№ 112
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000425 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260044 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 133/2020 г. Русенският
окръжен съд е осъдил Б. М. Б. от град Русе, в качеството й на законен
наследник на М. З. Б. да заплати на Гаранционен фонд-град София сумата от
61678.76 лв., представляваща сбор от изплатените от Гаранционния фонд
обезщетения за причинени на увреденото лице И. М. К. от ПТП на 11.08.2012
г. в с. Алдомировци, община Сливница, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № СО 46**** – М. З. Б., за което МПС
нямало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, неимуществени вреди в размер на 40 000 лева по щета №
210252/07.11.2014 г. и обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 14704.55 лева – главница, 5286.13 лева лихва и д.т. 588.18 лева –
съгласно влязло в сила решение по гр.д. № 8183/2017 г. на СРС, по което Б. М.
Б. участвала като трето лице на Гаранционния фонд. С решението Б.Б. е
осъдена да заплати на Гаранционен фонд деловодни разноски в размер на
2467.15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2380 лв.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от Б. М. Б., чрез адв. Т.Б. с
оплакване че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Съществен негов порок е пропускът на съда да обсъди
1
всички събрани доказателства и в тяхната връзка. В жалбата се твърди, че от
ангажираното по делото писмено доказателство-удостоверение №
14/04.09.2015 г., издадено от Районен съд град Сливница, било видно, че Б.
М. Б. е направила отказ то наследството, оставено от покойния й
наследодател М. З. Б. и че отказът от наследство е вписан в книгата на
отказите, воден при Районен съд Сливница. Жалбоподателката счита, че
именно поради направения отказ Гаранционният фонд няма вземане спрямо
нея в качеството й наследник на виновния водач. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
От ответната по жалбата страна Гаранционен фонд – гр. София не е
постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебното заседание не е изразено
становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
36/2012 г. че на 11.08.2012 г. в с. Алдомировци, по ул. „Алдомировска“ е
настъпило ПТП поради излизане извън пътното платно и преобръщане в
крайпътна нива на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № СО 46****,
управляван от М. Б. З.. Вследствие на настъпилото ПТП са пострадали водача
на лекия автомобил М. Б. З., който е починал и пътника в автомобила И. М.
К., на който са причинени телесни повреди. Образуваното досъдебно
производство № 282/2012 г. по описа на РУП – Сливница е прекратено.
С решение № 330157/5.02.2018 г. по гр.д. № 8183/2017 г. Софийският
районен съд е осъдил Гаранционен фонд град София да плати на И. М. К. на
основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б.“а“ КЗ /отм./ сумата 14704.55 лв. – обезщетение
за причинени имуществени вреди от пътнотранспортното произшествие на
11.08.2018 г. в с. Алдомировци, по вина на водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДК № СО 46****, който към датата на събитието е
нямал валидно сключена застраховка по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11 08.2014 г.до окончателното плащане. Решението по гр.д. № 8183/2017 г.
на Софийски районен съд е постановено при участието на привлеченото на
страната на ответника трето лице – помагач – Б. М. Б.. Съгласно протокол №
4/29.01.2015 г. на Гаранционен фонд град София по щета №
210252/07.11.2014 г. на И. М. К. е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв. за получените телесни увреждания при ПТП на
11.08.2012 г.
Видно от преводно нареждане от 10.02.2015 г. Гаранционен фонд град
2
София е заплатил така определеното обезщетение от 40 000 лв. по щета
210252/2014 г., а с платежно нареждане е заплатена сумата от 21090.58 лв. за
присъдените суми по решението на СРС.
От приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че
М. З. Б. е починал на 11.08.2012 г.
От приложеното удостоверение за наследници се установява че същият
е оставил като наследник Б. М. Б. – дъщеря.
На 11.05.2015 г. Гаранционен фонд-гр. София е отправил регресна
покана до Б. М. Б. – законен наследник на М. З. Б., с която я уведомява, че на
основание чл. 288 ал. 1 от КЗ е изплатил на пълномощника на И. М. К. сума в
размер на 40 032.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като пътник, пострадал в лек автомобил „Фолксваген
пасат“ с ДК № СО 46****, управляван от М. З. Б., без застраховка Гражданска
отговорност и я поканил в едномесечен срок от получаване на поканата да
внесе посочената сума в касата на Гаранционен фонд. Видно от известие за
доставяне на 01.06.2015 г. регресната покана е получена от Мария Янкова.
По делото е представено удостоверение № 14/04.09.2015 г. с което
Районен съд град Сливница удостоверява, че Б. М. Б. е направила отказ от
наследство оставено от покойния й наследодател М. З. Б. – б.ж. на
с.Алдомировци община Сливница, починал на 11.08.2012 г., вписано в
книгата за отказите при Районен съд град Сливница под № 14/04.09.2015 г.
образувано ч.гр.д № 495/2015 г. по описа на Районен съд Сливница.
При така установеното от фактическа страна правните изводи са
следните:
Производството пред Окръжен съд-Русе е по иск с правно основание
чл. 288 ал.12 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Гаранционен фонд-
гр.София против Б. М. Б. като наследник на М. З. Б.- виновното лице за
причиняване на вредите при станалото ПТП, за заплащане на сумата от
61678.76 лв., представляваща сбор от изплатените от Гаранционния фонд
обезщетения за причинени на увреденото лице И. М. К. от ПТП на 11.08.2012
г. в с. Алдомировци, община Сливница, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № СО 46**** – М. З. Б., за което МПС
нямало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
Решението е валидно и допустимо.
В разглеждания случай искът е с правно основание чл.288 ал.12 от
Кодекса за застраховането/отм./ Съгласно трайно установената практика на
ВКС регресното право се урежда от закона, действал към момента на
неговото възникване- това е датата на настъпване деликта-11.08.2021г.
3
Съгласно чл.288 ал.2 КЗ/отм./ Гаранционният фонд след изплащане на
обезщетение на увреденото лице, встъпва в правата на увреденото лице
срещу прекия причинител на щетата-виновния водач.
В случая регресният иск е предявен против наследник на виновния
водач на МПС М. З. Б. -участник в настъпилото ПТП на 11.08.2012г., при
което са причинени телесни увреждания на пътника в автомобила И. М. К..
Установено е по делото, че ищецът е изплатил обезщетения на И. М. К. за
неимуществени и имуществени вреди, лихва за забава и държавна такса в
общ размер на исковата сума от 61678.76 лв.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения, е необходимо наследниците да са приели наследството. В
този смисъл е изричната разпоредба на чл.60 от Закона за наследството,
съгласно която наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред-изрично с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо,
чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на
наследника да приеме наследството.
В разглеждания случай ответницата Б. М. Б. е направила изричен отказ
от наследството на починалия си баща М. З. Б., който е вписан в особената
книга при Районен съд град Сливница под № 14/04.09.2015 г. образувано
ч.гр.д № 495/2015 г. по описа на районен съд Сливница.
Въззивният съд намира, че не е налице основание да се ангажира
регресната отговорност на ответницата Б. М. Б. като наследник за заплащане
на задължението на виновния водач М. З. Б. за платените от Гаранционния
фонд-гр.София обезщетения, тъй като същата се е отказала от наследството
му с изричен отказ, вписан по съгласно чл.52 вр. с чл.49 ал.1 от ЗН. Законът
за наследството не предвижда срок, в който наследникът може да се откаже
от наследството. Направеният отказ следва да бъде зачетен, тъй като по
делото липсват данни за приемане на наследството по начина, установен от
чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН. Ищецът Гаранционен фонд –гр.София не е оспорил
извършеният отказ от страна на наследника Б. М. Б., не е възразявал, че преди
извършването му има действия, които сочат на мълчаливо приемане на
наследството от страна на наследницата Б.Б.. По делото не са ангажирани
доказателства за установяване факта на приемане на наследството от
наследника С. М.. По делото не са налице доказателства за действия на
ответницата, от които да се направи извод, че тя мълчаливо е приела
наследството, преди да извърши изричен отказ от него на 4.09.2015г.
Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира
непоколебимото му намерение да приеме наследството, които обстоятелства
4
следва да са безспорно установени по делото. Получената от ответницата
регресна покана не може да бъде приета като изразена воля за приемане на
наследството/в този смисъл е решение № 868/4.07.2008г. на ВКС по гр.д. №
3865/2007г., ГК, ІІ г.о./. Ответницата е била привлечена като трето лице
помагач по гр.д. № 8183/2017г. по описа на Районен съд-София след като вече
се е отказала от наследството на баща си М. Б., но в това производство не е
изразила становище. Отказът от наследство има действие от откриване на
наследството.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че следва да зачете
направеният от ответницата Б. М. Б. М. отказ от наследството на починалия й
баща. След като същата се е отказала от наследството, то тя не носи
отговорност за задълженията на наследодателя. Ответницата Б. не е
материалноправно легитимирана да отговаря по регресния иск на
гаранционния фонд. При това положение предявеният иск с правно основание
чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ против Б. М. Б. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Неправилно първостепенният съд е счел за неоснователно възражението
на ответницата, че тя не е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск, поради задължителната сила на мотивите/чл.223 ал.2 ГПК/ в
постановеното от РС-София решение по делото, по което ответницата е
привлечена да участва като трето лице помагач. В случая задължителната
сила на установеното в мотивите на решението на Софийския районен съд по
гр.д. № 8183/2017г. по описа на същия съд се разпростира само до
установените по делото обстоятелства по предявения иск за отговорността на
Гаранционния фонд по отношение на увреденото лице, а именно-
установяване виновния водач за настъпилите при ПТП вреди, увреденото
лице и характера на причинените му вреди и техните размери, основанието за
отговорността на фонда към увреденото лице/липсата на застраховка
гражданска отговорност. Задължителната сила на мотивите на Решението на
СРР по посоченото гражданско дело, по което ответницата е била привлечена
като трето лице помагач не обхващат основанието за отговорността й по
регресния иск. Няма данни при разглеждане на делото в Софийски районен
съд да е била приложена разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗН по отношение на
ответницата.
Поради несъвпадане на извода на въззивната инстанция за отхвърляне
на иска с този на първоинстанционният съд, който е за уважаване на иска,
решението следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски общо в размер на 3603.58 лв./1233.58 лв.
заплатена ДТ по жалбата и 2370 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/,
които да бъдат заплатени от Гаранционен фонд-гр.София.
5
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2260044 от 07.10.2020г. на Окръжен съд-
Русе, постановено по гр.д. № 133/2020г. по описа на същия съд, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд-гр. София против Б. М.
Б. от гр.Русе с ЕГН ********** в качеството й на законен наследник на М. З.
Б., бивш жител на с.Алдомировци община Сливница, иск по чл. 288 ал.12 от
КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 61678.76 лв.,
представляваща сбор от изплатените от Гаранционния фонд обезщетения за
причинени на увреденото лице И. М. К. от ПТП на 11.08.2012 г. в с.
Алдомировци, община Сливница, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № СО 46**** – М. З. Б., за което МПС
нямало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, от които неимуществени вреди в размер на 40 000 лева по
щета № 210252/07.11.2014 г. и обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 14704.55 лева – главница, 5286.13 лева лихва и д.т. 588.18 лева,
присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 8183/2017 г. на СРС., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд-гр.София, със седалище гр.София,
********* да заплати на Б. М. Б. от гр.Русе, ********** с ЕГН **********
сумата 3603.58 лв. за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6