№ 307
гр. Русе, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520102212 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът Юробанк България АД твърди, че сключил с ответницата М.
А. З. Договор за потребителски кредит № FL1039847/07.01.2020 г. На
07.07.2023 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите
погасителни вноски и изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на
дължимите по кредита суми, считано от датата на изпадане в забава –
07.07.2023 г., като банката упражнила правото си едностранно да направи
кредита изцяло и предсрочно изискуем на 18.10.2023 г. с редовно връчена
покана за доброволно изпълнение до длъжника чрез ЧСИ В.М., в която било
обективирано волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С покана бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно
изпълнение на задължението по кредита, но ответника не изпълнил
задълженията си.
Било подадено Заявление по реда на чл. 417 от ГПК и образувано ч. гр.
дело № 6180/2023 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение с изпълнителен лист, с която заповед било разпоредено
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6596,92 лева, представляваща
1
главница за периода от 07.06.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва
за периода от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 243,83 лева –
договорна лихва за периода от 07.06.2023 г. до 18.10.2023 г., сумата от 337,69
лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2023 г. до 14.11.2023 г., както и
държавна такса в размер на 143,57 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 790,71 лева, ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което в предявили настоящия иск.
Иска да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от
6596,92 лева – главница, за периода от 07.06.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със
законната лихва за периода от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането; 243,83
лева– възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.06.2023 г. до
18.10.2023 г.; 337,69 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2023 г. до
14.11.2023 г.
Ответницата М. А. З., чрез назначения му особен представител, оспорва
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.11.2023 г. и
изпълнителен лист по гр. д. № 6180/2023 г. по описа на РРС, с които е
разпоредено на длъжника М. А. З. да заплати сумата от 6596,92 лева,
представляваща главница за периода от 07.06.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със
законната лихва за периода от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 243,83 лева – договорна лихва за периода от 07.06.2023 г. до 18.10.2023 г.,
сумата от 337,69 лева – мораторна лихва за периода от 07.07.2023 г. до
14.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 143,57 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 790,71 лева. Ответникът бил уведомен по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че ищецът сключил с ответницата Договор за
потребителски кредит № FL1039847/07.01.2020 г., с който и бил предоставен
банков кредит в размер на 11338.24 лв. В чл.3, ал.1 от процесния Договор
било посочено, че през първите 12 месеца, кредитът щял да се олихвява при
прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.500% , а от
тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредитополучателят
2
дължал на Банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, в размер на 6.500%, който представлявал сбор от референтен
лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. Годишният процент на
разходите по кредита бил 8.95% , а общата сума, дължима от
кредитополучателя - 15 029.50 лв. Крайния срок за издължаване бил
07.01.2027 г. В 14 от същия било записано, че при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, Банката имала право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.19 от
Договора всички уведомления и изявления по него следвало да бъдат
направени в писмена форма и се считали за получени, ако по факс, чрез лично
доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана
поща, с куриер или по електронна поща достигнели до адресите на страните,
посочени в началото на договора, като за кредитополучателя, този адрес бил
вписания в началото на договора адрес- *******.
Чрез ЧСИ В. М. с район на действие РРС била изпратена Покана-
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита до ответницата. Същата и
била връчена чрез залепване на уведомление. Посочено е , че по данни на
съсед лицето не живеело на адреса повече от 10 г.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза размерът на дължимата главница, лихва и такси по договора за
кредит към 14.11.2023г. (датата на издаването на извлечението от
счетоводните книги) бил както следва: главница за периода 07.06.2023г. -
14.11.2023г. – 6 596,02 лева, възнаградителна лихва за периода 07.06.2023г. -
18.10.2023г. - 243,83 лева, мораторна лихва за периода 07.07.2023г. -
14.11.2023г. - 337,69 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен
договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК. . Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът бил уведомен по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
3
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца банков
кредит в размер на 11338.24 лв. по сключен договор от Договор за
потребителски кредит № FL1039847/07.01.2020 г. От приетите по делото
писмени доказателства и от заключението на назначената по делото
съдебноикономическа експртиза, което съдът кредитира, тъй като вещото
лице безпристрастно и с оглед притежаваните от него специални знания е
дало отговор на поставените въпроси, се установява, че ответницата не е
изпълнила свои задължения по него от 26.07.2023г. , поради което банката
обявила целият кредит за предсрочно изискуем и били предприети
принудителни действия по събирането му.
Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60,
ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.
От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
4
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването
на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за
заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. По изложените съображения ОСГТК, ВКС е постановило, че при
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Това право следва да е упражнено, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът приема, че ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост от ищеца. Това е така, тъй видно от приложения договор за кредит
ответницата е посочила като свой адрес *******. Съгласно чл.19 уговорените
между страните условия в договора, кредитополучателят е бил длъжен да
уведомява незабавно в писмен вид кредитора за всякакви изменения в
обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключването на договора за
кредит. Както бе посочено, страните са договорили всички уведомления, покани и
всякакви други документи, изпратени от кредитора на декларирания от
кредитополучателя адрес, се считат за валидно получени от него, дори и когато
този адрес е променен. При осъществяване на предвидената фикционна
предпоставка – изпращане на уведомленията на посочения в договора адрес
посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било доставено на адреса,
т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано връчване". Ответницата не
твърди да е съобщил на кредитора си по договора за кредит друг адрес за
уведомяване, поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост
следва да се счита за осъществено при условията на фингирано връчване.
Договорната фикция за връчване се приема изрично за допустима в съдебната
практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о.,
Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І т.о., ТК и др. т.е.
от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната изискуемост по договора
и правилно е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
5
417 от ГПК, съобразно указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че съдържанието на поканата не е достигнало
фактически до знанието на длъжника, обаче не се отразява върху редовността на
връчването. В чл. 19 от Договора, страните са предвидили възможността за
фингирано връчване на съобщението. При осъществяване на предвидената
фикционна предпоставка- връчване на съобщението чрез ЧСИ на посочения в
договора адрес, в случая *******, се фингира, че известието е било доставено на
адреса.
Не е налице нищожност на договорните клаузи, поради противоречие
със ЗЗП, поради обстоятелството, че същите не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 934.28 лв., както и
сумата от разноски в настоящото производство 2441.71 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. З., ЕГН:********** от
гр.Русе, ул."Измаил"№3, вх.2, ет.5 дължи на Юробанк България АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София, район Витоша, бул.
Околовръстен път №260, сумата от 6596,92 лева – главница, за периода от
07.06.2023 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва за периода от
27.11.2023 г. до изплащане на вземането; 243,83 лева– възнаградителна лихва,
дължима за периода от 07.06.2023 г. до 18.10.2023 г.; 337,69 лева – мораторна
лихва за периода от 07.07.2023 г. до 14.11.2023 г. по Договор за потребителски
кредит № FL1039847/07.01.2020 г. , за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.11.2023
г. по гр. д. № 6180/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН:********** от ******** да заплати на
Юробанк България АД, ЕИК *********, София, район Витоша, бул.
Околовръстен път № 260, сумата от 934.28 лв.- разноски в заповедното
производство, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.11.2023 г. по гр. д. №
6180/2023 г. по описа на РРС, както и сумата от 2441.71 лв. - разноски в
настоящото производство .
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7