Решение по адм. дело №708/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4814
Дата: 25 октомври 2025 г.
Съдия: Мария Хубчева
Дело: 20247150700708
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4814

Пазарджик, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯ ХУБЧЕВА
   

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20247150700708 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на „Вел Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 1, ап. 5, Община Пазарджик, представлявано от управителя Г. Б. Г., подадена чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 1, кантора 5 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 58 от 27.05.2024 год. на Директора на басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

В жалбата се излагат подробни съображения досежно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 194, ал. 14 от ЗВ, в действащата редакция към 13.10.2023 год. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като към него допълва и сумата довнесена за възнаграждението на вещото лице.

Ответникът - Директорът на басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ към МОСВ, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, седми състав, въз основа на приетите по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” на „Вел Инвест 2018“ ЕООД, е предоставено правото водовземане на минерални води от находище „Велинград - Чепино - № 18 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, чрез съществуващо водовземно съоръжение чрез хидравличен каптаж „Чепино“, с температура на минералната вода 47,5°С, с разрешен годишен воден обем - до 78 840,0 м3/год. Съгласно Раздел „Задължение за заплащане на Такса за водовземане“ от разрешителното на титуляра е вменено задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода, температура на минералната вода и целта на водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет (МС) по чл. 194 от Закона за водите.

С Решение № РР-4470 от 04.01.2022 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” е изменено Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 год., като разрешеният годишен воден обем е намален до 22 074,0 м3/год., а средноденонощният дебит – Q пр. = 0,7 л.с. Добавена е нова графа в частта „Параметри на разрешеното водовземане“ – „Минимално водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект“ - Q мин. год. = 17660,16 м3/год. В частта „Разпределение на решения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода“ е направено следното изменение: „За всички други цели – до 22 074,0 м3/год.“. В частта по т. 12. „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ е променена в следния смисъл: „т. 12.1. Да упражни правото на водовземане от Хидравличен каптаж „Чепино“ в обекта на водоснабдяването не по – късно от 2 (две) години от началния срок на действие на разрешителното като не надвишава разрешения дебит и годишен воден обем“. Решението е влязло в законна сила на 21.01.2022 год., след получаването му от дружеството. С него разрешената цел на водовземането е „за всички други цели“. Обект на водоснабдяване e „Семеен хотел със закрит басейн“, разположен на територията на ПИ с идентификатор 10450.503.1060, съставляващ УПИ IV, V-6408, кв. 11 (ул. „Еделвайс“), по плана на гр. Велинград, Община Велинград. Като краен срок на действие на разрешителното е посочена датата 08.10.2030 год.

На 16.01.2023 год. е извършена проверка от експерти на БД „ИБР“, обективирана в Констативен протокол № Пз-011 от 16.01.2023 год. Извършена е във връзка със спазване изискванията на Закона за водите и изпълнение условията на водовземане по Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 год., изменено и променено с Решение № РР-4470 от 04.01.2022 год. Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Констатирано е, че за периода от 08.10.2020 год. – 31.12.2020 год. дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, с вх. № КД-04-1243 от 28.01.2021 год. Представено е копие от платежен документ, от който е видно, че по сметката на БД е преведена сума от 8 262,00 лева за посочения период. Надплатена е сумата от 1 836,00 лева. За периода от 01.01.2021 год. – 31.12.2021 год. дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, с вх. № КД-04-1359 от 31.01.2022 год., но не е представено копие от платежен документ за платена такса водовземане за 2021 год. За периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. е посочено, че на дружеството е издадено решението за промяна годишния воден обем по разрешителното, който става: 22074,0 м3., влязло в сила на 21.01.2022 год. Изчислено е, че за посочения период от време, размерът на дължимата такса, съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗВ и чл. 12, ал. 6 от Тарифата за таксите за правото на водовземане, за използване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 год., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 год., е в размер на 8 814,56 лева. Отбелязано е, че краен срок за заплащане на размера на дължимата такса е 15.02.2023 год.

Съставеният Констативен протокол № Пз-011 от 16.01.2023 год., ведно с поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на производство по установяване на задължението, са предявени на титуляря на разрешителното с писмо с изх. № ПО-02-712 от 14.12.2023 год. С поканата за доброволно изпълнение адресатът е уведомен за следните дължими суми: за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. – предвид извършеното частично заплащане на дължимата такса - 1836,00 лева, остава дължима главница в размер на 25 758,00 лева, върху която следва да се начисли и дължимата законна лихва за периода на забава за периода от 16.02.2022 год. до окончателното й погасяване, която е изчислена към 22.12.2023 год., в размер на 5 404,06 лева.; за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. общо дължимата сума е изчислена в размер на 8 814,56 лева, която сума е заплатена от дружеството на 13.11.2023 год., но предвид разпоредбата на чл. 194б, ал. 2 от ЗВ дължимите такси са годишни и се заплащат не по-късно от 15 февруари на следващата година, а с оглед чл. 195в от ЗВ, считано от 16 февруари незаплатените в законоустановения срок такси се събират със законна лихва, дължима към момента на заплащане, поради което задължението за законна лихва върху таксите за 2022 год. е изчислена от датата на възникването на задължението 16.02.2023 год. до датата на погасяване на задължението 13.11.2023 год., в размер на 814,29 лева. Представен е документ за заплащане на част от дължимата лихва в размер на 477,03 лева, с оглед на което е прието, че остатъка от дължимата и неизплатена лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. е в размер на 337,26 лева. Въз основа на направените изчисления дружеството е поканено доброволно да заплати дължимата и незаплатена сума за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2022 год. в размерна: главница – 25 758,00 лева, към която се дължи и лихва за периода на забава до окончателното й погасяване, изчислена към 20.12.2023 год., в размер на 5 741,32 лева. На основание чл. 26 от АПК на „Вел Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК ********* е изпратено уведомление, за започване на процедура по установяване на незаплатените доброволно в срок задължение за такси за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2022 год., с което е указана възможността да се яви в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. Също така, на осн. чл. 34 от АПК, на адресата е дадена възможност да се запознае с административната преписка и всички документи към нея, като при желание може да се снабди с препис от доказателствата, да прави писмени искания и възражения и в случай, че е заплатено задължението или част от него, да представи доказателства за това. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с уведомлението за започване на производство по установяване на задължението, е връчена на дружеството на 08.01.2024 год.

От дружеството – жалбоподател не е депозирана жалба, нито са представени доказателства за извършени плащания по установените в задължения пред органа. Последвало е издаване на АУПДВ № 58 от 27.05.2024 год. на Директора на басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Вел инвест 2018“ ЕООД са установени публични задължения: за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2022 год., в размер на: главница – 25 758,00 лева и дължима законна лихва за забава за периода от 16.02.2022 год. до 27.05.2024 год. в размер на 6948,99 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ; за периода от 16.02.2023 год. до 13.11.2023 год. дължима и неизплатена лихва за забава за платени след законно установения срок такси за 2020 год. в размер на 337,26 лева.

По делото е изготвено заключение по съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От първия отговор на вещото лице се установява, че към момента на издаване на разрешителното за водовземане от минерална вода и до настоящия момент не са налице данни да е изграден захранващият водопровод до „Находище Велинград Чепино – 18“, във връзка с издаденото разрешително за водоползване. На втория въпрос експертът е отговорил, че в сайта за електронни обществена поръчка (https://app.eop.bg/today) не са открити публикувани обяви от БД „ИБР“, гр. Пловдив за ремонт на съоръжението „Находище Велинград Чепино - 18“. Също така на интернет страницата на БД „ИБР“ не са публикувани обяви за ремонт на съоръжение „Находище Велинград Чепино - 18“, както и не са установени данни да са били извършвани някакви ремонтни дейности в съоръжение „Находище Велинград Чепино - 18“, за периода, след издаденото на „Вел инвест 2018“ ЕООД Разрешително за водовземане от 08.10.2020 год., изменено с решението от 04.01.2022 год., както и по време на реализирането му. На последния въпрос е даден отговор, че не се установява довеждащият водопровод да е изграден и към настоящия момент. Едва тази година - 2025 год., с Решение № 184 от 29.05.2025 год. Общински съвет - Велинград е дал разрешение за изработване на ПУП - парцеларен план и план - схема за трасе на обект: „Нов подземен водопровод за минерална вода от резервоар в ПИ 10450.212.73 до ПИ 10450.503.2030 по КК на гр. Велинград, Община Велинград“, с което ОбС - Велинград, е одобрил искането на „Вел Инвест 2018” ЕООД, за трасе на нов подземен водопровод за минерална вода от Сондаж 3, находище: „Велинград-Чепино“ за „Балнеологичен център. КОО, отдих, търговия, услуги и басейн“. Трасето ще бъде осигурено подземно и ще е с дължина 298,00 м. като част от него, ще е по улиците: „Еделвайс“ и „Тарас Шевченко“.

Предвид използваните от експерта документи, с депозиране на заключението, е представено и прието по делото Решение № 184 от 29.05.2025 год. на Общинския съвет – Велинград.

От страна на жалбоподателя са представени и неоспорени: 4 броя удостоверения (от л. 177 до 180 от делото), издадени от Кмета на Община Велинград, установяващи, че към 11.11.2024 год., 14.02.2023 год., 26.07.2022 год. и 10.11.2021 год., във връзка с присъединяването от Напорен резервоар – 50 куб. м. – ПОС, захранване с минерална вода, посредством магистрален водопровод – ПОС от Хидравличен каптаж „Чепино“ от НМВ „Велинград – Чепино“, гр. Велинград, Община Велинград, не е разрешила присъединяване от горецитирания резервоар, поради недостиг на минерална вода, както и на предстоящи ремонтни дейности на съоръжението, както и че не е реализирано Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610130 от 08.10.2020 год. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“; Разрешение за строеж № 242 от 19.12.2023 год. на Главния архитект на Община Велинград, издадено на същата община за: извършване „Реконструкция на съществуващ водопровод за минерална вода на нов водопровод за минерална вода от „Хидравличен каптаж – Чепино“, находящ се в ПИ 10450.136.34 на гр. Велинград, през „Помпена станция“, находяща се в ПИ 10450.503.1236 на гр. Велинград до т. „Б“, отговаряща на т. 35 от одобрен ПУП – схема н трасе за общински водопровод от УПИ I „За озеленяване“, „ТП и ПС“, в кв. 3972 до УПИ II „За озеленяване“, в кв. 3951, по плана на гр. Велинград и „Реконструкция на съществуващ водопровод за минерална вода“ от „Хидравличен каптаж „Чепино“, в ПИ 10450.136.34 на гр. Велинград до т. „Б“ – „Помпена станция“, находяща се в ПИ 10450.136.34 на гр. Велинград, с обща дължина 148,39 м.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от връчване на оспорения АУПДВ, от легитимиран субект – негов адресат и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгл. чл. 195б, ал. 1 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а ал. 1 от ЗВ такси по чл. 195, ал. 1, се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Предмет на настоящото производство е държавно вземане с публичен характер, представляващо такса за водовземане от минерални води по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентен по материя и териториално административен орган – Директорът на БД „Източнобеломорски район“. Актът е издаден в изискуемата за редовността писмена форма, т.е. валиден е и липсват основания за обявяването му за нищожен.

Оспореният АУПДВ съдържа реквизитите, предвидени с чл. 59 от АПК, приложим съгласно препращането на чл. 166, ал. 2 от ДОПК - фактически и правни основания за издаването му, мотивна и разпоредителна част. При издаването му са спазени и административнопроизводствени правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството по издаване на акта, след като са констатирани несъответствия в подадените декларации по чл. 194б от ЗВ и незаплатени задължения по ЗВ. Актът е издаден въз основа на изискуемите по чл. 195б, ал. 2 от ЗВ писмени доказателства – представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ, Констативен протокол № Пз-011 от 16.01.2023 год. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗВ и банкови платежни документи, удостоверяващи извършените плащания. Процесният АУПДВ е издаден освен въз основа на посочените документи, а и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията и уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК.

АУПДВ № 58 от 27.05.2024 год. на Директора на басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ съответства и на материалния закон.

Между страните по делото липсва спор по изчисляването на размера на годишната такса, съгласно издаденото разрешително за водовземане, изменено впоследствие с решението. Основният спор по делото се концентрира около обстоятелството налице ли са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 194, ал. 14 от ЗВ, в приложимата редакция към 13.10.2023 год. Съгласно посочената норма, когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното.

В разглеждания случай не са налице предпоставките за приложение на чл. 194, ал. 14 от ЗВ, в посочената му редакция. От приобщения доказателствен материал по спора, включително и от заключението на съдебно – техническата експертиза, не се установяват обстоятелства, касаещи настъпили повреди в състоянието на довеждащата система до обекта, а действия по изграждане на водопровода (виж Разрешение за строеж № 242 от 19.12.2023 год. на Главния архитект на Община Велинград и 4 броя удостоверения на Кмета на Община Велинград, и Решение № 184 от 29.05.2025 год. на Общинския съвет – Велинград).

Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Съгласно ал. 3 на текста таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а според ал. 6 размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета от Министерския съвет.

На жалбоподателя е издадено разрешително, изменено впоследствие с решението за предоставяне правото на ползване на минерална вода и той следва да заплаща това право при съобразяване параметрите по чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Ползването на това право остава единствено за търговеца. В случай, че не ползва разрешения му обем минерална вода през цялата година или само по време на част на определен период от време, това обстоятелство не може да повлияе на дължимата такса за водовземане от минерални води. Таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода, от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. В тази насока са Решение № 7938 от 21.06.2017 год. на ВАС по адм. дело № 5026/2016 год., III о.; Решение № 5767 от 16.05.2016 год. на ВАС по адм. дело № 6725/2015 год., III о.; Решение № 113306 от 09.12.2015 год. на ВАС по адм. дело № 15636/2014 год., III о., Решение № 12473 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6877/2024 год. и много други. Таксите се плащат за получаване на услуга или на разрешение за получаване на услуга, както безспорно е налице за оспорващия. Разрешителното за водовземането е започнало действието си от 08.10.2020 год. и с настъпване на датата - 08.10.2030 год. приключва неговия режим на действие. Началният срок на действие на разрешителното не е обвързан с изграждане на нови съоръжения във връзка със състоянието на довеждащата система до обекта, ползващ минералната вода. В т. 8 от приложението към разрешителното изрично са посочени условията за присъединяване – в проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешителното. Предвидено е ползване на минерална вода от Хидравличен каптаж „Чепино“, за което да се монтират водомери (виж частта, касаеща „Условия за монтиране на водомери“). Следователно разрешителното, изменено с решението е действащо и титулярът му е задължен ежегодно да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем, температура на водата и в зависимост от целта, съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 год. Не на последно място следва да се отбележи, че в него не са посочени отлагателни условия. Обстоятелството дали и кога ще бъде изграден водопровод не може да се обвърже с разрешителното и последващото решение, респективно с дължимата такса за водовземане от минерални води, която се дължи за предоставяне правото на водовземане на минерална вода.

От изложеното следва, че за титуляра на разрешителното, изменено с решението, е налице задължение за заплащане на част от таксата за периода от 01.01.2021 до 31.12.2021 год. и цялата такса за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. С процесния АУПДВ е установен правилно по размер и основания задължението на оспорващия за заплащане на дължимата за водоползване такса за периода на действие на разрешителното, изчислена в съответствие с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 год. С оглед публичността на държавните вземания на таксите за водовземане, съгласно чл. 195в от ЗВ се събира законна лихва, което е посочено в оспорения акт. В този смисъл издателят на АУПДВ е издал законосъобразен административен акт, в предвидената законна форма, при липса на съществения нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размерът следва да се определи в размер на 200,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вел Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 1, ап. 5, Община Пазарджик, представлявано от управителя Г. Б. Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 58 от 27.05.2024 год. на Директора на басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите.

ОСЪЖДА „Вел Инвест 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 1, ап. 5, Община Пазарджик, представлявано от управителя Г. Б. Г. да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите, сумата от 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

 

Съдия: (П)