се съдържа
възражение за погасяване на искови претенции по давност.
С определение № 22.05.2023 г./22.05.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
сървисиз“ ЕООД. Същото е депозирало писмена молба с приложени два броя
документи за дялово разпределение.
Изготвена и приета е съдебно техническа експертиза с вх. №
85399/14.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание, вкл. не изпраща упълномощен процесуален представител.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28759/10.10.2022 г. по
ч.гр.д. № 50885/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот при условието на запазено право на ползване № 47 от
18.04.2006 г., том І, рег. № 1149, нот.дело № 42 от 2006 г. се установява, че на
18.04.2006 г. лицата А.Д. Ш. и Д.Д. Ш.а /съпрузи/ са дарили на сина си –
ответника по делото Д. А. Ш. следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № 41, находящ се в гр. София, адрес. Видно от удостоверение за
идентичност на адреси от 31.10.2013 г. на ГИС София – стар адрес: гр. София,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бл. 47-48, вх. В е идентичен с административен
адрес към настоящия момент – гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бл.
47, вх. В /общо 12 входа на жилищна сграда/. С приложения нотариален акт
А.Д. Ш. и Д.Д. Ш.а са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху имота.
От своя страна видно от удостоверения за наследници на А.Д. Ш. и Д.Д.
Ш.а – първият е починал на 14.05.2013 г., а втората на 10.08.2013 г.т.е. и
двамата ползватели са починали преди началото на процесния период.
Още със заявление – декларация за откриване на партида, представена по
делото, от 26.04.2007 г. обаче ответникът Д. А. Ш. е поискал да му бъде
открита партида за битови нужди при ищцовото дружество за процесния
имот.
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София,
адрес, ап. 41 е ответникът Д. А. Ш..
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. Не са
направени доказателствени искания, които да обосноват извод за наличие на
друг собственик на имота или на вещен ползвател на същия.
От договор между СЕС и ФДР от 16.09.2002 г. се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово
разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002
г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице
въведена система за дялово разпределение през процесния период.
3
Налице са и договори /от 22.06.2017 г. и № Д-0-67 от 03.06.2020 г./
между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение – първият
договор обхваща отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г., а вторият отоплителен
сезон – 2020 г. – 2021 г. /като вторият договор е със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г./.
На последно място, видно от приложено на л. 27 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на 663.20 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 215.66 лева /отразена към м.
07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 447.54 лева /отразена към м. юли 2021 г./.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
85399/14.03.2024 г. от в.л. инж. М. Т..
Видно от същата в имота има два броя радиатори с индивидуални
уреди за отчет и един брой щранг лира без индивидуален уред за отчет.
Топлинна енергия за битова гореща вода не се ползва и такава не е
начислявана. Общият топломер в сградата се отчита по електронен път –
като е бил изправен през процесния период. Вътрешната отоплителна
инсталация е от открит тип. В имота няма водомер.
В тази връзка, видно от експертизата, дължимата сума за главница за
топлинна енергия възлиза на 663.20 лева – като е формирана от следните
суми: 1/ топлинна енергия за сградна инсталация, начислена по формула в
размер на 316.69 лева; 2/топлинна енергия за отопление на общи части –
служебно по наредба в размер на 116.92 лева; 3/ топлинна енергия за
отопление на имот щранг лира – служебно по наредба в размер на 229.59
лева и 4/топлинна енергия за битова гореща вода – не се ползва, поради
което е 0 лева.
В съдебно заседание в.л. разяснява, че при изготвянето на
заключението му е направило впечатление, че служебните начисления по
МСРС през двата периода се различават много рязко за общите части.
Поради това в.л. е отправило искане до фирмата за дялово
разпределение да прегледа и потвърди верността на изравнителните сметки.
ФДР е потвърдило изравнителните сметки пред експерта. В тази връзка
последният поддържа, че през релевантните периоди е имало голяма разлика
в потреблението на битово горещо водоснабдяване в сградата, което води до
резки промени в цялото дялово разпределение, защото то започва с
отделянето на топлината за БГВ. Когато топлината за БГВ е малко останалите
елементи /сградна инсталация, общи части и др./ са големи, а когато
потреблението за БГВ е голямо, те са по-малки. Поради това и в.л.
потвърждава, че в начислените количества няма допусната грешка.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
4
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 28759/10.10.2022 г. по ч.гр.д. № 50885/2022 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
5
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за дарение на недвижим имот при
условието на запазено право на ползване № 47 от 18.04.2006 г., том І, рег. №
1149, нот.дело № 42 от 2006 г., удостоверение за наследници на лицето А.Д.
Ш. и на лицето Д.Д. Ш.а, два броя удостоверения за идентичност на
административни адреси, заявление декларация за откриване на партида и
копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод,
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
Посоченото обстоятелство не се и оспорва от ответника, който
възразява единствено срещу размера на процесните суми и основанието за
начисляването им. Тук следва да се отбележи, че ответникът дори е подал
заявление декларация за откриване на партида на свое име. От своя страна
двете лица със запазено вещно право на ползване върху имота са починали
много преди процесния период /още 2013 г./.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Независимо от това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
Възражение за погасяване по давност на процесните суми НЕ Е
6
ВЪВЕДЕНО нито с отговора на исковата молба, нито с възражението по чл.
414 от ГПК – поради което и съдът няма възможност да обсъжда такова
служебно – чл. 120 от ЗЗД.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
Искът за главница за потребена топлинна енергия е основателен в
пълния си размер от 663.20 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл, Този извод следва от СТЕ, от която се установи, че сумата е начислена
само за сградна инсталация, отопление на общи части и отопление на имот –
чрез щранг лира – тези суми са дължими на основание ЗЕ, а и цитираното по-
горе решение на СЕС. Противно на възраженията на ответника вещото лице
установи, че суми за битова гореща вода не са начислявани – доколкото
действително такава в имота не се ползва. Поради това и липсва основание за
частично отхвърляне на претенцията.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2022 г. – възлиза на общо 86.39 лева. Поради това и искът за
присъждането му следва да бъде уважен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражения срещу дължимостта на тази сума не са въведени
от ответника.
Налице са две общи фактури и извлечение от сметка, където
изравнителните сметки са отразени. Налице е и договор между СЕС и ФДР,
както и договор между ищецът „Топлофикация София“ АД и ФДР, действал
през процесния период. Поради това и съдът достигна до извод, че услугата
дялово разпределение е действително предоставена.
Възражение срещу дължимостта на обезщетение за забава върху тази
сума не е въведено, следователно и този иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
7
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 50885/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 5283/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
/като разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минималния размер/ и 300 лева възнаграждение за вещо лице или
общо 425 лева. Видно от представените по делото платежни документи
претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 425 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна не претендира разноски като предвид изхода на
делото такива не й се и дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. А. Ш., с ЕГН: ********** и
адрес гр. София, адрес, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б сумата от общо 794.23 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
имот – апартамент № 41, находящ се в гр. София, адрес, от които: 1/ главница
за доставена топлинна енергия в размер на 663.20 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 86.39 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г., 2/ главница за услуга
дялово разпределение в размер на 37.08 лева за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. и 7.56 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 50885/2022 г. на СРС – 20.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 50885/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. А. Ш., с ЕГН: ********** и адрес гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
8
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 50885/2022 г. на СРС и сумата от общо 425 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
5283/2023 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 50885 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9