М О Т И В И :
Производството е по реда на чл.414г
от НПК.
Обвинението срещу нар.Е.А.Х. е по
чл.325 ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2010год.
в гр.Казанлък е извършил непристойни действия- като водач на МПС е нарушил
грубо правилата на движение от ЗДвП и е нанесъл побой над друг участник в
движението- С.И.П.- грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
В с.з. нарушителят се признава за
виновен, а представителят на РП поддържа обвинението и постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства: 3бр. протоколи за
очна ставка, съдебно- медицинско удостоверение №154/ 2010г., протокол за
доброволно предаване от 30.08.2010год., заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза и показанията на свидетелите Т., И., С., К., П., С., М.
и М., кореспондиращи изцяло с обясненията на нарушителя, дадени на досъдебното
производство, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: На 26.05.2010год., около 21.30 часа, Е.Х. предприел
управление на личния си автомобил м.„*******” с рег.№ **********, движейки се
по ул.„*********” в град К.. В автомобила пътували св.Й.С. и нейния брат.
Движейки се по ул.„*****”, след кръстовището с бул.„*********”, в посока юг-
север, пред магазин „********”, подсъдимият видял своя позната- св.Н.К.Х. спрял
автомобила в средата на кръстовището и започнал разговор със св.К., която се
движила с велосипед. По същата улица преминал и св.С.П., управлявайки лек
автомобил м.„*********” с рег.№ ********. В автомобила пътувала приятелката на
П., св.С.М.. Тъй като водача на лекия автомобил м.„********” Е.Х. бил спрял
върху непрекъсната осова линия, между двете ленти за движение на платното,
водачът на лекия автомобил м.„******”- св.П. следвало да напусне своята лента
за движение и да предприеме заобикаляне на спрелия автомобил. Така последният
навлязъл в лентата за насрещно движение, подминал л.а. „*********” и попаднал в
голяма дупка върху пътното платно. По този начин автомобила му аварирал, което принудило
П. да слезе от него и да се обърне към подсъдимия Х. с думите: „Така ли се
спира?”. Последният слязъл от автомобила си и започнал да нанася удари с
юмруци в лицето на свидетеля. П. се дърпал назад без да отвръща на ударите,
като в един момент се спънал и паднал на земята. Х. продължил да рита с крака
падналото тяло на свидетеля. Свидетелят получил кръвоизлив от носа и устата.
Св.М. призовавала подсъдимия да преустанови побоя над П., като му казвала: „Ще
извикам полиция!” На това подсъдимият отговорил: „Когото искаш извикай, майка
ти ще еба!” След това се обърнал, качил се в автомобила и с висока скорост
напуснал местопроизшествието. Очевидец на случилото се станала св.Р.М., която
също преминавала с автомобила си през кръстовището.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза по
писмени данни №320/ 2010г. на С.И.П. са причинени: кръвонасядане и оток на
дясната скула, изкълчване на първи горен зъб вдясно със счупване на режещия му
ръб, оток и охлузвания на външния глезен на лявата подбедрица, което е
причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Предвид изложеното съдът намира,
че от обективна и от субективна страна Е.А.Х. е осъществил състава на чл.325
ал.1 от НК.
От субективна страна нарушителят е извършил
деянието при форма на вината пряк инцидентен умисъл- същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните и
целенасочени действия по реализирането му.
Съдът
счита, че следва да признае Е.А.Х. за
виновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на същия обаче са налице
основанията за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на деянието е
роден на ***год., т.е. същият е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.325 ал.1 от НК се предвиждат
наказания: лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.Причинени
с престъплението имуществени вреди няма.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Е.А.Х. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание- глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
Причината за
извършване на деянието е ниската правна култура на Е.А.Х..
Воден от горните мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: