№ 175
гр. Варна, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900626 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Т. В. ГР., с ЕГН
**********, с адрес: ********, действащ чрез адв.П.Т., с адрес: гр.Варна, ********, против
”Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано заедно от ********* и *********, действащи чрез адв.К.К., с адрес за
призоваване: *********, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.
№5856/2013г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист от 07.05.2013г., а имено: 0.02лв.-главница, 0.01лв.-законна
лихва за периода 05.03.2015г.-17.08.2021г. и 61878.08лв.-неолихвяеми вземания /мораторни
лихви, обезщетения и т.н./, както и 5122.04лв.-такси по тарифата към ЗЧСИ, които суми са
предмет на изп.дело №20217180400061 на ЧСИ с рег.№718 с район на действие-ОC Варна,
поради погасяване на вземането по давност.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който се поддържа становище за неоснователността ѝ.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим в частта, касаеща главница,
законна лихва и неолихвяеми вземания, поради което производството в тази част, следва да
се насрочи за разглеждане в о.с.з. В частта касаеща сумата от 5122.04лв., представляващи
такси по тарифата към ЗЧСИ, претенцията се явява недопустима, по следните съображения:
Разноските в изп.производство не могат да се оспорват по реда на чл.439 от ГПК, тъй
1
като тези разноски не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният
лист, а са последица от развитието на изпълнителният процес. Доколкото разноските
начислени от ЧСИ, не попадат в обхвата на издаденото от съдът изпълнителното основание,
респективно нямат характер на вземане, което длъжника да може да оспорва с процесната
претенция. Отговорността за разноските по изпълнителното дело, се определя по реда на
чл.79 от ГПК, като в хипотезата на прекратяването му при условията на чл.433, чл.1, т.7 от
ГПК /ако бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 или
чл.440 от ГПК/, същите остават в тежест на взискателя. Наред с това разноските се дължат в
полза на ЧСИ и затова отговорността на ответника-взискател, не може да бъде ангажирана,
чрез отрицателен установителен иск. Такъв иск би бил допустим на друго правно основание-
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, но при положение, че ищецът претендира претърпени
имуществени вреди в резултат на заплатени на ответника разноски по изпълнителното дело,
прекратено на основание чл.433, ал.1 от ГПК.
С оглед горното, се налага изводът, че иск по чл.439 от ГПК за разноски по
изпълнителното дело, е процесуално недопустим и в тази част производството следва да
бъде прекратено. Въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното
изпълнение, следва да се разреши по правилата на чл.79 от ГПК в хода на самото
изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 от ГПК.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на
основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ответника за назначаване на СИЕ, следва да се уважи, тъй като задачата
на експертизата, ще послужи за изясняване на спора от фактическа страна. Следва да се
уважи и искането на ответника за изискване на изпълнително дело №61/2021г. по описа на
ЧСИ с рег.№718; изпълнително дело №20158050401805 по описа на ЧСИ с рег.№805, което
е преобразувано от изпълнително дело №20137180400381 по описа на ЧСИ с рег.№718, и
изпълнително дело №20117120400453 по описа на ЧСИ с рег.№712 , тъй като доказателствата
по цитираните дела са относими, към настоящия спор.
Воден от горното и на основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.
2
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№626/2021г. по описа на ОС Варна, по
отношение на предявеният от Т. В. ГР., с ЕГН **********, против ”Юробанк България”
АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване на
недължимостта на сумата от 5122.04лв., представляваща сбор от такси по тарифата
към ЗЧСИ, които са начислени по изп.д.№20217180400061 на ЧСИ с рег.№718 с район на
действие-ОC Варна, което е образувано въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 07.05.2013г. издадени по ч.гр.д.№5856/2013г. по
описа на РС Варна, като недопустимо.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Т. В. ГР., с ЕГН **********, против ”Юробанк
България” АД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК
във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта на сумите, за които по
ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 07.05.2013г., а имено: 0.02лв.-главница, 0.01лв.-
законна лихва за периода 05.03.2015г.-17.08.2021г. и 61878.08лв.-неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./ и които са предмет на изп.дело №20217180400061 на
ЧСИ с рег.№718 с район на действие-ОC Варна, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2021г. ищецът е уведомен с ПДИ за
образувано, въз основа на Изпълнителен лист от 07.05.2013г. издадени по ч.гр.д.
№5856/2013г. по описа на РС Варна, изп.дело №20217180400061 на ЧСИ с рег.№718 с район
на действие-ОC Варна, на основание чл.428 ал.1 от ГПК. Твърди се, че след получаване на
съобщението, с Молба с вх.№13054/12.08.21г., ответникът е подал възражение за погасяване
на вземанията по давност на основание чл.110 от ЗЗД и чл.111 “в“ от ЗЗД относно
претендираните мораторни лихви. Сочи се, че в отговор с Уведомление с изх.
№18293/17.07.2021г., ЧСИ оставил без уважение искането за погасяване по давност.
Поддържа се, че в случая след издаването на изпълнителен лист и на заповед за изпълнение
на 25.04.2013г. /записано в ПДИ с дата 07.03.2013г./, по отношения на вземанията предмет
на изпълнителните титули, е изтекла предвидената в закона-чл.110, чл.111, чл.117, ал.2 и
чл.119 от ЗЗД, погасителна давност. Сочи се, че тъй като давността не се прилага служебно,
а е налице е факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, за ищецът се е породил правен интерес да
предяви иск по чл.439 от ГПК. Поддържа се, че по отношение на процесните вземания е
изтекла предвидената в закона давност, защото подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист, не може да се разглежда като предприемане па действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД, респективно не прекъсва
давността за вземанията, предмет на молбата. Твърди се, че с издаването на процесния
изпълнителния лист на 07.05.2013г., е започнала да тече нова погасителна давност за
включените в него вземания. Сочи се, че в настоящия случай изпълнителният лист, е
3
издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, съответно не е налице вземане,
установено със съдебно решение, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителен
лист не е резултат на спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено
нещо. Ето защо нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима и новата давност за вземането
по изпълнителния лист, е с продължителността на първоначалната давност за съответния
вид вземане, а именно-5 години. В заключение се поддържа, че процесното вземане, за което
през 2021г. е образуваното изпълнително дело, е погасено, поради изтичане на предвидената
в чл.110 от ЗЗД 5-годишна давност, който факт е настъпил след издаване на изпълнителния
лист за вземането.
С постъпилия отговор на исковата молба от ответникът, се поддържа становище
за неоснователност на претенцията, като се сочи, че изп.дело №20217180400061 на ЧСИ
с рег.№718, с район на действие- Окръжен съд Варна, има за предмет задължения,
представляващи: главница в размер на 0.02лв., съставляваща задължение по Договор за
инвестиционен кредит №212/04.03.2008г., ведно с Анекси към него, както следва: А1-
212/2009 от 20.02.2009г., А2-212/2009 от 05.08.2009г., А3З-212/2010от 20.05.2010г., А4-
212/2011 от 24.02.2011г., А5-212/2011 от 31.03.2011г., А6-212/2011 от 20.04.2011г., А7-
212/2008 от 31.05.2011г., А8-212/2011 от 27.06.2011г., А9-212/2011от 30.06.2011г., А10-
212/2011от 06.10.2011г., А11-212/2009 от 30.01.2012г., А12-212/2012 от 24.02.2012г., А13-
212/2012 от 27.03.2012г., А14-212/2012 от 27.04.2012г., А15-212/2012 от 31.05.2012г., А16-
212/2011 от 28.06.2012г., А17-212/2012 от 27.07.2012г., А18-212/2012 от 24.08.2012г., А19-
212/2012 от 26.09.2012г., Анекс А20-212/2012 от 26.10.2012г., А21-212/2012 от 28.11.2012г.,
А22-212/2012 от 20.12.2012г., А23-212/2013 от 20.02.2013г.; законна лихва в размер на
0.01лв.-за периода от 05.03.2015г. до 17.08.2021г. и 61878.08лв.-неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, както и начислените по гореописаното изпълнително
дело такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 5122.04лв. Сочи се, че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно отношение, породено от горецитираните договор за
кредит и анекси към него, със страни: кредитор-“Юробанк България“ АД като
правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД/ и солидарни длъжници-”*******” ООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ********* като кредитополучател, Т. В. ГР., с ЕГН **********
като поръчител и **********, с ЕГН ********** също като поръчител. Твърди се, че поради
настъпило неизпълнение от страна на длъжника, кредиторът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№5856/2013г. по описа на РС Варна. Сочи се, че въз
основа на издадения изпълнителен титул първоначално е образувано изп.дело №381/2013г.
по описа на ЧСИ с рег.№805 в границите, на което са постъпили суми в общ размер от
201883.74лв., като с разпределение, извършено от ЧСИ с рег.№712 по изп.дело №453/2011г.,
е погасена част от вземането по първото дело. Сочи се, че впоследствие изп.дело
№381/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№805 е изпратено по молба на взискателя за
продължаване на изпълнителните действия и преобразувано под №1805/2015г. по описа на
ЧСИ с рег.№805, което след това е било прекратено поради настъпила перемпция. Сочи се,
4
че впоследствие въз основа на процесният изпълнителен титул, срещу длъжника Т. В. ГР., е
образувано изп.дело №61/2021г. по описа на ЧСИ с рег.№718. Оспорват се твърденията на
ищеца, че е настъпила погасителна давност, по отношение на процесните задължения, като
се поддържа, че с подаването на 23.04.2013г. на заявление в съда, въз основа на което е бил
издаден процесният изпълнителен лист, давността е прекъсната. Твърди се, че до
произнасянето на съда, давността е била спряна на основание чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД, а
след постановяването на 25.04.2013г. на разпореждане за уважаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист, е започнала да тече нова погасителна давност. Поддържа се,
че с предприемане действие по принудително изпълнение, а именно подаване на молба за
образуване на изп.дело №20137180400381г. давността е отново е прекъсната. Сочи се, че
съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение,
а според б.“в“ на същия текст-с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Поддържа се, че такива действия по принудително изпълнение, са били предприети както по
първоначално образуваното изп.д.№20137180400381, така и по преобразуваното на
10.12.2015г. изп.д.№20158050401805. Поддържа се още, че взискателят е бил активен,
предприемайки редовно изпълнителни действия и по-конкретно извършване на публична
продан на недвижими имоти, находящи се в гр.Балчик, с обявени на 09.05.2016г.
наддавателни предложения. След извършването на публичната продан, на 21.02.2017г. е
извършен въвод във владение. На 17.02.2021г., т.е. преди изтичането на пет години от датата
на извършването на публичната продан и осъщественият въвод във владение, е образувано
изп.дело №20217180400061, като още с молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е посочил изпълнителен способ-запор на банкови сметки на ищеца, който е
осъществен на 23.04.2021г. Сочи се, че според TP №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК,
молбата за образуване на изпълнително дело с посочен способ и извършването на
изпълнително действие, представляват действия, прекъсващи давността. Ето защо се
оспорва твърдението на ищеца за изтекла давност, като се поддържа, че с предприетите
изпълнителни действия, е започнала да тече нова петгодишна давност, считано от 2021г. На
следващо място се оспорва твърдението на ищеца, че на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД е
настъпила давността за част от претендираните суми за мораторни лихви. Поддържа се, че с
оглед чл.76, ал.2 от ЗЗД при недостатъчно изпълнение на парично задължение, първо се
погасяват разноските, след това лихвите и най-после главницата. В този смисъл се
поддържа, че дългът, който все още не е изпълнен от длъжника, има характер на главница, а
не на лихви, независимо от приетото изпълнение по изп.дело №20137180400381,
преобразувано в изп.дело №20158050401805. Оспорва се доводът на ищеца, че в
разглежданият казус е неприложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, като сочи, че на
19.12.2013г. лично на длъжника, са връчени Покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№381/2013г. на ЧСИ с рег.№718, ведно със заповед за изпълнение. Поддържа се, че срещу
въпросната заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника,
съответно тя е влязла в сила и се е получил ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо.
Поддържа се още, че доколкото длъжникът не може да релевира възражения срещу дълга по
общия исков ред, извън случаите на чл.424 и чл. 439 от ГПК, поради настъпила преклузия,
5
то се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането
по аргумент от чл.371 от ГПК. В този смисъл приложение намира разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД и срокът на новата давност е всякога пет години. Твърди се, че неподаването на
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК може да се приравни по правни последици на
признание на вземането от длъжника по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, защото целта на заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на
дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора. Сочи се, че ищецът е имал възможността да оспори дълга в срока за възражение,
срещу издадената заповед за изпълнение, което той не е сторил и неговото бездействие е
довело до влизането на заповедта за изпълнение в сила. В допълнение се поддържа, че искът
чл.439 от ГПК може да бъде предявен само въз основа на факти настъпили след
приключване съдебното дирене, в производството, по което е издадено съдебно
изпълнителното основание, т.е. че искът може да бъде предявен в случаите на съдебно
изпълнително основание- съдебно решение, постановено в спорно съдебно производство, но
не и въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедното производство, какъвто е
настоящият случай. В заключение се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи, че
след издаване на изпълнителният титул за процесните сума, са настъпили твърдените
обстоятелства довели до погасяване по давност на вземането по същия. Ответната страна
носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи
спорното право факти, в това число прекъсване на давностния срок и приложимостта на
общата 5 г. давност.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
ДОПУСКА Съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на задачите
формулирани от ответникът в отговорът на исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 300лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщаване на определението, като в същия срок, следва да се представят доказателства за
внасянето му.
Определя за вещо лице ********, която да се призове след представяне на
6
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
ДА се изискат изпълнително дело №61/2021г. по описа на ЧСИ с рег.№718,
изпълнително дело №20158050401805 по описа на ЧСИ с рег.№805, което е преобразувано
от изпълнително дело №20137180400381 по описа на ЧСИ с рег.№718 и изпълнително дело
№20117120400453 по описа на ЧСИ с рег.№712.
НАСРОЧВА производството по т.д.№626/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 10.03.2022г. от 14.150 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се връчат
препис от отговора на ИМ и приложенията.
Определението подлежи на обжалване, само в прекратителната му част, в
седмодневен срок от съобщаването му пред ВАп.С.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7