РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Ямбол, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Ж.а
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж.а Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600001 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. В. Т. депозирана,
чрез защитника му адв.М.А., против присъда № 260073/8.11.2021г.постановена по нохд №
1315/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на
**.**.****г.около 0,30часа в гр.*****, ул."**** *******" до №**, без надлежно
разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно
тегло 0,074гр.,с концентрация на активен наркотично действащ компонент метамфетамин
69%, на стойност 1, 85лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а,
ал.5, вр.с ал.3 от НК е осъден на глоба в размер на 1000лв.
Подс.Т. е признат за невиновен в това по същото време и на същото място да е
държал в лек автомобил "**** ******" с рег.№ ****** високорискови наркотични
вещества- коноп /марихуана/, с нетно тегло 0,357гр.,с концентрация на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2,14лв., метамхфетамин с
нетно тегло 2,221гр.с концентрация на активно действащ наркотичен компонент
метамфетамин 64%, на стойност 55,28лв., метамфентамин с нетно тегло 0,033гр., с
концентрация на активно действащ наркотичен компонент метамфетамин 72%, на стойност
1
0,83лв., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по това обвинение по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК.
Подс.Т. е признат за виновен и в това че на **.**.****г.около 0,30часа в гр.*****, по
ул."**** *******", при управление на лек автомобил "**** ******" с рег.№ *******
противозаконно пречил на орган на властта- младши експерт Г. Г. И. и младши инспектор Д.
И. И. - служители на РУ- Ямбол да изпълнят задълженията си по извършване на проверка на
МПС и лице, поради което и на основание чл.270, ал.1, вр.с чл.54 НК е осъден на 2 години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба в размер на 1000лева е
присъединено към наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението по чл.354а от НК, а останалите веществени доказателства като такива без
стойност е постановено тяхното унищожаване.
Подс.Т. е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Във въззивната жалба на подсъдимия изрично се сочи, че се обжалва присъдата
единствено досежно осъдителната й част за престъплението по чл.270, ал.1 НК, за която се
твърди че е неправилна, необоснована, незаконосъбразна и несправедлива. Прави се искане
за отмяна на присъдата в обжалваната й част и да се постанови нова, с която подсъдимия да
бъде изцяло оправдан.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на
районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимият участва, чрез упълномощените си защитници
адвокат А. и адвокат Б., чрез които поддържа въззивната си жалба и се пледира същата да
бъде уважена. Излагат се съображения, че от събраните доказателства не може да бъде
направен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние по чл.270, ал.1 от НК.
Сочи се, че подсъдимият не е разбрал за намерението на служителите на полицията Г. И. и
Д. И. да го спрат за проверка, тъй като същите не са подали ясен и видим сигнал за спиране.
В тази връзка се сочи, че полицаите вместо да подадат сигнал със "стоп" палка са
присветнали с фаровете на полицейския автомобил. Излагат се и съображения, че
действията на подсъдимия следва да се квалифицират като административно нарушение по
ЗДП- неизпълнение на полицейско разпореждане, а не като престъпление по чл.270, ал.1
НК. В тази насока се цитира съдебна практика решение № 691/18г.на второ наказателно
отделение на ВКС. По тези съображения се иска въззивният съд да постанови нова присъда,
с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1
НК. Алтернативно се иска изменение на присъдата досежно вида и размера на наказанието
като се иска същото да бъде определено при условията на чл.55 НК и наказанието лишаване
от свобода да се замени с пробация.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
2
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на прокурора и защитника на
подсъдимия и доводите в жалбата намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.319 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съд е разгледал делото при стриктно спазване на процесуалните
правила.
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна,
тъй като се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и
в тяхната съвкупност са безпротиворечиви.
Правилно е прието, че на **.**.****г.около 0,30часа подсъдимият въпреки, че е лишен
от право да управлява МПС, предприел управлението на лек автомобил "**** ******" с
английски рег.№ *******. Движел се по ул."****** *******" гр.*****, след което направил
ляв завой и тръгнал по ул."******". По същата улица попътно на подсъдимия се движели
служителите на полицията- младши експерт Г. И. и младши инспектор Д. И.- служители на
"Охранителна полиция" при РУ-Ямбол. Същите изпълнявали служебните си задължения с
полицейски автомобил "******* *****" с рег.№ * **** **. и решили да извършат проверка
на лекия автомобил "****". Подсъдимият направил ляв завой и тръгнал по ул."****
*******". Служителите на полицията го последвали, като подали звуков и светлинен сигнал
с полицейския автомобил. Вместо да спре подсъдимият ускорил движението с намерение да
избяга и да осуети проверката. Свидетелите поискали помощ от свои колеги, тъй като
дистанцията между автомобила на подсъдимия и служебния все повече се увеличавала.
Следвайки автомобила свидетелите предавали по радиостанцията за посоката на движение
на подсъдимия, който след ул."**** *******", завил на ляво по ул."******* *****", минал
покрай бившите казарми в ж.к."***** *******" и тръгнал по ул."**** *******". На тази
улица бил пресрещнат от служителите на полицията св.А. Д. и св.И. Т., които също били със
служебен полицейски автомобил с включен звуков и светлинен сигнал. Свидетелите излезли
от служебния автомобил и тръгнали към подсъдимия разпореждайки му на висок глас и с
жестове да остане на място. Свидетелите Г.И. и Д.И. успели да догонят подсъдимия и
спрели полицейския автомобил зад неговия. Св.И. се насочил пешком към подсъдимия,
който опитвайки се да избяга потеглил рязко назад. За да не бъде блъснат от подсъдимия
св.И. успял да се отдръпне настрани. След това произвел и предупредителен изстрел със
стоп патрон. Свидетелите Д. и Т. се опитали да отворят вратите на автомобила на
подсъдимия, но същите били заключени и това наложило св.И. да счупи предното дясно
стъкло на шофьорската врата /автомобила е с дясно управление/, след което служителите на
полицията извадили подсъдимия от автомобила.
При извършения личен обиск свидетелите открили в джоба на якето на подсъдимия
пакетче с метамфетамин с нетно тегло 0,074гр., със съдържание на активно вещество 69%.
Подсъдимият е задържан на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР за 24 часа.
3
По отношение на откритите в автомобила управляван от подсъдимия високорискови
наркотични вещества е постановена оправдателна присъда, която не е протестирана и е
влязла в сила. На това основание въззивният съд намира за ненужно да описва фактите
касаещи оправдателната част на присъдата.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подс.Т. е осъждан с 13
влезли в сила присъди, за различни престъпления от общ характер. Същите са групирани на
основание чл.25, ал.1 от НК в две групи, както следва с определение по вчнд № ***/****г.
на ОС-Сливен, в сила от **.**.****г.е определено общо наказание 1 година и 8 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. наказанието е
изтърпяно на **.**.****г. С определение по чнд № ****/****г.на РС-Пловдив, в сила от
**.**.****г. е определено общо наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока,
които изцяло се споделят от въззивната инстанция и поради липса на оспорване е ненужно
да се преповтарят.
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд на основание събраните
гласни и писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани изключително подробно.
Същите са обсъдени както поотделно така и в съвкупност и поради това, че проверяващия
съд споделя всички доводи и аргументи.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия единствено в частта, с която е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 НК.
Авторството на това деяние е установено по безспорен и несъмнен начин от
показанията на свидетелите И., И., Т. и Д., които са непротиворечиви, последователни и
логични. Свидетелите Г.И. и Д.И. подробно обясняват, че след като са видели автомобила
управляван от подсъдимия решили да го спрат за проверка и за тази цел са подали звуков и
светлинен сигнал с полицейския автомобил. Сигнала за спиране е възприет от подсъдимия,
тъй като самия той в обясненията си сочи, че е видял полицейския автомобил и подадения
сигнал, но се изплашил и затова ускорил движението. В тази насока не се споделят доводите
на защитниците на подсъдимия, че свидетелите И. и И. не са подали сигнал за спиране със
стоп палка и поради това подсъдимия не е бил длъжен да спре. Инцидента е станал през
тъмната част на нощта, полицейския автомобил се движел след този на подсъдимия и затова
единствения начин по който служителите на полицията могат да подадат сигнал за спиране
е чрез подаване на звуков и светлинен сигнал, което са сторили. Последващите действия на
подсъдимия ускоряване на движението и опит да се избяга от служителите на полицията
минавайки през малките квартални улички е доказателство за опита му да избегне
проверката от страна на служителите на полицията. Правилно и обосновано са кредитирани
и показанията на свидетелите Т. и Д., които са възприели действията и поведението на
подсъдимия след принудителното му спиране на ул."**** *******", тъй като полицейския
автомобил на свидетелите е препречил улицата и подсъдимият не е имал друга възможност
освен да спре. По отношение на действията на подсъдимия опитвайки се да избяга назад и
да сгази св.И. са налице безспорни доказателства- показанията на четиримата служители на
4
полицията И., И., Т. и Д., които са в пълен унисон помежду си. В тази насока решаващия
съд правилно е приел обясненията на подсъдимия, че не е потеглял назад за негова защитна
теза, тъй като същите противоречат на показанията на посочените по- горе свидетели.
Същите нямат лично отношение към подсъдимия, а са изпълнявали служебните си
задължения, поради което показанията им са обективни и следва да се кредитират изцяло.
Районният съд е направил пълен анализ на показанията на свидетелите К. Т., Р. Г. и С.
Б., който се споделя от въззивната инстанция и тъй като същите касаят оправдателната част
на присъдата е ненужно да се преповтарят.
Правилно са кредитирани показанията на поемните лица Ж. и Д., тъй като същите са
логични, последователни и непротиворечиви, а свидетелите не са заинтерисовани от изхода
на делото.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.270, ал.1 НК, тъй като на **.**.****г.около 0,30часа в гр.*****, по ул."**** *******",
при управление на лек автомобил "**** ******" с рег.№ ******* противозаконно пречил на
орган на властта- младши експерт Г. Г. И. и младши инспектор Д. И. И. - служители на РУ-
Ямбол да изпълнят задълженията си по извършване на проверка на МПС и лице.
От обективна страна формата на изпълнение на престъплението по чл.270, ал.1 от НК
е "противозаконно пречене" на органа на властта да изпълни задълженията си. Начинът на
извършване на деянието поначало се изразява в активно препятстване от дееца на органа на
властта да изпълни задълженията си. В случая изпълнението на престъплението се изразява
в неспиране на подсъдимия на подаденият му звуков и светлинен сигнал за спиране с
полицейски автомобил, с цел проверка на водача на МПС. Деянието е осъществено по
безспорен и несъмнен начин, тъй като подсъдимият не само, че не е спрял след подадения
му сигнал за спиране, но е ускорил движението, което е наложило служителите на
полицията да го гонят и да поискат подкрепление от друг полицейски автомобил, които да
го пресрещнат.
Съдът не споделя становището на защитниците на подсъдимия, че деянието
осъществява състав на административно нарушение, а не престъпление. Съдебната практика
е разграничила престъплението по чл.270 от НК от аналогичното му деяние -
административно нарушение по ЗДП, в степента на обществената им опасност. С изразите "
противозаконно пречене на орган на властта" употребен в чл.270 НК, и "отказът да бъде
извършена проверка" на водача" за установяване на ...", по чл.174, ал.3 от ЗДП,
законодателят е подчертал по високата степен на обществена опасност на първото деяние в
сравнение с второто. Законодателят е подчертал по- ниската степен на обществена опасност
на административното нарушение по чл.174 от ЗДП с израза "който откаже да му бъде
извършена проверка", от обективния състав на престъплението по чл.270 от НК, който
изисква поначало активно действие, изразено в препятстване на проверка в "противозаконно
пречене на органа на властта" да изпълни задълженията си. В тази връзка цитираното от
защитника на подсъдимия съдебно решение № 220/ 23.11.2018г., постановено по н.д.№
5
691/2018г.на второ наказателно отделение на ВКС касае фактическа обстановка нямаща
отношение към настоящото дело. Правните изводи в цитираното решение са, че заловения
на местопрестъпление няма задължение да съдейства на органите на властта да го задържат.
Съдът споделя изводите на първата инстанция за безспорно установено, че
свидетелите И. и И. на длъжност "младши инспектор " и " младши" експерт" към сектор
"Охранителна полиция" към РУ- Ямбол имат качеството на орган на власт. Вменените им
служебни задължения са свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3 от НК, тъй като на **.**.****г.около 0,30часа в
гр.*****, ул."**** *******" до №**, без надлежно разрешително държал в себе си
високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0,074гр.с концентрация на
активен наркотично действащ компонент метамфетамин 69% на стойност 1, 85лв., като
случаят е маловажен.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно обективната и субективната
страна на това престъпление, които се споделят от въззивният съд и тъй като присъдата не е
обжалвана в тази част не е нужно тези мотиви да се преповтарят.
Присъдата в частта с която подсъдимият Т. е признат за невиновен в това по същото
време и на същото място да е държал в лек автомобил "**** ******" с рег.№
******* високорискови наркотични вещества- коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,357гр.с
концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15% на
стойност 2,14лв., метамхфетамин с нетно тегло 2,221гр.с концентрация на активно действащ
наркотичен компонент метамфетамин 64%на стойност 55,28лв., метамфентамин с нетно
тегло 0,033гр. с концентрация на активно действащ наркотичен компонент метамфетамин
72%на стойност 0,83лв., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по това
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е влязла в сила, тай като не е протестирана от РП-
Ямбол.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК за
престъпление3то по чл.270, ал.1 от НК първоинстанционният съд е направил анализ на
наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които напълно се споделят от
проверяващия съд. Настоящата съдебна инстанция не установи обстоятелства от значение за
индивидуализацията на наказанието на осъдения да са игнорирани, ценени превратно и
неадекватно на обективното им значение. Определеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години е съответно на степента на обществената опасност на
6
деянието и на личността на подсъдимия, поради което съдът счита, че същото е справедливо
и законосъобразно. За да наложи наказание лишаване от свобода в този размер съдът е отчел
високата степен на обществената опасност на извършеното престъпление, тъй като
подсъдимият след като е видял подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране с
полицейския автомобил ускорил движението, което наложило продължително полицейско
преследване и поискване на помощ от друг полицейски автомобил за да бъде принуден да
спре. След това същия е продължил с провивозаконното си поведение и в опита си да избяга
назад насочил автомобила към свидетеля И., като само неговата бърза реакция го е спасила
за да не бъде блъснат. След това се е наложило и да бъде счупено стъклото на шофьорската
врата за да бъде изваден от автомобила за проверка. Правилно е отчетена и високата степен
на обществена опасност на личността на подсъдимият, който е осъждан многократно,
търпял е наказания лишаване от свобода и инкриминираната вечер е управлявал автомобил
въпреки, че е неправоспособен водач- с отнето свидетелство за правоуправление.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за липса на смегчаващи вината
обстоятелства, поради което наложеното наказание от две години лишаване от свобода е
справедливо и съответно както на личността на подсъдимия така и на извършеното
престъпление.
Искането на защитниците на подсъдимия за намаляване размера на наказанието, както
и за определяне на същото при условията на чл.55 НК е декларативно, тъй като не се
посочва нито едно обстоятелство, което да се приеме като смегчаващо и да е основание за
намаляване размера на наказанието.
Правилно не е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода. Поради правилно и законосъобразно е постановено
наложеното на подс. Т. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като е
определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.2 буква
"б" от ЗИНЗС.
Наложеното наказание глоба в размер на 1000лв.за извършеното престъпление по
чл.354а, ал.5 от НК е справедливо и законосъобразно, тъй като при неговото определяне
съдът е отчел наличните отегчаващи вината обстоятелства.
С така определените наказания би се постигнала генералната и специална превенция
на закона.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК, като към
наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба.
При възлагане на разноските съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НК и е осъдил подсъдимия да заплати всички направени разноски на досъдебното
производство за изготвяне на експертизи.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол
7
,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260073/8.11.2021г.постановена по нохд №
1315/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8