РЕШЕНИЕ
№ 2279
Плевен, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ |
При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20247170700936 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Б. А. Ю. от с. Бръшляница, обл. Плевенска, подадена чрез адв. Н. Я. от АК - Плевен, с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0305-000091/05.10.2024 год. на началник РУ към ОД на МВР- Плевен, РУ - Никопол, упълномощен със Заповед № 316з – 2498/29.06.2022 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със същата е постановено отнемане на СУМПС [номер].
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че посоченото в заповедта административно нарушение е недоказано, вследствие на което и наложената с процесната заповед ПАМ е необоснована. Изложени са съображения, че ответникът не е доказал надлежно обстоятелствата, обуславящи налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, с оглед обстоятелството, че при оспорване отчета на техническото средство е необходимо установяване и доказване употребата на наркотични вещества с медицинско изследване.В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. Я. от ОК – Плевен, който поддържа подадената жалба и въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, от които е установено, че Ю. не е употребил наркотични вещества прави искане да бъде отменена оспорената заповед. Заявява, че не претендира присъждане на разноски.
Ответникът не се явява или представлява, не излага становище във връзка с подадената жалба.
Административен съд - Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване на подлежащ на обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0305-000091/05.10.2024 год. на началник РУ към ОД на МВР- Плевен, РУ - Никопол е издадена въз основа на АУАН № GА1380316/05.10.2024 год., съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Плевен, РУ – Никопол за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС от страна на жалбоподателя след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Горното е установено чрез проверка на жалбоподателя с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване.
Освен посочените по-горе писмени доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор писмени доказателства:
Заповед № 316з – 2498/29.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Плевен; Медицинско изследване от МЦ „Екзакта медика“ ООД вх. № 2422/02.04.2025 г. за Ю.;Постановление за назначаване на експертиза от 07.10.2024 г. и Протокол за извършена токсикологична експертиза № 25/ТХК-298 от 16.04.2025 г. по досъдебно производство № ЗМ-116/2024 г. по описа на РУ – Никопол; Постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.05.2025 г. по досъдебно производство № ЗМ-116/2024 г. по описа на РУ – Никопол от М. Г. – зам районен прокурор в РП – Плевен.
При така обсъдените доказателства съдът намира за установено следното от правна страна:
Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от Заповед № 316з – 2498/29.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Плевен.
В оспорената заповед за прилагане на ПАМ изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма и е надлежно мотивирана, тъй като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. Същата обаче е материално незаконосъобразна.
Съдът приема, че с оглед предоставената от жалбоподателя кръвна проба следва да се приеме, че същият не е бил съгласен с отчета на техническото средство при съставяне на АУАН, с оглед което и предвид чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., употребата на наркотични вещества и техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В съдебно заседание жалбоподателят представя резултат от лабораторно изследване от МЦ „ЕКЗАКТА МЕДИКА“ ООД, което обаче не представлява годно доказателствено средство, установяващо твърденията му, тъй като за извършване на изследване на кръв за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози във връзка с образувани административнонаказателни производства по ЗДвП е налице нормативно регламентиран ред – Наредба № 1/19.07.2017 г. на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието. Обаче от изискания от съда и представен по делото Протокол за извършена токсикологична експертиза № 25/ТХК-298 от 16.04.2025 г. по досъдебно производство № ЗМ-116/2024 г. по описа на РУ – Никопол, е видно, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на въз основа на талон за изследване от 05.10.2024 г. от лицето Б. А. Ю., не се установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП.
Ето защо и по аргумент на противното (рer argumentum a contrario) на чл.6, ал.9 от посочената по-горе наредба, съдът намира, че следва да приеме за меродавни резултатите от изследването на кръвта и урината, а не тези на техническото средство.
С горната експертиза се доказва липсата на материалноправно основание за издаване на оспорената заповед, тъй като очевидно жалбоподателят не е управлявал на дата 05.10.2024 год. МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е осъществил нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН.
С оглед горното оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В последното по делото съдебно заседание е заявено от процесуалния представител на жалбоподателя, че няма претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от така изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Плевен, втори състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б. А. Ю. от с. Бръшляница, обл. Плевенска, подадена чрез адв. Н. Я. от АК - Плевен, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0305-000091/05.10.2024 год. на началник РУ към ОД на МВР - Плевен, РУ - Никопол, упълномощен със Заповед № 316з – 2498/29.06.2022 г. на директора на ОД на МВР - Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
| Съдия: | |