ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….09.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 1381 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274
във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е
по частна
жалба от
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Московска 19, представлявано от изпълнителните директори В.М.С.и Д.Н.Н.,
чрез пълномощник юрк Милена Боянова Стоянова, срещу Определение
№ 237 от 02.04.2019г., постановено по гр.д. № 939 по описа за 2012г. на Районен
съд Девня, с което допълнено в частта относно разноските определение №54 от
02.02.2018г., постановено по гр.д. №939/2012г. като „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
********* е осъдено е заплати на адв. Димитър Николов
Димитров с ЕГН ********** сумата от 1340.07 лева, представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, на осн.чл.78, ал.1 във вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Настоява се, че определението е неправилно с
молба за неговата отмяна, евентуално за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждание на 60 лева. Излага се, че заповедното
производство е формално такова, лишено е от значителна правна и фактическа
сложност и максимално опростено от подаване на заявлението до издаване на ЗИ и
особено след това, относно възможността на длъжника да оспори вземането. Счита
се, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените случаи в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като в този случай, на основание § 1 от ДР на
Наредбата възнаграждението следва да се определи по аналогия. Доколкото
подаването на възражение е една от възможностите за защита срещу заповедта за
изпълнение, като закона сам улеснява длъжника, предоставяйки му утвърден
образец на възражението, адвокатското възнаграждение за упражняване на тази
възможност не може да бъде обусловено от материалния интерес и поради това е
неприложим чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004г., касаещ процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес и в частност
неговата ал.5 относно производства за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид действията, които ангажирания процесуален представител е необходимо да
извърши за подаване на възражение, по аналогия следва да намерят приложение
конкретни случаи, предвидени в чл.б от Наредба № 1 (възнаграждения за съвет,
справка и изготвяне на книжа), а именно т.З - за проучване на дело с даване на
мнение по него (60 лв.) и т.5 - за изготвяне на други молби (50 лв.). Тези действия
на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по
чл.414 от ГПК, като в конкретния случай следва бъде съобразено, че липсват
действия, които могат да се окачествят като „изготвяне на други молби", доколкото
следва да се предположи, че по делото е било извършено проучване и даване на
мнение. Конкретно се сочи, че от подаденото възражение вх.№ 6727/12.12.2017г. е
видно, че извън предварително заложеното в бланката „не дължа изпълнение",
адв.Димитров е изчерпал защитата на клиентката си
само в едно допълнително изречение, касаещо настъпилата погасителна давност и
погасяване на правото на кредитора да претендира за вземанията. В останалите
четири абзаца е мотивирал присъждането на собственото си възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ. Счита се, че претендираният
размер адвокатско възнаграждение - 1340.47 лева, е абсолютно несъразмерен с
действията, извършени във връзка с представителството в заповедното
производство.
Ответникът по частната жалба К.Т.П. чрез пълномощник адв. Димитър Димитров, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на частната жалба. Възразява относно мотивите на частният жалбоподател като изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2, предл.второ от ЗАдв адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. На следващо място сочи, че в хипотезата на чл.38, ал.2 от
ЗАдв адв.възнаграждение
не зависи от фактическата и
правна сложност на делото, като в конкретния случай при съобразяване
с материалния интерес и разпоредбата
на чл.7, ал.7 от Наредба №1 размера на заявеното възнаграждение не надвишава дължимия размер. Цитирана е и общата норма на
чл.78, ал.5 от ГПК, като се настоява,
че същата намира приложение и в заповедното
производство, и която забранява
присъждане на адв.възнаграждение под минималния
размер. Изтъква се, че възражението по чл.414 от ГПК е мотивирано
при позоваване на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на частната жалба.
Частната жалба е депозирана
в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК),
от лице, имащо правен
интерес от обжалването, и срещу
акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В хода на образуваното ч.гр.д. № 939/2012г. въз
основа на заявление по чл. 417 от ГПК, Районен съд град Девня е издал заповед №
616/05.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, с което е разпоредил длъжниците К.Т.П.с ЕГН **********, Т.Р.Т.с
ЕГН ********** и Б.И.Р.с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* следните суми
: 18263.44 евро, главница по договор за кредит №11/15696961 от 12.06.2008г.,
1288.36 евро – договорна лихва за периода 12.02.2012г. – 04.10.2012г., 628.09
евро – наказателна лихва за периода 18.04.2012г. – 04.12.2012г., 30 евро –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 04.10.2012г. до окончателното й плащане,
както и сторените разноски от 1521.60 лева. Издаден е и изпълнителен лист.
От
приложеното ч.гр.д. № 939/2012г. по описа на РС Девня се установява, че в срока
по чл. 414 ГПК е представено възражение от длъжника К.Т.П., с което се заявява,
че не дължи предявената претенция поради настъпила погасителна давност и
погасяване на процесуалното право на кредитора да претендира вземането. Видно
от възражението, същото е подадено от длъжника чрез адвокат Димитър Николов
Димитров, като към същото е приложен договор за правна помощ и съдействие, в
съответствие с процесуалния представител на длъжника е упълномощен да окаже
безплатна правна помощ и съдействие на доверителя си в производството по
ч.гр.д. № 939/2012г. по описа на РС Девня по реда и условията на чл.38, ал.1,
т.3 от ЗАдв. Страните са приели, че адвоката има
право да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв
минимално адв.възнаграждение в размер на 1340.47
лева. Към възражението е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Заявителят "Банка ДСК" ЕАД е
уведомен за възражението на 29.12.2017г. и му е определен едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване на вземането, като в определения от срок не
е предявен иск по чл. 422 от ГПК.
С определение № 54 от 02.02.2018г. заповедният
съд е обезсилил заповед № 616/05.10.2012г. както по отношение на длъжника К.Т.П.,
така и по отношение на останалите двама длъжника, на осн.чл.
415, ал.2 от ГПК. Определението е влязло в сила.
С молба вх.№ 1407/12.03.2018г. длъжникът по
заповедното производство, К.Т.П. чрез пълномощник адв.Димитров
е поискал съдът да допълни определението си от 02.02.2018г. като му присъди
направените разноски в заповедното производство за адвокат, за което е
представил доказателства.
Заявителят "Банка ДСК" ЕАД е оспорил
искането за разноски като неоснователно, алтернативно е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар с искане за намаляването му до 60 лева.
За да постанови обжалваното определение и да уважи
изцяло искането на длъжника като присъди на пълномощника му адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 1340.47 лева, съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК във вр.чл.38, ал.2
от ЗАдв като е преценил, че минималната стойност на
същото не може да бъде по-ниска от предвидената по Наредба №1 от
09.07.2004г., при което възражението
на кредитора за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е счетено за
неосноватилно. Конкретният
размер на възнаграждението е изчислено
по правилата на чл.7, ал.7 във
вр.ал.2, т.4 от наредбата.
По същество : От представените към
възражението доказателства безспорно се установява, че длъжникът е сторил
разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него
заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Действително възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден
от Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът
не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и
съдействие.
Процесуалният закон не обвързва
представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на
производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано
със санкционирането на едната от страна за неправомерно въвличане на другата в
съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените
от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и
доказателства, че същите са платени.
Заповедното производство е подчинено на общо
основание на правилата за разноски в гражданския процес, който чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
Безспорно по делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по
делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение
на длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е
провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна
страна, която е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, заявителят следва да понесе санкционните
последици на разноските.
Спорен пред настоящата
инстанция е въпросът за размера на дължимото на длъжника възнаграждение.
Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена
заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на
фактически и правни основания за претендираното
вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.
Настоящият състав намира извършеното
процесуално действие за техническо по своята същност и предвидимо по своя
резултат, което води до извода за значителна несъразмерност на претендирания
размер на адвокатско възнаграждение. /в този смисъл определение №104 от
25.02.2015г. на ПАС по в.ч.т.д. №72/2015г., недопуснато
до касационно обжалване с опр. №381 от 09.07.2015г.
на ВКС по т.д. №1478/2015г., ТК/
Не може да се отрече правото на
страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се
постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение
следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание
§ 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.
Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът
има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването
на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са
необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по
утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да
осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и
съдействие. Действително в случая е било подадено възражение, в което длъжникът
е въвел възражение за изтекла погасителна давност, поради което съдът намира,
че по аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл.6 от Наредба № 1
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за
проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби.
Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на
възражение по чл.414 от ГПК и дължимото
за тях възнаграждение е общо в размер на 110 лв. Възражението за прекомерност е
заявено от заявителя своевременно с отговора на малбата
по чл.248 от ГПК, тоест в първия момент, в който е могло да бъде направено след
подаване на възражението. С оглед на
горните съображения възражението се явява основателно и адв.
възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК следва да бъде
намалено до размер от 110 лв. и възложено в тежест на заявителя в този размер.
В рамките на
частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че определението с правно
основание чл.248 от ГПК от 02.04.2019г. за изменение на определение № 54 от
02.02.2018г. по гр.д. № 939/2012г. на ДРС, следва да бъде отменено в частта за
разликата над 110 лева до присъдените 1340.47 лева.
С оглед резултата
в производството в полза на частния въззиваем се
следва разноски в размер на 200 лева, на осн. чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
с правно основание чл.248 от ГПК № 237/02.04.2019г. за изменение на определение
№54/02.02.2018г. по ч.гр.дело № 939/2012г. на ДРС, В ЧАСТТА за разликата над 110 лева до присъдените
1340.47 лева, и ПОТВЪРЖДАВА в
останалата част.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на
адв. Димитър Николов Димитров с ЕГН ********** сумата
от 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.