№ 11
гр. Пещера, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20245240200150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. В. Д., ЕГН: **********, от гр. ****, против
Наказателно постановление № 24-0315-000820 от 13.11.2024 г., издадено от
Началник на РУ - Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо
от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 20,00 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е налице неяснота при
описание на нарушение, доколкото от една страна се твърди, че
жалбоподателят не е спазил действието на знак „В2“, а от друга – че не се е
съобразил със знак „Б2“, за което поведение му е наложена и санкция.
Формулирано е искане за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният от него процесуален представител – адв. С. П. също не се
явява. От същия са депозирани писмени становища по хода на делото и по
същество на спора с искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 вр. с ал. 2 от ЗА в размер на 400,00 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител и не взима становище по подадената жалба.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.10.2024 г. в гр. Батак свид. Г. Г. К. се разхождал по центъра на гр.
Батак, на пешеходната зона на пл. „Освобождение“, когато забелязал насреща
си движещ се автомобил. Свид. К. направил забележка на водача на
автомобила, че е забранено движението на автомобили по центъра, на което
последният го напсувал и му показал среден пръст. Известно време след тази
1
случка свид. К. срещнал началника на участъка на полицията в гр. Батак – О.
Г. и му разказал за движещия се автомобил по центъра. Тогава О. Г.
предположил, че водачът може да е бил жалбоподателят, като показал на свод.
К. къде живее А. Д.. Тогава свид. К. разпознал пред дома на Д. автомобилът,
който видял на 26.10.2024 г. След известно време от полицията в гр. Батак
извикали свид. К. и въз основа на неговите сведения свид. И. С. Ч., заемащ
длъжността „полицейски инспектор“ в ПУ Батак при РУ – Пещера, преценил,
че жалбоподателят А. Д. при управление на притежавания от него автомобил
марка „Пежо“ с рег. № GTVA8080 е извършил следното нарушение: не спазва
зоната на действие на пътен знак В2, намиращ се на ул. „Петър Кънев“ в гр.
Батак – нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, за което му съставил АУАН с бл. №
331642. Актът е съставен на 26.10.2024 г. в отсъствие на нарушителя, като
впоследствие е връчен на А. В. Д. по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ
да го подпише, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел – О. Г..
Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП, с което
на жалбоподателя А. Д. е наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 3, предл.
първо от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от показанията на актосъставителя И. Ч., както и от показанията на свидетеля
по акта и очевидец - Г. К., разпитани в качеството на свидетели в хода на
съдебното следствие. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
От показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят е
преминал с личния си автомобил през пешеходната зона на пл. Освобождение
в гр. Батак. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като
същите са обективни, достоверни и логически свързани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
„полицейски инспектор“ в РУ – Пещера към ОДМВР - Пазарджик, чиято
компетентност произтича от т. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на т. 3.8 от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. При
издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
С обжалваното НП и съставения АУАН отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която норма повелява, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
2
с пътната маркировка. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че
жалбоподателят не спазва зоната на действие на знак „В2“, намиращ се на ул.
Петър Кънев“ в гр. Батак. В обстоятелствената част на обжалваното НП,
обаче, от една страна е посочено, че жалбоподателят не спазва зоната на
действие на знак „В2“, а от друга, че не съобразява поведението си с пътен
знак „Б2“. Както правилно е възразил и жалбоподателят в жалбата до съда, в
описание на извършеното нарушение административно-наказващият орган е
допуснал съществено противоречие.
Следва да се отбележи, че знак „Б2“ и знак „В2“ са различни знаци и
въвеждат различни правила за движение. В чл. 45, ал. 2 Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата е посочено, че знак „Б2“ гласи
следното: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В чл. 47,
ал. 3 от Правилника пък е посочено, че знак „В2“ гласи: „Забранено е
влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. При така даденото
описание на деянието в издаденото НП, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателят – не
е спазил действието на знак „В2“ или на знак „Б2“, като това размИ.ане
съществено накърнява правото му на защита - да разбере в какво точно се
изразява поведението му и какво не е изпълнил, с оглед възможността да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото му обвинение.
Съгласно Решение № 481 от 20.07.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
573/2018 г., нарушаването на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
накърняващо в твърде значителна степен правото на защита на лицето в
административния процес, поради което постановеното в тези условия
наказателно постановление, без съмнение следва да бъде отменено изцяло.
Освен това с обжалваното НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана по чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП, а именно за това, че не
спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
От това следва, че административно-наказващият орган е приел, че А. Д. е
извършил нарушение, различно от това, за което му е съставен АУАН, а
именно, че не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ – обстоятелство, което не се доказа в
хода на съдебното следствие, където се събраха доказателства, че
жалбоподателят не е спазил пътен знак В2, доколкото с автомобила си е
навлязъл в зона, забранена за пътни превозни средства.
От това следва, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде
ангажирана по реда на чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП, а именно:
наказва се с глоба от 30 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство. Като е санкционирал
жалбоподателят за деяние, което не се доказа да е извършил,
административно-наказващият орган е допуснал и неправилно приложение на
материалния закон.
В процесния случай квалификацията на деянието, дадена в наказателното
постановление, е правилна, доколкото несъблюдаването на пътен знак „В2“ от
една страна и несъблюдаването на пътен знак „Б2“ от друга страна, все е
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, повеляваща на участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци. Но е безспорно, че за да е
налице пълнота при описание на нарушението, следва и в АУАН и в НП да е
посочено изрично с кой пътен знак нарушителят не е съобразил поведението
си като участник в движението. Посочване на конкретния пътен знак има
значение и за прилагане на правилната санкционна разпоредба, доколкото в
чл. 183 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ в различни размери в
3
зависимост от различните пътни знаци, с които участникът не се е съобразил.
Но дори и да се приеме, че от обстоятелствената част на НП става ясно с
кой пътен знак жалбоподателят не е съобразил поведението си, при анализ на
разпоредбата на чл. 57, ал. 7 от ЗАНН, уреждаща хипотезите, при които съдът
може да измени наказателното постановление, следва изводът, че в процесния
случай съдът не разполага с правомощие да измени санкционната част на
издаденото НП, доколкото по този начин ще се стигне до по-тежко наказание
за нарушителя. Изменение в частта за наказанието ЗАНН предвижда
единствено за хипотези при които се прилага закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, намаля се размера или наказанието се заменя с по-
леко по вид. За нарушение на пътен знак „В2“ законът (чл. 183, ал. 3, т. 5,
предл. първо от ЗДвП), предвижда глоба в размер на 30,00 лв., а с процесното
НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20,00 лв. (съгласно чл. 183,
ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП). В този смисъл при увеличаване на размера
на наложеното наказание неминуемо би се стигнало и до нарушение на
забраната за влошаване положението на нарушителя, която представлява
допълнителна процесуална гаранция за правото на защита и осигурява
свобода на нарушителя да обжалва без опА.ия, че сам ще влоши положението
си.
При това положение за съда остава единствено възможността да отмени
обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон,
което е довело и до съществено нарушение на процесуалните правила,
обезпечаващи правото на защита на санкционираното лице да се запознае с
параметрите на повдигнатото срещу него обвинение.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят. По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
жалбоподателя Д. е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата (ЗА) от адв. С. П.. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
накратко наричана Наредбата, поради което и на основание чл. 8, ал. 1 вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, в полза на адв. П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на адв. П. посочените по-горе съдебни разноски
в размер на 400,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0315-000820 от 13.11.2024 г.,
издадено от Началник на РУ - Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на А.
В. Д., ЕГН: **********, от гр. ****, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание
„глоба" в размер на 20,00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на С. Ж. П. от АК - Пловдив,
с адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение" № 3, ет. 4, офис 411, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 400,00 лв.
4
/четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5