Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.06.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1008 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ от „К.р.“
ООД срещу Е.Д.К. за установяване, че ответникът дължи сумата 298,50 лева по
запис на заповед от 01.03.2019 г., предявен за плащане на 22.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество е подало на 26.09.2019 г. до Радомирския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
против ответника Е.Д.К. за дължими суми по запис на заповед, издаден на 01.03.2019
г. и предявен за плащане на 22.07.2019 г., въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 749/2019 г. на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 521/26.09.2019 г., връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения и приет по
делото запис на заповед от 01.03.2019 г., ответникът се е задължил да плати на ищцовото дружество на предявяване сумата от 298,50 лева, с място на плащане – гр.С., ЖК „Л.“,
бул. „П.В.“ № ., ет. ., оф.
.. Записът на заповед е предявен за плащане на 22.07.2019 г., което е
удостоверено с подписа на издателя.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Ищецът претендира парично вземане,
основано на задължение по запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка
по силата на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ, чиято правна е уредба е в чл. 535 и
следващите от ТЗ. По отношение записа на заповед се прилагат и разпоредбите на
менителницата доколкото са съвместими с естеството му, тъй като и менителниците
и записът на заповед са менителнични ефекти.
Представеният в заповедното производство оригинал на запис на заповед от 01.03.2019
г. съдържа безусловно изявление от ответника Е.К. да заплати на „Кредихелп“ ООД или на негова заповед сумата 298,50 лева,
която е следвало да бъде платена на предявяване, като е платим без разноски и
без протест в гр.С. в офиса на дружеството. Записът на заповед отговаря на
всички формални изисквания на чл. 535, ал. 1, т. 1 - 7 от ТЗ: съдържа наименованието
„запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж (на предявяване –
чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ), място на
плащането (седалището на „Кредихелп“ ООД в гр.С.),
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати („Кредихелп“ ООД), дата и място на издаването (01.03.2019 г.,
гр. Радомир) и подпис на издателя. Следователно ценната книга отговаря на
всички изисквания на чл. 535 ТЗ, които ù придават значението на запис на
заповед (чл. 536, ал. 1 ТЗ) и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка, която съдържа изявление на ответника
за плащане на сумата, за която е издаден записът на заповед, т. е. удостоверява
извършването от ответника на валидна едностранна сделка и възникване в правната
му сфера на задължението по ефекта. Буквалният текст на записа на заповед не
поражда съмнения относно личността на издателя и посочва ясно лицето, поело менителничното задължение – ответникът Е.Д.К., удостоверено
с ръкописно изписване на трите му имена
и полагане на подпис за издател, които са напълно достатъчни, за да се счете за
изпълнено изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ. Ответникът не оспорва автентичността
на ръкописния почерк и подписа си в текста на ценната книга по реда на чл. 193 ГПК и следователно процесният запис на заповед е
действителен и е породил правното действие, към което са били насочени
волеизявленията на издателя (ответника).
Записът на заповед е предявен за
плащане на 22.07.2019 г., което е удостоверено с подписа на издателя.
По отношение на „К.Р.” ООД, вписано
като приносител на записа на заповед, се ангажират доказателства, легитимиращи
това му качество по смисъла и способите на чл. 471 и сл. ТЗ. Такова, нарочно и
формално дължимо върху записа на заповед отбелязване, от което логически да
следва качеството му на приносител на менителничения
ефект, се съдържа изрично в ценната книга. Джирото не
е под условие (чл. 537 във връзка с чл. 467, ал. 1 от ТЗ), нито е частично (ал.
2 от същата разпоредба). То отговаря и на формалните изискванията на ТЗ:
написано е върху записа на заповед и е подписано от пълномощник на джиранта „Кредихелп“ ООД, като е
посочено и лицето, в полза на което е направено - „К.Р.” ООД (чл. 537 във
връзка с чл. 468, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон). Джирото
не е зачертано, поради което няма основание да се смята за ненаписано по
смисъла на чл. 471, ал. 1 ТЗ. Същевременно не се събраха доказателства за
оборването на законовата презумпция, въведена в чл. 471, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Ето
защо, на основание чл. 537, вр. с чл. 471, ал. 1 от ТЗ съдът приема ищецът за законен приносител, държател на записа на заповед,
тъй като правото му следва от непрекъснатия ред на джирата
(в случая джирото е единствено), поради което ищецът
е активно материално и процесуално легитимиран като кредитор по записа на
заповед.
Ето защо, съдът приема, че ищецът
доказва качеството си на приносител (джиратар) на
записа на заповед; редовността на записа на заповед като задължителни реквизити
и форма съгласно чл. 535 ТЗ; съществуването, изискуемостта на вземането и
неговия размер.
Следователно искът е установен на претендираното от ищеца основание и за ответника е
възникнало задължение за плащане на претендираната
сума в размер на 298,50 лева, като същевременно липсват доказателства тази сума
да е платена от ответника (което е в негова доказателствена
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК).
Основателна е претенцията за законна
лихва върху претендираната сума за главница след
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ù изплащане, тъй
като това следва изрично от чл. 422, ал. 1 ГПК и е поискано от ищеца.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ
размер на 890,00 лева, от които 840,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 50,00 лева – внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на „К.Р.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 298,50 лева (двеста деветдесет и осем лева и петдесет стотинки),
представляваща главница по запис на заповед от 01.03.2019
г., предявен за плащане на 22.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.09.2019 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА
Е.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Р.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сума
в размер на 890,00 лева (осемстотин и деветдесет лева) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.