№ 20
гр. Ямбол, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20252330102417 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Б. И. Г. против
Община Т., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в следствие неизпълнение задълженията на ответника да упражнява
контрол над изоставени кучета на територията на Общината, в едно със законната
лихва от датата на увредата- 06.08.2025 год..
Ищецът твърди, че на 06.08.2025 год. около 10, 20 часа , пред дома на свой
съселянин П. М., в с. З., общ. Т. бил нападнат и нахапан от голямо черно куче с прав
косъм и без поставена марка. Нахапвания имало по цялото му тяло , като след
оказване на помощ от страна на П. М. и съпругата му С. , успели да изгонят кучето. П.
сигнализирал на тел. 112 , а бащата на ищеца го закарал при личния му лекар, който
препоръчал да бъде заведен по спешност в Я., където бил приет в Спешно отделение
на МБАЛ, за оказване на необходимата медицинска помощ. Ищецът бил с вродени
здравословни проблеми, които се обострили след инцидента. Не разполагал със
средства за посещение на психолог за преодоляване на стреса. Раната на десния му
прасец щяла да остане белег , който да загрозява крайника. Преди инцидента не се
страхувал от кучета, а сега когато видел куче се вцепенявал и ставал неподвижен,
страхувал се и от домашното им куче, стряскал се от кучешки лай и не можел да спи.
Претърпените вреди ищецът определя на сумата от 6000 лв. Счита, че в случая
ответникът не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол над изоставените
животни на територията на общината, като спазва изискванията на чл. 47, ал. 2 и 3 от
ЗЗЖ.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва
изложените в ИМ твърдения, като посочва, че е липсвал сигнал, по който да бъдат
предприети мерки. Сигнал бил получен на 31.07.2025 год. от лице на име П., за
1
безстопанствено куче пред дома му, като веднага била уведомена фирмата изпълнител
по сключен с общината договор от 17.06.2025 год. за залавяне , транспортиране и
маркиране на безстопанствени кучета на територията на Община Т. до приюта за
безстопанствени животни в с. Р., към който имало утвърден маршрут за движение на
екипите, но фирмата информирала ответната община, че служителят по залавянето е в
отпуск. По – късно след извършена справка било установено, че същото куче за
неизвестен период преди това е било прибрано в дома на П. и обгрижвано. Т.е. налице
било съпричиняване на вредите, както и не следвало да се счита, че животното е
безстопанствено. Посочва се още, че недоказано е твърдението за отключване на
здравословни проблеми в следствие на инцидента, поради което искът бил и със
завишен размер. Иска се отхвърляне на претенцията.
В с.з. ищецът – лично и чрез упълномощен адвокат поддържа претенцията.
Ответникът оспорва иска, чрез процесуален представител.
За третото лице помагач се явяват законен и процесуален представител, които
оспорват иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил лист за преглед на лице в Спешно отделение , видно от
който на 06.08.2025 год., около 12, 20 часа му е бил извършен преглед , при който са
констатирани – ухапвания от куче по ръцете и краката, извършени са му посочени
манипулации.
По делото е представен договор ***/17.06.2025 год. сключен между Община Т. и
„Три Д“ ЕООД с предмет – Залавяне, транспортиране и маркиране на безстопанствени
кучета на територията на община Т. до приюта за безстопанствени животни в с.Р.,
както и утвърден от Община Т. годишен график за залавяне на безстопанствени кучета
на територията на община Т. за 2025 година, както и маршрути за движение екипите за
залавяне на безстопанствени кучета.
Представен и приемо-предавателен протокол ведно с пътни листи, видно от
който протокол на 06.08.2025 год. в 11.00 часа в с.З. е било заловено голямо куче, с
характерни белези на немска овчарка, без чип и татуировки.
По делото е представена и приета докладна - записка изготвена от Д. Д. – кмет
на кметство на с.З. до община Т. от 24.07.2025 год., с която общината се уведомява, че
на ул.*******“ има безстопанствено куче, като се иска да бъдат предприети
необходимите мерки за прибиране в приюта.
От изисканата справка от РС 112 – гр. Б. се установява, че на 06.08.2025 год. в
10,47 часа е регистрирано обаждане от лице представило се като П. М. П., относно
нахапване от куче на същата дата около 10,20 часа .
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. П. М. посочва, че на 06.08.2025 год. , когато ищецът
излизал от дома му дошло едно голямо куче, което започнало да го хапе. Било голямо,
с дълга козина, черно – кафяво на цвят. Кучето съборило ищеца и започнало да го хапе
, разкъсало му дрехите. Свидетелят се опитал да го издърпа,но не можел , ухапало и
него. Едва успял да спаси ищеца и да влязат в двора. Жена му почистила раните .
Ищецът имал рана на врата, на крака и ръката. Имало доста кръв. Кучето се въртяло
покрай дома на свидетеля почти един месец. Б. имал голяма уплаха след слушалото се
, имал рани и болки. В момента имал белези и рани, но бил малко по-добре.
2
Подавал сигнали до кмета на с. З. и кмета на общ. Т..Отрича да е хранил кучето.
Казва, че съпругата му не можела да излезе от двора, защото се страхувала. След като
подал сигнал, на същата дата дошъл човек от фирмата, който упоил кучето.
Св. И. – баща на ищеца посочва, че сам се грижи за него. Ищецът бил роден със
здравословни проблеми. До шест годишен не можел да ходи, имал и проблеми с
говора. Не е присъствал на ухапването, но когато го върнали у дома бил целия в кръв
и рано. На същия ден посетили личен лекар, който ги насочил към СО. Там му били
инжекции , почистили раните, превързали го и се прибрали вкъщи. 20 дни ищецът не
можел да ходи изобщо. Боляло го. Бил ухапан по тялото, дрехите разкъсани. Още има
белези. Освен болката имал и стрес. Наложило се да махнат и домашното си куче, за
да не се страхува. Предвид болките се наложило свидетелят 20 дни да се грижи за
него. Не можел да стъпва на краката си. Все още като видел куче ищецът се плашел.
Не искал да излиза, защото се плашел.
Св.Т. Н., заемащ длъжността ******* на община Т. и ******* на Общински
приют за безстопанствени кучета към община Т. от около две години посочва, че на
31.07. се чул с човек на име П., му казал, че има едно куче което храни, но започнало
да става агресивно и помолил да го заловят. Свидетелят веднага се обадил на фирмата,
с която работили, а след седмица разбрал за инцидента. В случая очевидно имало
забавяне по залавянето, но не знае каква е причината. Сигнали пристигали постоянно.
Св.Д. Д.- служител при „Три Д“ ЕООД, посочва, че работата му била да залавя
и транспортира кучета. На 06.08.2025 год. получили сигнал за ухапан човек, отишли
на място и заловили кучето. Когато отишли на място кучето лежало до вратата на П..
Самият П. казал, че се грижи за кучето, че го храни отвън и искал да го прибере, но
жена му не го искала. Според свидетеля кучето не било агресивно, когато отишли било
спокойно. Въпреки това спазил протокола да го упои. Не е видял кръв на улицата, но
видял ухапаното момче, което било с превръзки, но не се сеща точно къде. Сигнали за
това куче получавали и преди 06.08. Свързал се с кмета, който му казал, че кучето е
спокойно и П. си го храни, поради което и залавянето му било оставено за по-късен
етап, защото фирмата била доста натоварена с работа по залавяне на кучета по селата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди,
причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като
вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата.
Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от
характера на възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І
ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат
от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че
отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се
презумира./Решение №166/10.03.2010 год. на ВКС по гр.д. № 4284/2008 год. и др./
3
Съгласно разпоредбата на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните,
органите на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и
оттук ответната община, към чиято структура за съответните служби, има
задължението да се грижи за тези животни. Според чл.47, ал.3 ЗЗЖ кучета без стопани
се маркират и настаняват във временни общински приюти или се връщат от местата
откъдето са взети, като такива кучета са под надзора и грижите на общината. Нормата
на чл.40, ал.4 ЗЗЖ задължава кмета на общината да организира изпълнението на
програми за овладяване популацията на безстопанствени кучета, като тези
безстопанствени животни се настаняват временно в общински приюти. От изложеното
следва, че задължение на кмета на общината е да осигури настаняването на
безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото тези животни са под негова
грижа и надзор. В този смисъл съответната община е длъжна да вземе мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, както и за това,
свободното им живеене в градски условия да не позволява причиняването на вреди на
гражданите.
В случая според съда е безспорно установен със събраните по делото писмени
и гласни доказателства фактът , че на 06.08.2025 год. пред частен дом в с. З., общ. Т.,
ищецът е нападнат, съборен на земята и неколкократно ухапан от куче по ръцете и
крака. Спорно по делото е дали процесното куче е безстопанствено , съответно налице
ли е противоправно бездействие от страна на ответната община, налице ли е
съпричиняване и какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение.
По въпроса чия е тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено, е формирана
трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в Решение №308/03.01.2018г. по гр. д. №
1068/2017г. на ВКС, ІV г. о., Решение №377/27.04.2009г. по гр. д. № 5682/2007г. на
ВКС, ІV г. о., Решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., на ВКС, III г.
о. и др. Според тази практика, тежестта за доказване на факта, че кучето е
безстопанствено е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му.
Доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това
число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и
различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано преди, по време
и/или след инцидента. В случая ищецът е ангажирал гласни доказателства по
отношение на този факт, като съдът приема, че както от показанията на св. П., така и
от разпитаните свидетели Н. и Д. се установява именно, че кучето е било
безстопанствено, към момента на нападението и преди това е живеело на улицата, без
надзор от стопанин, движещо се свободно, без маркировка. Ответната община, която
се позовава на факта, че кучето е имало стопанин в отговора на исковата молба, в
лицето на св. П. М. , следва да го установи, като не е ангажирала годни доказателства
за установяване на този факт.
Настоящият съдебен състав приема, че е установено по делото и бездействието
на длъжностните лица на ответната община по изпълнение на възложените им със
ЗЗЖ задължения, което е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на
изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е
наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е
изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Макар да е приела
4
програма и план за действие за овладяване на безстопанствените кучета, да е
изградила приют в с.Р., да е сключила договор за залавяне и транпортиране на
безстопанствените кучета до приюта в с.Р., не е доказано от ответната Община „Т.“ да
е предприела всички предвидени мерки за ефективното овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение. В случая
и св. П. М. и св. Н., и с. Д. твърдят, че са били подавани, съответно получавали
сигнали за процесното куче, като въпреки вменените задължения Общината не е взела
навременни мерки за залавянето му, а това е станало една след процесния инцидент.
В обобщение, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
ЯРС приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответната
община се явява непосредствена причина на претърпените от ищеца неимуществени
вреди –болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение от нападението
и ухапването от безстопанственото куче, като самите вреди също са доказани по
несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените с доверие гласни доказателства,
поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им.
По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав приема, следното: Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума
на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на пострадалия, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. По делото
е установено, че констатираните увреждания от ухапването от кучето са причинили на
ищеца болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по
естеството си инцидентът е предизвикал физически болки, стрес, уплаха, страх,
повишена тревожност и негативни душевни изживявания у пострадалия ищец.
Съобразявайки тежестта на уврежданията , като съдът приема за безспорно доказано
от разпита на свидетелите и приетия лист за преглед в СО, че ищецът е имал няколко
ухапвания от куче по ръцете и крака, наложили медицинска намеса, възрастта на
ищеца към момента на увреждането, както и безспорните доказателства, че от
раждането си същият е имал затруднения с ходенето и говоренето, обстоятелствата,
при които е настъпило същото – внезапно нападение , събаряне на земята и ухапване
от куче, липсата на безспорни медицински данни за настъпили усложнения и най-вече
психическите страдания на ищеца–тревожност и страх от кучета, продължаващи вече
месеци след злополуката, ЯРС намира, че справедливото по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв. /2556, 46 евро/ , което е дължимо
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от
ЗЗД- 06.08.2025 год.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат остана недоказано в
процеса. Въпреки дадените указания, ответникът чиято е и тежестта на доказване не
представи годни доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие от
страна на ищеца, с което обективно да е способствал за появата на вредоносния
резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. Ето защо липсва
основание за намаляване на определеното обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
5
да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 950 лв.
/485, 72 евро/ – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 150 лв./76,69 евро/ – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД Община Т., ЕИК ************,
представлявана от кмета С. С. да заплати на Б. И. Г., ЕГН ********** сумата от 5000
лв. /2556, 46 евро/ , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.08.2025 год. в с. З., в едно със
законната лихва от 06.08.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6000 лв., като неоснователен
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от кмета С. С. да заплати на Б. И. Г., ЕГН
********** сумата от 950 лв. /485, 72 евро/ – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Община Т., представлявана от
кмета С. С. сумата от 150 лв./76,69 евро/– разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Делото е разгледано и решението постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – „ТРИ Д“ЕООД , ЕИК **********.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
6