№ 49780
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110160175 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 310778/02.11.2023
г., подадена от Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес: гр. С* email: *****@***.**
срещу Е. Ж. С. с ЕГН-********** със съдебен адрес за кореспонденция: гр.
София, затворен к-кс Витоша парк. ул. "Н*" *, тел. +* еmail:
***********@**************.**,, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева) ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането (07.03.2018 г.), до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.148,
ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в
сила Присъда № 245826/16.10.2019 г. по НЧХД № 16112/2018 г. по описа а
СРС, 116. Състав.
В обстоятелствената част се твърди, че с присъда №245826/16.10.2019
год./влязла в сила от 11.07.2020 год./ на Софийски районен съд. НО, 116-ти
състав по НЧХД №16112 по описа за 2018 г. е ПРИЗНАТА ответницата Е. Ж.
С., родена на 26.04.1985г в гр. София, б* б* гражданин, неосъждана,
неомъжена, висше образование, работеща, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в
това. че в условията на продължавано престъпление - когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, в гр. София публично разгласила позорни обстоятелства и
приписала престъпление по служба на длъжностно лице - Л. Ч*/ понастоящем
З./ полицейски инспектор при О „ПП"-СДВР / при изпълнение на службата й.
1
както следва:
В писмена жалба с рег.№ 812102/07.03.2018г., депозирана пред Т* -
началник на О "ПП"-СДВР и при разглеждането и пред комисар З*,
ст.инспектор Г* ст.инспектор С*, пол.инспектор С*,: "...Дамата / Л. Ч* / беше
груба и нападателна.. .обиждаше.. .Дамата отказа, обиждайки.. .Измислиците
на полицай Ч* ми причиниха големи финансови вреди със спирането от
движение на фирмения автомобил...В 23.00 часа дамата отправяше заплахи, че
ще ме задържи за 24 часа и убеждаваше полицаите от 04-то районно да ми
повдигнат обвинение...".
В писмена жалба срещу разпореждане № 446551/09.07.2018г., по описа
на СРС. НО, с вх.№ 1047160/28.06.2018г., изпратена по факс в 0"ПП"-СДВР:
"...Ч* с действията си ме обиди, наричайки ме * в присъствието на колегата и -
инспектор М* и ме оклевети, принуждавайки същия инспектор В*....да
напише срещу мен АУАН...", поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я
освобождава от наказателна отговорност, за извършеното от нея престъпление
по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като и
налага административно наказание 'ГЛОБА" в размер на 2000 лева .
Твърди се, че в резултат на това виновно и противоправно поведение на
ответницата ищецът претърпял значителни неимуществени вреди,
съставляващи болки и страдания, изтърпени както поради влошаване на
здравословното състояние, така и поради оклеветяване на доброто ми име и
професионална репутация в обществото. Обезщетението на претърпените
болки и страдания оценява на 9000 лева.
Сочи ,че след като разбрала за подадената срещу ищеца, с нищо
непредизвикана жалба до СДВР на 07.03.2018 г., а в последствие и сезирането
на съда с частна жалба от 08.05.2018 год., изпълнени с неверни и
клеветнически твърдения, както и за образуваното първоначално
дисциплинарно производство, а в последствие и наказателно такова, ищецът
емоционално се сринал. За прослужените от нея 14 години професионален
стаж в МВР. към момента на деликта, срещу нея не е имало нито един сигнал
за извършени нарушения на служебната дисциплина. Почувствала се ужасно
опозорена, оклеветена и унизена пред широк, неопределен кръг мои колеги,
вкл. и ръководители, на чието мнение и доверие аз много държа. Ноторен факт
е, че така подададени сигнали/жалби/ до СДВР се разглеждат от комисия от
полицейски служители-колеги на ищеца и в последствие биват разгласявани и
коментирани, както пред полицейската общност, така и в средите на съдебната
власт, с които МВР работи в тясно сътрудничество. Ето защо тези
противоправни действия на ответницата силно засегнали честта и достойнство
на честен и коректен служител и човек и емоционално подействали на
психиката месеци след това на ищеца. Особено притеснително било и
обстоятелството, че жалбите на С. и съдебните книжа получавала на
служебния си адрес по месторабота. От всичко това животът се променил в
негативна насока. Станала унила и тревожна, от притеснение нарушила съня
2
си. Чувствала някакъв неопределен срам пред колегите и познатите си.
Самоизолирала се и се затворила в себе си.
Твърди, че с така описаните деяния ответницата Е. Ж. С. била
осъществила състава на чл.147, ал.1 НК което е законно установено от
горецитираната присъда. По този начин намира, че са изпълнени
предпоставките на ФС на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради което следва
да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищеца
от страна на ответницата. Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между твърдените от мен вреди и поведението на ответницата, като тя
безспорно се доказва от събраните по наказателното дело доказателства, в т.ч.
и поради ноторния факт. че разгласяването на позорящи обстоятелстава,
съставляващи клевета винаги водят да негативни преживявания за
оклеветения.
Излага доводи, че както в съдебната практика, така и в доктрината се
приема, че предмет на престъплението по чл.147 НК е излагане на твърдения,
носещи информация за определени обстоятелства. Необходимо е тези
обстоятелства да са позорни, укорими. недостойни от гледна точка на
общоприетите, или специфичните за конкретна изолирана общност. морални
разбирания и да предизвикват отрицателна оценка.
Сочи, че в конкретния случай, безспорно е, че полицейската общност и
частност СДВР, чийто служител е ищецът, се явяват представителна извадка
именно на обществото, на чието мнение и признание аз държа. Изложените
твърдения за нарушаване на професионалната и човешка етика и морал от
страна на ищеца безспорно се явяват накърняващи доброто ми име и
положителна ми оценка в обществото, в т.ч. и сред колегите. Тези неверни
твърдения засегнали пряко цитираните неимуществени блага и ценности..
Цитирана на съда закони, според които, съгласно чл. 300 от ГПК
присъдата, постановена по НЧХД е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Смята, че с действията си ответницата е осъществила спрямо нея
фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД-
противоправно, виновно извършено деяние, като настъпилите вреди от това
деяние са в пряка и непосредствена последица от деянието на ответницата Е.
Ж. С..
Моли искът да бъде уважен. Ищецът претендира разноски.
Посочва банкова сметка: с титуляр Л. А. З., IBAN * при Банка ДСК –АД.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Присъда № 245826/16.10.2019 год. по НЧХД № 16112/2018 год. по описа на СРС, 116-ти
състав и Мотиви към присъдата-за доказване на обстоятелството по чл.300 от ГПК.
2.Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №437/27.04.2021 год., изд.
от СО. район ..Триадица*'
Моли да бъде изискано и приложено по делото НЧХД № 16112/2018
3
год./архивен №9188/2020 г./ по описа на СРС-116 състав.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане за доказване
на неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между доказаното
с горната присъда поведение на ответницата с настъпването на тези вреди.
Моли да й се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди от
СДВР, отдел "Човешки ресурси" с кадрова справка, от която да е видно
служебния й стаж и цялостното й поведение през това време.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения си представител,
подава отговор. Оспорва наличието на вреди, както и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите. Оспорва размера на претендираното
обезщетение и счита, че следва да се намали. Прави възражение за настъпила
давност. Посочва, че предявеният граждански иск в наказателният процес не
прекъсва давност, съгласно ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Не се противопоставя на доказателствените искания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът не се представлява на този етап.
Ответникът се представлява от особен представител адв. З. И. Д., гр. С*,
**********, *****************@*****.**, назначена с Определение №
42899/22.10.2024 г.
По държавната такса
Цената на иска е 9 000 лева, поради което дължимата държавна такса по
чл.4 ТДТССГПК е в размер на 360.00 лева. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК
ищецът е освободен от такси по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда. Исковата молба се основана
именно на присъда. Ето защо ищецът не следва да внася държавна такса. В
зависимост от изхода на делото, таксата следва да се разпредели по правилата
на чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК.
По доклада
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД. Ето защо следва да бъде изготвен
доклад.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Следва да се изиска за послужване НЧХД № 16112/2018 год./архивен
4
№9188/2020 г./ по описа на СРС-116 състав, което да се върне след влизане в
сила на краен съдебен акт.
Искането за издаване на съдебно удостоверение е основателно.
По свидетелите
В исковата молба (ИМ) е направено искане за допускане до разпит на
свидетели. Съдът приема, че искането е допустимо, относимо и необходимо.
Следва да се уважи искането.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на
свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за
27.01.2024 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните чрез
техните процесуални представители.
Препис от настоящото определение следва да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители. Препис от отговора на исковата молба
следва да се връчи на ищеца.
5
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК -
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 310778/02.11.2023 г., подадена
от Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес: гр. С* email: * срещу Е. Ж. С. с ЕГН-**********
със съдебен адрес за кореспонденция: гр. С*, тел. +* еmail: ***********@**************.**,, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева)
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (07.03.2018 г.), до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
от извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147,
ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в сила Присъда № 245826/16.10.2019 г. по НЧХД №
16112/2018 г. по описа а СРС, 116. Състав.
В обстоятелствената част се твърди, че с присъда №245826/16.10.2019 год./влязла в
сила от 11.07.2020 год./ на Софийски районен съд. НО, 116-ти състав по НЧХД №16112 по
описа за 2018 г. е ПРИЗНАТА ответницата Е. Ж. С., родена на 26.04.1985г в гр. София, б* б*
гражданин, неосъждана, неомъжена, висше образование, работеща, ЕГН: ********** за
ВИНОВНА в това. че в условията на продължавано престъпление - когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в гр. София публично разгласила
позорни обстоятелства и приписала престъпление по служба на длъжностно лице - Л. Ч*/
понастоящем З./ полицейски инспектор при О „ПП"-СДВР / при изпълнение на службата й.
както следва:
В писмена жалба с рег.№ 812102/07.03.2018г., депозирана пред Т* -началник на О
"ПП"-СДВР и при разглеждането и пред комисар З*, ст.инспектор Г* ст.инспектор С*,
пол.инспектор С*,: "...Дамата / Л. Ч* / беше груба и нападателна.. .обиждаше.. .Дамата
отказа, обиждайки.. .Измислиците на полицай Ч* ми причиниха големи финансови вреди със
спирането от движение на фирмения автомобил...В 23.00 часа дамата отправяше заплахи, че
ще ме задържи за 24 часа и убеждаваше полицаите от 04-то районно да ми повдигнат
обвинение...".
В писмена жалба срещу разпореждане № 446551/09.07.2018г., по описа на СРС. НО, с
вх.№ 1047160/28.06.2018г., изпратена по факс в 0"ПП"-СДВР: "...Ч* с действията си ме
обиди, наричайки ме * в присъствието на колегата и - инспектор М* и ме оклевети,
принуждавайки същия инспектор В*....да напише срещу мен АУАН...", поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, за извършеното от
нея престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като
и налага административно наказание 'ГЛОБА" в размер на 2000 лева .
Твърди се, че в резултат на това виновно и противоправно поведение на ответницата
ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания,
изтърпени както поради влошаване на здравословното състояние, така и поради
6
оклеветяване на доброто ми име и професионална репутация в обществото. Обезщетението
на претърпените болки и страдания оценява на 9000 лева.
Сочи ,че след като разбрала за подадената срещу ищеца, с нищо непредизвикана
жалба до СДВР на 07.03.2018 г., а в последствие и сезирането на съда с частна жалба от
08.05.2018 год., изпълнени с неверни и клеветнически твърдения, както и за образуваното
първоначално дисциплинарно производство, а в последствие и наказателно такова, ищецът
емоционално се сринал. За прослужените от нея 14 години професионален стаж в МВР. към
момента на деликта, срещу нея не е имало нито един сигнал за извършени нарушения на
служебната дисциплина. Почувствала се ужасно опозорена, оклеветена и унизена пред
широк, неопределен кръг мои колеги, вкл. и ръководители, на чието мнение и доверие аз
много държа. Ноторен факт е, че така подададени сигнали/жалби/ до СДВР се разглеждат от
комисия от полицейски служители-колеги на ищеца и в последствие биват разгласявани и
коментирани, както пред полицейската общност, така и в средите на съдебната власт, с
които МВР работи в тясно сътрудничество. Ето защо тези противоправни действия на
ответницата силно засегнали честта и достойнство на честен и коректен служител и човек и
емоционално подействали на психиката месеци след това на ищеца. Особено притеснително
било и обстоятелството, че жалбите на С. и съдебните книжа получавала на служебния си
адрес по месторабота. От всичко това животът се променил в негативна насока. Станала
унила и тревожна, от притеснение нарушила съня си. Чувствала някакъв неопределен срам
пред колегите и познатите си. Самоизолирала се и се затворила в себе си.
Твърди, че с така описаните деяния ответницата Е. Ж. С. била осъществила състава на
чл.147, ал.1 НК което е законно установено от горецитираната присъда. По този начин
намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради
което следва да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищеца от
страна на ответницата. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между твърдените от
мен вреди и поведението на ответницата, като тя безспорно се доказва от събраните по
наказателното дело доказателства, в т.ч. и поради ноторния факт. че разгласяването на
позорящи обстоятелстава, съставляващи клевета винаги водят да негативни преживявания за
оклеветения.
Излага доводи, че както в съдебната практика, така и в доктрината се приема, че
предмет на престъплението по чл.147 НК е излагане на твърдения, носещи информация за
определени обстоятелства. Необходимо е тези обстоятелства да са позорни, укорими.
недостойни от гледна точка на общоприетите, или специфичните за конкретна изолирана
общност. морални разбирания и да предизвикват отрицателна оценка.
Сочи, че в конкретния случай, безспорно е, че полицейската общност и частност
СДВР, чийто служител е ищецът, се явяват представителна извадка именно на обществото,
на чието мнение и признание аз държа. Изложените твърдения за нарушаване на
професионалната и човешка етика и морал от страна на ищеца безспорно се явяват
накърняващи доброто ми име и положителна ми оценка в обществото, в т.ч. и сред колегите.
Тези неверни твърдения засегнали пряко цитираните неимуществени блага и ценности..
Цитирана на съда закони, според които, съгласно чл. 300 от ГПК присъдата,
постановена по НЧХД е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Смята, че с действията си ответницата е осъществила спрямо нея фактическият състав
на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД-противоправно, виновно извършено деяние, като
настъпилите вреди от това деяние са в пряка и непосредствена последица от деянието на
ответницата Е. Ж. С..
Моли искът да бъде уважен. Ищецът претендира разноски.
7
Посочва банкова сметка: с титуляр Л. А. З., IBAN * при Банка ДСК –АД.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения си представител, подава отговор.
Оспорва наличието на вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите. Оспорва размера на претендираното обезщетение и счита, че следва да се намали.
Прави възражение за настъпила давност. Посочва, че предявеният граждански иск в
наказателният процес не прекъсва давност, съгласно ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева) ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането (07.03.2018 г.), до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от
извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147,
ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в сила Присъда № 245826/16.10.2019 г. по НЧХД №
16112/2018 г. по описа а СРС, 116. Състав.
Възражения на ответника:
Правооспорващи - касаят основателността на иска – липса на вреди и причинно-
следствена връзка. Ищецът следва да докаже тези обстоятелства.
Правоизключващи –
Правопогасяващи – настъпила погасителна давност
чл.146, ал.1, т.3-4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Между страните не е спорно, че ответникът е признат за ВИНОВЕН в това, че в
условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в гр.София публично разгласила позорни обстоятелства и
приписала престъпление по служба на длъжностно лице - ищецът Л. Ч* / полицейски
инспектор при ОПП“-СДВР / при изпълнение на службата и, както следва:
1. В писмена жалба с рег.№ 812102/07.03.2018г., депозирана пред Т* - началник на
0“ПП“-СДВР и при разглеждането и пред комисар З*, ст.инспектор Г* ст.инспектор С*,
пол.инспектор С*,: “...Дамата / Л. Ч* / беше груба инападателна...обиждаше... Дамата отказа,
обиждайки...Измислиците на полицай Ч* ми причиниха големи финансови вреди със
спирането от движение на фирмения автомобил...В 23.00 часа дамата отправяше заплахи, че
ще ме задържи за 24 часа и убеждаваше полицаите от 04-то районно да ми повдигнат
обвинение...“; и
2. В писмена жалба срещу разпореждане № 446551/09.07.2018г., по описа на СРС,
НО, с вх.№ 1047160/28.06.2018г., изпратена по факс в 0“ПП“-СДВР: “...Ч* с действията си
ме обиди, наричайки ме * в присъствието на колегата и - инспектор М* и ме оклевети,
принуждавайки същия инспектор В*...да напише срещу мен АУАН...“,
които действия представляват престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.З, вр.чл.147,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
8
Не е спорно, че присъдата е влязла в сила на 11.07.2020 г.
Не е спорно, че процесното дело е за вреди, причинени от ответника, вследствие на
извършеното престъпление.
Не се спори, че е извършено противоправно поведение от ответника при условията
на пряк умисъл – т.1,2 от по-долу.
Спори се по т.3,4,5, а именно – настъпила вреда, размера на вредата и причинно-
следствена връзка между деянието и вредата.
Спорно остава дали е настъпила давността.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл.49 вр. чл.49 ЗЗД ищецът, при условията на
пълно и главно доказване, следа да установи следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. Деянието на ответника – обида и клевета
2. Деянието да е противоправно – следва от законите или от влязла в сила присъда
3. вреда – неимуществени вреди
4. размер на вредата – 9 000 лева
5. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на
ответника (действие) – вредата да е следствие от изречените клеветнически изказвания
Отговорността е обективна и вина не е необходима. Същата се предполага, на
основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 300 ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. погасяване на вземането
По възражението за настъпила давност по чл.110 ЗЗД. Ответникът следва да установи,
че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от пет години от датата на
подаване на исковата молба, както и техния размер. Ищецът следва да установи действия,
които прекъсват или спират давността.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства следните
документи: 1.Присъда № 245826/16.10.2019 год. по НЧХД № 16112/2018 год. по описа на
СРС, 116-ти състав и Мотиви към присъдата-за доказване на обстоятелството по чл.300
от ГПК. 2.Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №437/27.04.2021
9
год., изд. от СО. район ..Триадица*'
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение след представяне на проект за
такова и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НЧХД № 16112/2018 год./архивен
№9188/2020 г./ по описа на СРС-116 състав, което да се върне след влизане в
сила на краен съдебен акт.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищеца гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, като ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на това доказателства, а именно първото по делото
съдебно заседание, на основание чл.158 ГПК, като УКАЗВА на страните, че
след това делото ще се гледа без това доказателство.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
10
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
11
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2024 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на ИМ да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12